Honda Accord с пробег от един милион километра оцеля след 24-часов маратон на писта
В света на актуалното автомобилостроене, където колите постоянно наподобяват програмирани да стартират да се разпадат незабавно след приключване на гаранцията, една остаряла Honda Accord потвърди, че „ желязото “ от края на 90-те е правено по напълно други стандарти. Легендарният седан от шесто потомство, навъртял умопомрачителните 978 294 километра, бе подложен на жесток 24-часов тест за устойчивост от GAC Honda – и, о, знамение, мина финала без нито една въздишка.
За едно денонощие този деец на пътя измина дистанцията от 2181 километра, поддържайки движение, което би затруднило доста по-млади екземпляри. По време на маратона скоростомерът постоянно е сочил 145 км/ч, а междинният разход на гориво е закован на приличните 8,09 литра на 100 км. Най-фрапиращото в тази ситуация? Автомобилът е изцяло достоверен. През годините той е служил за персонални потребности и е виждал единствено общоприета поддръжка и консумативи – никакви съществени поправки или „ съживяващи “ модификации.
Преди да пуснат машината на пистата, инженерите създали цялостна дисекция на положението ѝ. Резултатите звучат съвсем като рекламен клип: паметният 2,3-литров VTEC мотор не е посочил никакви следи от нагар или несъразмерен вкус за масло. Окачването си е стояло на мястото без разрушени втулки, а електрониката е работила с прецизността на швейцарски часовник. Изглежда, че софтуерно следеното впръскване и самостоятелното задно окачване с пет рамена са проектирани да надживеят притежателите си.
Тази Honda Accord (позната на почитателите като серия CG) дебютира през далечната 1997 година и бързо си завоюва славата на неунищожима машина. Днешният опит единствено подпечата този статут. Когато една кола е покрай милионния си километър и към момента може да прекара 24 часа в „ алената зона “ на оборотомера без недостатък, това не е просто шанс. Този инженерен успех несъмнено ни кара да въздишаме по времената, когато колите се правеха от инженери, а не от счетоводители.
