Готов проект за войнишкия паметник има от години, но мемориал – не
За план за възобновяване на войнишкия монумент пред НДК един път към този момент е било платено. Той е трябвало да се намира на друго място – на повърхност от два декара в Южния парк. Направена е и първа копка. Днес обаче мемориал на мястото няма, а Столичната община възнамерява да разгласи нов конкурс за възобновяване на паметника.
Защо се стига до този парадокс?
Паметните плочи на мемориала с имената на близо 3000 военнослужещи от I и VI пехотен полк, дали живота си за родината през балканските и Първата международна война, са открити от цар Борис III през 1934 година в региона някогашните казарми, през днешния ден – мястото, където към момента се издига паметникът „ 1300 години България “.
Мемориалът е построен върху калканите на три постройки от арх. Александър Обретенов. Идеята била посредством него се повдигне бойният дух на българската войска преди началото на Втората международна война. По време на бомбардировките през 1944 година едната стена на мемориала е съборена, а до 1978 година общото положение на паметника се утежнява. Тогава той е съборен поради строителството на Националния замък на културата, а през днешния ден плочите се съхраняват в Националния военноисторически музей (НВИМ).
След разрушаването на мемориала концепцията е била той да бъде възобновен в Южния парк. За задачата има план, основан преди повече от 30 години, както и позволение за градеж. Архитекти са Атанас Агура и Станислав Константинов.
Идеята е била той да е с каменна архитектура, с имена, изписани върху гранит в средата, и безконечен огън, описа пред bTV арх. Константинов.
Проектът остава неосъществен до 2000 година, когато се получава позволение за градеж и е направена първа копка.
Вместо монумент, през днешния ден на мястото има единствено плоча от събитието.
„ Ние го гледахме по-скоро като началото на едно изпитание, бяха планувани няколко милиона “, изясни някогашният министър на защитата (1999 година – 2001 г.) Бойко Ноев.
Няколко месеца по-късно идва ново държавно управление и пари за строителство към този момент няма.
Девет години по-късно планът още веднъж получава позволение за градеж. Малко преди да изтече петгодишната му отминалост обаче, с писмо до Столичната община, служебният боен министър Велизар Шаламанов се отхвърля от него и изненадващо сменя курса, като поддържа концепцията на Общината паметникът да бъде възобновен на остарялото си място.
По телефона Шаламанов изясни, че го направил под натиска на патриотични организации и поради неналичието на финансиране.
bTV обаче научи, че е компания е била подготвена да обезпечи строителните материали.
Още проблеми
Според идейния план на Общината войнишкият мемориал, който би трябвало да изникне на мястото на паметника „ 1300 години България “, е с височина от 9 метра и широчина от 21 метра, или другояче казано – с размерите на триетажна постройка.
Той освен ще закрие НДК, само че и мястото на мемориал не е на подобен звук – той би трябвало да е на умерено място, където човек може да намерения и да отдаде респект, разяснява арх. Константинов.
За да се осъществя концепцията също така са нужни плочите с имената и лъвът, държащ картата на Санстефанска България. От НВИМ музей обаче биха ги дали на Общината при редица условия.
„ Трябва да мислим по какъв начин да съхраним най-малко тези последни останали артефакти от мемориала на I и VI полк, да не ги интерпретираме елементарно в пространството “, разяснява доцент Соня Пенкова, шеф на НВИМ.
Все още не е ясно по кое време ще стартира състезанието за нов план на войнишкия монумент.
„ Знаете, че средствата се обезпечават от посредством подаяние от обществеността “, съобщи Силвия Христова от Столичния общински съвет.
Архитектите са на мнение, че цената на новия мемориал, няма да е по-ниска от този в Южния парк, който е на стойност 3 млн. лв. и за чийто план към този момент са платени пари.
Експерти, с които разговаряхме, пък са безапелационни, че е било допустимо реновирането на паметника „ 1300 години България “ да бъде осъществено с доста по-малко средства, в сравнение с построяването на военния мемориал на негово място. -->
Защо се стига до този парадокс?
Паметните плочи на мемориала с имената на близо 3000 военнослужещи от I и VI пехотен полк, дали живота си за родината през балканските и Първата международна война, са открити от цар Борис III през 1934 година в региона някогашните казарми, през днешния ден – мястото, където към момента се издига паметникът „ 1300 години България “.
Мемориалът е построен върху калканите на три постройки от арх. Александър Обретенов. Идеята била посредством него се повдигне бойният дух на българската войска преди началото на Втората международна война. По време на бомбардировките през 1944 година едната стена на мемориала е съборена, а до 1978 година общото положение на паметника се утежнява. Тогава той е съборен поради строителството на Националния замък на културата, а през днешния ден плочите се съхраняват в Националния военноисторически музей (НВИМ).
След разрушаването на мемориала концепцията е била той да бъде възобновен в Южния парк. За задачата има план, основан преди повече от 30 години, както и позволение за градеж. Архитекти са Атанас Агура и Станислав Константинов.
Идеята е била той да е с каменна архитектура, с имена, изписани върху гранит в средата, и безконечен огън, описа пред bTV арх. Константинов.
Проектът остава неосъществен до 2000 година, когато се получава позволение за градеж и е направена първа копка.
Вместо монумент, през днешния ден на мястото има единствено плоча от събитието.
„ Ние го гледахме по-скоро като началото на едно изпитание, бяха планувани няколко милиона “, изясни някогашният министър на защитата (1999 година – 2001 г.) Бойко Ноев.
Няколко месеца по-късно идва ново държавно управление и пари за строителство към този момент няма.
Девет години по-късно планът още веднъж получава позволение за градеж. Малко преди да изтече петгодишната му отминалост обаче, с писмо до Столичната община, служебният боен министър Велизар Шаламанов се отхвърля от него и изненадващо сменя курса, като поддържа концепцията на Общината паметникът да бъде възобновен на остарялото си място.
По телефона Шаламанов изясни, че го направил под натиска на патриотични организации и поради неналичието на финансиране.
bTV обаче научи, че е компания е била подготвена да обезпечи строителните материали.
Още проблеми
Според идейния план на Общината войнишкият мемориал, който би трябвало да изникне на мястото на паметника „ 1300 години България “, е с височина от 9 метра и широчина от 21 метра, или другояче казано – с размерите на триетажна постройка.
Той освен ще закрие НДК, само че и мястото на мемориал не е на подобен звук – той би трябвало да е на умерено място, където човек може да намерения и да отдаде респект, разяснява арх. Константинов.
За да се осъществя концепцията също така са нужни плочите с имената и лъвът, държащ картата на Санстефанска България. От НВИМ музей обаче биха ги дали на Общината при редица условия.
„ Трябва да мислим по какъв начин да съхраним най-малко тези последни останали артефакти от мемориала на I и VI полк, да не ги интерпретираме елементарно в пространството “, разяснява доцент Соня Пенкова, шеф на НВИМ.
Все още не е ясно по кое време ще стартира състезанието за нов план на войнишкия монумент.
„ Знаете, че средствата се обезпечават от посредством подаяние от обществеността “, съобщи Силвия Христова от Столичния общински съвет.
Архитектите са на мнение, че цената на новия мемориал, няма да е по-ниска от този в Южния парк, който е на стойност 3 млн. лв. и за чийто план към този момент са платени пари.
Експерти, с които разговаряхме, пък са безапелационни, че е било допустимо реновирането на паметника „ 1300 години България “ да бъде осъществено с доста по-малко средства, в сравнение с построяването на военния мемориал на негово място. -->
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ