За съкровената роля на майката в живота на детето, с

За съкровената роля на майката в живота на детето, с красивите думи на българския публицист и възпитател Цонко Василев Попов, прочут в нашата литература с псевдонима Виолино Примо.

(„ Майка “, Владимир Димитров - Майстора)

Майката за детето (1935 г.)

Могъщо и неотразимо е въздействието на майката. И освен в детския интервал, само че и в юношеските години. До напреднала възраст, а може би и до края на живота над нас витае майчиният дух.

Призракът на майката постоянно населява фамилното огнище. Майчината незрима сянка неразделно следи и бди за скъпите чеда.

В сложните и тежки моменти на живота ние неумишлено се отдаваме на едно непобедимо вътрешно увлечение, в което се запечатани всичките тогавашни майчини препоръки, грижи и упътвания.

Ние чуваме нейния обезпокоителен, сигнален глас. Тоя майчин глас е „ геният на положителното ”, „ геният на рода ”. Той е, който ни води в пътя на човещината и ни пази от крах.

Тежко и горко томува, който е изоставен от тоя добър талант. Проклет е оня, който не чува скъпия глас и не вижда до себе си плачещата сянка на майката.

Горко томува, който е бранш без майчината свята обич. И без майчините безкористни, сърдечни грижи, без майчините препоръки и протекция.

Неговата душа остава вечно пуста, студена и сурова. Нему природата не е разкрила най-висшата, загадка и свята обич. Любовта, която обгаря, която пречиства и кръщава душата.

И която прекатурва животното на човек!…

*
Душата на детето е тъмна, затворена стаичка.

Слънцето щедро пилее своите животворни, чистителни лъчи в близост, само че вътре те не проникват… Няма прозорци на тъмната стаичка! И слънцето не сгрява, не оживотворява дребната душица.

Но ето, идва майчината обич и стопява ледените стени. Отваря прозорче… Майката открива пред очите на детето нов свят… Не! Самата майка е прозорецът, през който детската душа гледа света.

Детето е получило своя живот в майчината вътрешност. Хранено е през майчиното тяло, а сетне с майчиното мляко. Физически детето живее чрез майката.

И душевно то заживява посредством духа на майката. Чрез нейното духовно мляко.

Затова няма по-могъщ образователен фактор от майката. Каквото тя направи, направено е вечно. Каквото тя завърже, завързано е вечно.

Погледнете майките на великите хора. Велики хора - от велики майки.

*
И все пак това, хората постоянно не помнят що дължат на майката. Всичко отдават на персоналната активност, персоналните способности. А де са изворите на тая активност? - Никой не ги търси?

Като че тая самодейна персона е цвете без корен, без почва.

И като че тая душа черпи от облаците своите душевни сили, когато, в действителност, множеството от това, що сформира благосъстоянието на самодейната душа, е влезнало вътре с помощта на „ майчиното прозорче ”.

Под тънката кожица на персоналното, на самостоятелното в децата се крие родовият дух на фамилната традиция.

Подращете деликатно тая кожица и ще се покаже обликът на майката.

*
И в европейската, и в американската преса, и в обществото, и в фамилията се приказва и написа с безконечен екстаз и плам за „ хората на днешния век ” - някакви чудновати персони, които още от нежна възраст са почнали битката с живота… И после… те сами се издигат от низините на живота до върха.

Сами ли са пробили път в света!? И на себе си, единствено на себе си, а не някому другиму дължали своите триумфи в живота?… Особено се славят и величаят някакви „ самоиздигнати ” милионери и милиардери, изобретатели, царе на промишлеността, князе на капитала, гении на труда, и прочие Един от чистач станал подобен, различен от вестникопродавец станал знамение. А трети от преносвач станал талант и прочие, и прочие

Всички „ самоиздигнати ”?… Забравя се и татко, и майка, и жанр, и семейство, и традиция… А отгде и по какъв начин са вгнездени в душата на детето тия желания към самоиздигане?

Отгде идат тия душевни сили, тоя темперамент, които обосновават самоиздигането? Кой е вложил тая самоувереност, тая религия в себе си, с които се отличават такива деца?

Животът ли?

Тъкмо противоположното.

Животът е ломил, рушил и вярата, и вярата, и волята, и характера. И въпреки всичко тия хора са вървели напред, самоиздигали са се, пробивали са си път в живота.

Една далечна светлина, сходно на Витлеемската звезда, ги е водила и направлявала в битката. Най-често това е духът, обликът на майката.

Хората не постоянно осъзнават това, както множеството хора не осъзнават, таят надълбоко в душата си, там нейде под прага на съзнанието, ония потиснати хрумвания, за които ни приказва психоанализата.

И които цялостен живот тормозят духа и тласкат индивида със страшна мощ към тая или оная посока.

* Публикувано във в. „ Литературен час ”, 30 октомври 1935 година
Картина: „ Майка “, Владимир Димитров - Майстора, gallery-victoria.com