За повечето от нас инфлация е онзи спомен, когато си

За множеството от нас инфлация е оня спомен, когато си легнахме с пари за апартамент, а се събудихме с пари за ледник. Всъщност, тъкмо това стана с парите, които бяха спестявали родилите ми от деня, в който се бяха оженили. Хладилникът го изхвърлиха предходната година. Но този голям срив и стрес, който претърпяха те тогава, а и ние около тях, не е това, което стои пред нас през днешния ден. Това е хиперинфлация, тоталната злополука. Ние живеем в действителността на постепенно ерозиращата парите ни инфлация. А против това има какво да се направи.

Всички знаем, че инфлацията изяжда спестяванията ни, само че не се замисляме постоянно, тъй като последствията от това са дълготрайни и се усещат тъкмо тогава, когато не би трябвало – при пенсионирането. В България инфлацията наближава психологическия предел от 3% (за здравословна се счита такава от 2%). Срещу тази инфлация обаче лихвеният % е съвсем нула. Което значи, че даже да имаме пари в банката, те се топят непрекъснато. Ако инфлацията е 3%  в дълготраен проект, половината от парите ни ще изгубят покупателната си дарба след 24 години, а след 40 години, в случай че сме икономисали 10 хиляди лева при 1% рента, ще имаме 6 000.  Лошото е, че тъкмо тогава сме най-уязвими, нищо към този момент не можем да създадем, а имаме най-голяма потребност от постоянен стандарт, тъй като сме възрастни пенсионери.

Както споделих първоначално, за тази обстановка могат да бъдат взети верни ограничения и те не са да използваме, тъй като на следващия ден не се знае какво ще стане. Огромна част от хората в работоспособна възраст считат, че изплащането на ипотечен заем (което се явява пасив) е икономисване. Дори да заделят пари настрани, в случай че не го вършат с подобаващите принадлежности, инфлацията ще продължава да ги стопява.

Правилният инструмент е дълготрайната инвестиция. При нея факторът „ комплицирана рента “ е този, който усилва парите с годините. Колкото повече спестяваме и по-дълго капитализираме, толкоз по-стабилен и висок стандарт ще имаме най-после.

Инвестирането, което съумява да компенсира инфлацията и да усили средствата е това, което се основава на тактиката dollar-cost-averaging и при нея се печели от усреднаната стойност – т.е. не влагаме всичко едновременно, а го вършим на вноски и по този понижаваме възможностите си да улучим неприятен миг за инвестиция. А даже да улучим неприятен миг, то това няма да е съдбовно, тъй като идващите вноски ще продължим от време на време да насочваме средства към пазара, и по този метод ще печелим от усреднената цена на активите, в които сме вложили.

Разбира се не се чака да следим в елементи комплицирания свят на пазарите.  Най-добрият метод е да влагаме посредством съвместен фонд. У, които са сътрудници на   в България са едно от постоянните решения.

Избирайки някой от спестовните проекти на Karoll, парите ни ще бъдат вложени дълготрайно във съвместен фонд, ръководен от експерти, които ръководят големи средства (Schroders оперират с 500 милиарда евро глобално) във всевъзможни активи (от злато през пшеница до високи технологии) при цялостен професионализъм, надзор и регулации.

Кaroll имат четири спестовни проекта , разграничени съгласно предстоящата годишна рентабилност: уравновесен вид с предстояща 4-6% годишна рентабилност, уравновесен до високодоходен със 7-10% предстояща рентабилност и два високодоходни разновидността надлежно с 10-12% предстояща годишна рентабилност и 8-12% предстояща годишна рентабилност. Къде влага всеки един от тези фондове,.

С поддръжката на Karoll Capital Management