Един надзирател отговаря за 150 затворници
За разлика от други страни в Европа, в България един надзорник дава отговор не за 25-30, а за 150 пандизчии. "Разбирате ли, ние сме отвън всевъзможни правила от години. Не са решили, не са избягали от пандиза.” Това съобщи пред БНР престъпният психолог Росен Йорданов.
Йорданов е психолог с дълготраен опит в системата на Министерство на вътрешните работи. Той разяснява последния случай с бягството на лишени от независимост от Централния софийски затвор, като предвижда, че идната стъпка на бегълците е да си обезпечат финансови средства, посредством които да доближат до по-безопасно място. Той цитира думите на министъра на вътрешните работи, който съобщи „ Ние не мислим, а действаме “, като означи: „ Да, хубаво звучи, нали – пламенно. Но на мен ми омръзна да чувам за хора, които са на такава позиция, които да работят и след това да мислят. В предния случай, когато заловихме Пелов, ние мислихме доста и тогава действахме. Защото в случай че не бяхме мислили, може би щяхме да имаме няколко натрупа, в това число и неговия… “
Оставките на виновни чиновници не са задоволителни, сподели психологът и моли да се направи прецизен и неутрален разбор, който да бъде показан на обществото и да се дадат съответни оферти за смяна. Коментаторът напомни, че за разлика от други страни в Европа, в България един надзорник дава отговор не за 25-30, а за 150 пандизчии.
"Разбирате ли, ние сме отвън всевъзможни правила от години. Не са решили, не са избягали от пандиза. Защото, в случай че в европейските страни има един охранител, отговарящ за 25-30 души, то в България един охранител дава отговор за 150 ", разяснява Йорданов. Психологът попита риторично от кой момент в страната не са строени затвори: „ Не беше казано на обществото, че в действителност пандизите са цялостни, че изискванията са неуместни и че би трябвало да се създадат генерални неща, с цел да се промени тази система, тъй като другояче ще стартират да бягат пандизчии. “
Сред систематичните предпоставки, довели до случая с бягството от пандиза Йорданов открои недостатъци във връзка с техническата обезпеченост и процедурите, както и на морала и професионалните качества на чиновниците.
Животът на Левски и Ботев е образец за всеотдайност и мъжество. Това сподели още Росен Йорданов: „ Символът, който съставлява Разпети петък е по какъв начин Божият наследник жертва себе си, с цел да може да изкупи греховете на човечеството, което е направил също и Левски. Масово българският народ уважава Левски като светец. Но доста малко хора в действителност си дават сметка какво е направил този човек – за какво по този начин подсъзнателно го обичат. Ами точно поради тази всеотдайност. “
Консултантът по логика на психиката, водачество и ръководство на човешките запаси счита, че в българската политическа среда във връзка с водачеството се люшкаме сред популизма, т. е. следването на настройки и моментни настроения, и познатия ни от възрожденските пиеси прагматизъм. В същото време съгласно анализатора в националната ни пътна карта липсва внасянето на малко по-далечен небосвод и ни е належащо да имаме водачи, водещи ни към по-далечни цели. Йорданов счита, чев българската история, изключително в най-новата ни история, виждаме по-конюнктурно и началническо „ водачество “.
Йорданов е психолог с дълготраен опит в системата на Министерство на вътрешните работи. Той разяснява последния случай с бягството на лишени от независимост от Централния софийски затвор, като предвижда, че идната стъпка на бегълците е да си обезпечат финансови средства, посредством които да доближат до по-безопасно място. Той цитира думите на министъра на вътрешните работи, който съобщи „ Ние не мислим, а действаме “, като означи: „ Да, хубаво звучи, нали – пламенно. Но на мен ми омръзна да чувам за хора, които са на такава позиция, които да работят и след това да мислят. В предния случай, когато заловихме Пелов, ние мислихме доста и тогава действахме. Защото в случай че не бяхме мислили, може би щяхме да имаме няколко натрупа, в това число и неговия… “
Оставките на виновни чиновници не са задоволителни, сподели психологът и моли да се направи прецизен и неутрален разбор, който да бъде показан на обществото и да се дадат съответни оферти за смяна. Коментаторът напомни, че за разлика от други страни в Европа, в България един надзорник дава отговор не за 25-30, а за 150 пандизчии.
"Разбирате ли, ние сме отвън всевъзможни правила от години. Не са решили, не са избягали от пандиза. Защото, в случай че в европейските страни има един охранител, отговарящ за 25-30 души, то в България един охранител дава отговор за 150 ", разяснява Йорданов. Психологът попита риторично от кой момент в страната не са строени затвори: „ Не беше казано на обществото, че в действителност пандизите са цялостни, че изискванията са неуместни и че би трябвало да се създадат генерални неща, с цел да се промени тази система, тъй като другояче ще стартират да бягат пандизчии. “
Сред систематичните предпоставки, довели до случая с бягството от пандиза Йорданов открои недостатъци във връзка с техническата обезпеченост и процедурите, както и на морала и професионалните качества на чиновниците.
Животът на Левски и Ботев е образец за всеотдайност и мъжество. Това сподели още Росен Йорданов: „ Символът, който съставлява Разпети петък е по какъв начин Божият наследник жертва себе си, с цел да може да изкупи греховете на човечеството, което е направил също и Левски. Масово българският народ уважава Левски като светец. Но доста малко хора в действителност си дават сметка какво е направил този човек – за какво по този начин подсъзнателно го обичат. Ами точно поради тази всеотдайност. “
Консултантът по логика на психиката, водачество и ръководство на човешките запаси счита, че в българската политическа среда във връзка с водачеството се люшкаме сред популизма, т. е. следването на настройки и моментни настроения, и познатия ни от възрожденските пиеси прагматизъм. В същото време съгласно анализатора в националната ни пътна карта липсва внасянето на малко по-далечен небосвод и ни е належащо да имаме водачи, водещи ни към по-далечни цели. Йорданов счита, чев българската история, изключително в най-новата ни история, виждаме по-конюнктурно и началническо „ водачество “.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ