Вълчо Камарашев съжаляваше, че отчаянието е повече от вярата
„ За страдание отчаянието е повече от вярана в нашия живот. Има персони, които държат на вярата и умеят да я съхраняват. А при други същата тази религия се изкривява в гневно политизиране “, споделяше звездата на сцената и екрана Вълчо Камарашев, който си отиде на 82 след малко боледуване отвън епидемията. Големият артист до неотдавна прескачаше да кварталния магазин, въпреки че имаше проблеми с ходенето. Той беше неразлъчен със брачната половинка – професора по съветска класика Виолета Райнова, която пък е сестра на изключителната актриса от Младежкия спектакъл Лили Райнова, напуснала без време представлението на живота.
Кариерата на Вълчо Камарашев стартира, откакто приключва класа на фамозния професор Филип Филипов. Началото е в театъра на Бургас в именитото време на Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова. Но след три години шансът изневерява на трупата - Вили Цанков е уволнен, а другите трима режисьори подават оставките си. Само няколко от актьорите се солидаризират с тях – отпред с Вълчо Камарашев. Следват странствания в Перник и Русе, а сезоните в „ Сълза и смях “ се оказват интродукция към славните спектакли във Военния спектакъл. Камарашев играе в постановките на Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев, Пламен Марков, Иван Дабчев... Най-големите провокации и най-сериозните си триумфи реализира под диригентството на неповторимия Леон Даниел – в „ Чудо ” на Иван Радоев и „ Одисей пътува за Итака ” на Константин Илиев. Галин Стоев го извика във „ Войцек ”, Явор Гърдев – в „ Руска национална поща ”, Камен Донев – във “Finale Grande ”. В „ Последни луни “ в „ 199 “ пък влезе в облик, писан особено за международния му сътрудник Марчело Мастрояни. Във финалния си монолог от пиесата на Фурио Бордон героят на Камарашев споделя: „ Защото всичките тези малко неприлични места, където старците чакат гибелта, би трябвало да бъдат свещени. И старите хора, би трябвало да святи, сине мой, тъй като свят и заплашителен е мигът, в който човек престава да живее “.
„ Вълчо Камарашев беше извънредно ерудиран и осведомен за всичко ново, което се прави у нас и по света в региона на театъра, само че в своята процедура оставаше правилен на класическите правила. Изпитваше бездънен почит пред личността на режисьора и признаваше неговата определяща роля за построяването на облиците и цялостния триумф на спектакъла. В същото време той беше извънредно любопитен към триумфите на младите си сътрудници, които изпитват откровено почитание и любов към него като човек и сътрудник. Поклон “, написаха от трупата.
Вълчо Камарашев беше извънреден кинаджия. За всяка от 90-те функции на огромния и дребния екран има непокътнато място в антологията на родното седмо изкуство - „ Аз, Графинята ”, „ Жребият ”, „ Мера съгласно мера ”, „ Дело №205. П.К.Яворов ”, „ 13-та избраница на принца ”, „ Комбина ”, „ Авантаж ”, „ Тримата от запаса ”, „ Забравени от Господ “, „ Столичани допълнително “.... Рекламите бяха другата буря на маестрото, тъй като той ги превръщаше в същински зрелища. Вълчо Камарашев беше и същински мъдрец. „ Човек би трябвало да демонстрира духовна мощ и зрялост и да се пита: „ Кой съм аз? Къде съм? Какво върша? Къде греша? “ И аз като всеки различен постоянно върша неточности. Бъркам в преценките и изявите си. Някога имах опция да предпочитам – всяка година имах по четири-пет оферти в киното. Но в последно време пазарът се срина. Не мога да се усещам свободен даже в специалността си. Какво ще работя, кой ще ме предложения – не спирам да си задавам тези въпроси. А ми се играе доста “, споделял е пред „ Стандарт “ Камарашев, който вместо „ Довиждане “, постоянно споделяше: „ Да сме живи и здрави, да има и работа! “. Театърът беше огромният оазис на Камарашев, а той пък записваше всичко, което се случваше в него, в дебела тетрадка. Може би щерка му Мина, която живее със фамилията си в Щатите и е специалист в модерните изкуства и медиите, би могла да трансформира историите на татко си в сюжет за филм.
Кариерата на Вълчо Камарашев стартира, откакто приключва класа на фамозния професор Филип Филипов. Началото е в театъра на Бургас в именитото време на Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и Юлия Огнянова. Но след три години шансът изневерява на трупата - Вили Цанков е уволнен, а другите трима режисьори подават оставките си. Само няколко от актьорите се солидаризират с тях – отпред с Вълчо Камарашев. Следват странствания в Перник и Русе, а сезоните в „ Сълза и смях “ се оказват интродукция към славните спектакли във Военния спектакъл. Камарашев играе в постановките на Крикор Азарян, Красимир Спасов, Николай Ламбрев, Пламен Марков, Иван Дабчев... Най-големите провокации и най-сериозните си триумфи реализира под диригентството на неповторимия Леон Даниел – в „ Чудо ” на Иван Радоев и „ Одисей пътува за Итака ” на Константин Илиев. Галин Стоев го извика във „ Войцек ”, Явор Гърдев – в „ Руска национална поща ”, Камен Донев – във “Finale Grande ”. В „ Последни луни “ в „ 199 “ пък влезе в облик, писан особено за международния му сътрудник Марчело Мастрояни. Във финалния си монолог от пиесата на Фурио Бордон героят на Камарашев споделя: „ Защото всичките тези малко неприлични места, където старците чакат гибелта, би трябвало да бъдат свещени. И старите хора, би трябвало да святи, сине мой, тъй като свят и заплашителен е мигът, в който човек престава да живее “.
„ Вълчо Камарашев беше извънредно ерудиран и осведомен за всичко ново, което се прави у нас и по света в региона на театъра, само че в своята процедура оставаше правилен на класическите правила. Изпитваше бездънен почит пред личността на режисьора и признаваше неговата определяща роля за построяването на облиците и цялостния триумф на спектакъла. В същото време той беше извънредно любопитен към триумфите на младите си сътрудници, които изпитват откровено почитание и любов към него като човек и сътрудник. Поклон “, написаха от трупата.
Вълчо Камарашев беше извънреден кинаджия. За всяка от 90-те функции на огромния и дребния екран има непокътнато място в антологията на родното седмо изкуство - „ Аз, Графинята ”, „ Жребият ”, „ Мера съгласно мера ”, „ Дело №205. П.К.Яворов ”, „ 13-та избраница на принца ”, „ Комбина ”, „ Авантаж ”, „ Тримата от запаса ”, „ Забравени от Господ “, „ Столичани допълнително “.... Рекламите бяха другата буря на маестрото, тъй като той ги превръщаше в същински зрелища. Вълчо Камарашев беше и същински мъдрец. „ Човек би трябвало да демонстрира духовна мощ и зрялост и да се пита: „ Кой съм аз? Къде съм? Какво върша? Къде греша? “ И аз като всеки различен постоянно върша неточности. Бъркам в преценките и изявите си. Някога имах опция да предпочитам – всяка година имах по четири-пет оферти в киното. Но в последно време пазарът се срина. Не мога да се усещам свободен даже в специалността си. Какво ще работя, кой ще ме предложения – не спирам да си задавам тези въпроси. А ми се играе доста “, споделял е пред „ Стандарт “ Камарашев, който вместо „ Довиждане “, постоянно споделяше: „ Да сме живи и здрави, да има и работа! “. Театърът беше огромният оазис на Камарашев, а той пък записваше всичко, което се случваше в него, в дебела тетрадка. Може би щерка му Мина, която живее със фамилията си в Щатите и е специалист в модерните изкуства и медиите, би могла да трансформира историите на татко си в сюжет за филм.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ