За престъпване на моралните граници офицерът си е правел сепуко.

За нарушаване на моралните граници офицерът си е правел сепуко. В България и оставката е задоволителна. Това се споделя в забавен анализ  на Фактор.бг. Препечатваме го без редакторска интервенция.

Владимир Миленски*

Щом е мокро, значи е чисто;
Щом е боядисано, значи е ново;
Щом е в проекта, значи е реално;
Щом не ти споделят, че лъжеш, значи е истина.
Четири постулата на армейския живот в БНА**

Масовият българин е надълбоко уверен, че „ щом го споделиха по тв приемника, значи е правилно “.
Така и в армията: всички имат вяра, че щом подът е влажен, значи е почистен, значи е чисто; щом нещо е прясно боядисано, значи е ново. Генералите всеобщо си имат вяра, че щом нещо влезе в проектите, няма метод да не получи финансиране (докато се окаже, че не получава, само че те не престават да упорстват да е в плановете). И още една армейска „ истина “ – проект работа не прави, само че работа регистрира.
Ще спра дотук, въпреки сходни да има още много.
Общото във всички тези армейски „ истини “ е ЛЪЖАТА. Лъжата като полезност. Едни лъжат, че са свършили работа. Други лъжат, че им имат вяра и свършеното е положително. Проверяват, да вземем за пример, бойната подготвеност на бойни подразделения и местят техника и хора от едното в другото и назад, с цел да замажат личните си очи. Защото нито техниката е в ред, нито хората са колкото би трябвало. И всички си „ имат вяра “. И доклади пишат и подписват. И медали си раздават.

Сюрреализъм пар екселанс

А понякога ни провеждат паради. За да се радваме. Или напръскване със светена вода на бойните флагове. То – правилно, че май единствено Бог ни остана за вяра.
И като споменахме лъжата, къде в българското обучение – начално, приблизително, висше, в това число и военно, се учи, възпитава и изрично се поддържа, до последно, С ДУМИ И ДЕЛА, че лъжата е зло? В комунистическото обучение лъжата беше втъкана в самия пиедестал на всяка просвета. Дори 2+2 не можеше да бъде 4 без „ управителната и благотворна роля на Партията “.
Комунистическото-социалистическо обучение изключително усърдно поощряваше тези, които най-добре поддържаха фундаменталната неистина на комунизма. Казват, Румен Радев бил първенец от гимназията си в Хасково. Тогава неизбежно е бил

първенец и по комунизъм

Отличник по лукавство. По амбивалентност на мисълта (амбивалентост значи да вярваш, че може хем по този начин, хем обратно). Отличник и по пилотиране на самолети, само че и по неистина. Но кое от двете е по-важно за българския офицер.
Лъже се с думи, само че се лъже и с дейности, както когато се престъпват отговорности, вменени със закона, само че и изключително – когато се престъпват отговорности, поети с клетва.
Офицерите от армията са специфична група, хора на доверието, за които последната отбрана против изкушения и злодеяния е личният им морал и преценка за достолепие и чест.
Чест – почтеност. Или противоположното – неистина, амбивалентност? Че може и по този начин, и по този начин?
Това ли е стандартът за офицерска чест?
Това ли е образецът за подражателство от сержанти и бойци?

Това ли е офицерският морал и офицерското достолепие?

Правата на офицерите и генералите са големи – никой различен не разполага с унищожителната мощност на армейските оръжия – танкове, артилерия, бойни самолети…
Но пропорционално огромни са и отговорностите на офицерите и генералите, в случай че престъпят границите на своите права. И изключително – когато престъпят моралните граници.
Защото моралните граници са последната инстанция, която ние се надяваме да ги възпира от съдбовни неточности.
И щом някой престъпи морални граници по привидно дребни въпроси, по какъв начин ли той третира моралните граници когато залогът е защитата и сигурността ни, т.е. – животът или гибелта на нацията ни? Или ползва двойни стандарти – за дребните неща може, за едрите не. Но кой отсъжда кое е дребно и кое е огромно?
Не, това не са просто високопарни думи – погледнете в историята и ще се убедите какъв брой нации са изчезнали от лицето на земята, погълнати, претопени или просто унищожени до крайник. Много са! Не си правете илюзии, че това през днешния ден не може да се случи. Може! При това – доста по-лесно от едно време. Вижте какво се случи и продължава да се случва в Крим и Донбас, да вземем за пример.
В други времена и страни за нарушаване на моралните граници офицерът си е правел сепуко. Другаде се самоубивали. Някъде, по-на изток – и през днешния ден „ ги самоубиват “, или получават „ неочакван инфаркт “.
В България през двадесет и първи век

оставката е задоволителна

В името на морала, достойнството и достолепието на армейската институция, на хилядите български бойци, сержанти и офицери, които търсят в своите генерали честен стожер, професионален и житейски образец за подражателство и за следване.
Няколко морални граници бяха прегазени с подскачането от генералска в политическа позиция. И ето – към този момент не просто берем, а дъвчем и се опитваме да преглъщаме горчивите плодове от тези дейности на генерал-президента ни. А на армията следва още дълго време да се бори с политическата болест в резултат на това генералско деяние. И до момента в който армията се бори с гангрената на политизирането си, за нас остава единствено да се молим да не се случи, я – някой български „ Крим “, я – напряко война.
….
Някои биха споделили – с такива генерали, и война не ни е нужна.
И несъмнено биха били прави.
А на нас нека ни е станало най-малко малко по-ясно, че „ пазителите “ би трябвало да бъдат „ защитавани “, да бъдат под надзор.
Иначе – няма избавление за никого.

 *Полк. о.р. Владимир Миленски e експерт по отбранителна политика, национална сигурност, демократични отбранителни институции.
** Българска Народна Армия – формалното име на армията по времето на „ социализма “.