Сага с начало и без край
За следващ път Народното събрание, в този състав и ръководещо болшинство, потвърди, че не е в положение да създаде, разиска и одобри качествени закони. Това беше илюстрирано на съвещанието на 18.12.2019 година Тогава беше разискван план и признато решение за изменение на Решение на Народно събрание от 19.09.2017 година Преди това Решението е изменяно още 2 пъти, като е удължаван срокът за осъществяване. Аналогията е сходна с ремонтите на ремонта на пътища, улици, топлоизолации на здания и доста други обекти.
Идеята за нов Закон (Кодекс) за поземлените връзки се роди по време на второто държавно управление на ГЕРБ с министър на земеделието и храните Десислава Танева, ръководител на комисията за земеделие и храни в Народно събрание Румен Христов, негов заместител е Цвета Караянчева. Министерство на земеделието и храните подписва контракт на 30.11.2015 година с адвокатското сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко " да изготви Анализ на земеползването в България и на законодателството в Австрия, Полша, Унгария и България. Анализът (близо 1000 стр.) е направен, платени са 465 хиляди лева с Данък добавена стойност. Сключва се със същото сдружение нов контракт да правене на Кодекса за поземлените връзки.
Авансово са платени 100 хиляди лева
Кодексът е квалифициран, само че по него са направени 345 забележки и не е признат. Извършени са нарушавания при договарянето и министърът на земеделието и храните (от служебното правителство) проф. Христо Бозуков предава материалите на прокуратура, където те отлежават повече от 3 години.
През 2017 година работата по този закон се възобновява и стартира втората серия на сагата. Началото е предизвикано от запитване (юли 2017 г.) на левите народни представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министър Румен Порожанов за политиката на министерството за основаване ред в поземлените връзки. На питането е отговорено на 8 септември. На същото съвещание 61 народни представители от парламентарната група " Българска социалистическа партия за България " внасят предложение за обсъждане по питането и план за решение. Председателят на Народно събрание (Димитър Главчев) насрочва обсъждане за идващото съвещание за парламентарен надзор (15 септември). Този ден не се е състоял. В последния миг съвещанието е планувано за 19 септември (вторник). Мнозина ще кажат, че това няма значение. Според мен има, тъй като отсам стартират игрите на депутатите от ГЕРБ. В последния миг те схващат, че не са подготвени за обсъждане и нямат личен план за решение по питането, а депутатите от " Българска социалистическа партия за България " имат. Времето от 15.09 до 19.09.2017 година Герберите употребяват за подготовка на личен план за решение и на 18 септември по електронен път го изпращат на всички депутати, с цел да се разисква на идващия ден. Прието е препоръчаното решение на ГЕРБ, направено от Цвета Караянчева, въпреки че то е по-лошо от плана на " Българска социалистическа партия за България ".
Едва ли някой е очаквал друго
Ето неговото наличие:
I. В период до 31 декември 2017 година министърът на земеделието, храните и горите да внесе отчет в Народно събрание, включващ: Анализ на нормативната регулация на публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването, опазването и ръководството на земеделските земи в България. II. Стратегия за ръководство и развиване на поземлената благосъстоятелност в България. III. В период от 10 месеца след приемане на отчета по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Народно събрание план на един законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването и ръководството на земеделските земи в България. Целта е да се подсигурява отбраната на земеделската земя като национално благосъстояние и се сътвори основа за стабилно развиване на земеделието.
При разискванията първи приказва Георги Гьоков (един от питащите). След него взема думата Цвета Караянчева (още не беше ръководител на НС). Ето и нейните първи думи: " Чух, доста би трябвало, само че не чух по какъв начин ". С други думи, ние (ГЕРБ) ще ви кажем какво и по какъв начин. Преди нея по време на работите по Кодекса за поземлените връзки (през 2017 г.) тогавашният министър на земеделието госпожа Десислава Танева съобщи, че Кодексът за земята, направен от адвокатското сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко ", е най-фундаменталният труд след реституцията на земята след 1990 година и всяка нечиста сделка с него демонстрира непознаване проблемите на поземлените връзки. Времето от 19.09.2017 година до 5.12.2019 година беше употребявано за подготовка и разисквания на закона към този момент с ново име - Закон за собствеността, поземлените връзки и запазване на земеделското имущество. Но при следващото удължение (27.02.2019 г.)
той към този момент е с ново име
Закон за земеделските земи.
Всички чакахме, че настава края на подготовката на закона, още повече, че беше препоръчан за следващото публично разискване до 05.12.2019 година, с оглед до края на годината посредством Министерски съвет да влезе в Народно събрание. Законът има 388 члена и 48 спомагателни преходни разпореждания. В началните дни на декември се появиха първите мнения на идното внасяне на проектозакона в Народно събрание, че се подвига възбраната за покупка на земеделска земя от чужденци. Но идващите дни се съобщаваше, че възбраната остава. Изненадата пристигна на 11 декември 2019 година, когато в Комисията по земеделие, храни и гори от Александър Мацурев (ГЕРБ) Е ПРЕДЛОЖЕН ЗА ОБСЪЖДАНЕ Проект за изменение на Решението на Народно събрание от 19.09.2017 година Същото разискване се придвижва в пленарната зала на 18.12.2019 година с докладчик Мария Белова. Накрая Народно събрание взема решение: " въз основа на разбора и тактиката по т. I и по отношение на нуждата от вземане предвид на законодателната рамка с условията на новата обща селскостопанска политика, министърът на земеделието, храните и горите, след нужното публично разискване да внесе в Министерския съвет план на законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването в България ".
По това решение могат да се създадат доста мнения и зададат редица въпроси. Моите са следните: " Нима народните представители не знаят, че Стратегия за ръководство и развиване на поземлените връзки няма създадена и не е одобрявана. Цвета Караянчева като новоизбран ръководител на Народно събрание на 11.01.2018 година заблуди Народно събрание, че Министерски съвет на 3 януари е одобрил отчета с разбора и тактиката. Още не мога да си обясня по какъв начин е станало това, когато този отчет е постъпил в Министерски съвет на 28.12. Пояснението е, че е утвърден в действен порядък. Изглежда, че депутатите
не бяха се отърсили от махмурлука
от коледните и новогодишните празници, и не можеха да осъзнаят, че те трябваше да одобряват отчета с разбора и да видят, че липсва тактиката? По този метод е постъпено и с последния Проект за решение. Изводът е, че Министерски съвет не преглежда съществени проблеми на земеделието, а Народно събрание ги разисква и приема. Не се вижда, че с изменението на т. II се променя наличието (философията) на закона. Новият закон би трябвало да " урежда публичните връзки в земеползването в България ". Думите благосъстоятелност, поземлени връзки липсват. С други думи, остава крупното арендаторство.
При разискванията доста от депутатите показаха опасения, че по закона няма да може да се реализира консенсус, тъй като притежателите били доста - 2-3 милиона, ползватели стотина хиляди, а микрособствениците двестатина хиляди. Уважаеми депутати - компликациите идват от тези, които народът назовава олигарси, те приказват, че собствеността по Конституция е неприкосновена, ние сме правова страна и договорите за аренда не могат да се приключват. Забравя се, че те са срочни. По време на последното публично разискване на проектозакона си разреших да попитам по телефона един виновен правист от министерството за какво в законодателния акт не са намерили място най-малко някои от рекомендациите, залегнали в Резолюцията на Екологичен потенциал от 27.04.2017 година Той ми отговори, че не знае за тази резолюция. Казах му, че я има в МЗХГ и къде да я потърси. Той добросъвестно ми отговори: " господин Христов, ние работим каквото ни наредят ". Коментара оставям на читателите.
Патриотите се радват, че законът няма да се разисква и приема в квалифицирания вид и по този метод ще остане съществуващата възбрана чужденците да купуват земеделска земя. Кажете, спряна ли е наказателната процедура, която ни заплашва да платим
санкция от 840 хиляди евро
и 600 евро за всеки отложен ден. Ако е правилно, всички българи ще се радват. Но аз нямам доверие.
Затруднявам се по какъв начин да оценя държанието на министър Танева, която е един от идеолозите на този закон, само че не се яви нито в комисията, нито в пленарната зала. Г-жа Каратанчева се задоволи да управлява парламентарното съвещание и най-после да гласоподава за изменение на точка II от решението (19.09.2017 г.), призната по нейно предложение, т.е. гласоподава срещу себе си. Основателен е въпросът за какво се стигна до този парадокс? Отговорът не е сложен. Не беше изяснено какъв закон желаеме. Акцентът беше подложен върху сливане на няколко закона и унищожаване някои несъответствия сред тях. Подминахме и Резолюцията на Екологичен потенциал от 27.04.2017 година Не потърсихме помощ от европейските институции и не ползвахме опита на нито една европейска страна с положително законодателство в поземлените връзки. Работи се в условия на борба и опълчване сред партиите, а по-късно и в обществото.
Според последното решение на Народно събрание работата по подготовка на нов Закон ще продължи. Аз споделям скептицизма, който изрекоха множеството от депутатите в пленарната зала. Ако въпреки всичко работата стартира, тя би трябвало да бъде предшествана от приемане на Стратегия (или Концепция). Според мен главните жалони са: размер на собствеността; размер на употребена земя; контролиране пазара на земята; основаване на Държавно-обществен орган за земята; регламенти от Резолюцията на Екологичен потенциал, които би трябвало наложително да изпълним; земята да подсигурява хранителни артикули за изхранването на популацията и експорт на артикули с висока добавена стойност, с цел да се оттласнем от последното място, което заемаме в Европа. Могат да се прибавят и още.
P.S.Авторът е разгласил на страниците на ДУМА редица публикации, в които показва своето мнение по поземлените връзки и прави съответни оферти до законодателната власт.
Идеята за нов Закон (Кодекс) за поземлените връзки се роди по време на второто държавно управление на ГЕРБ с министър на земеделието и храните Десислава Танева, ръководител на комисията за земеделие и храни в Народно събрание Румен Христов, негов заместител е Цвета Караянчева. Министерство на земеделието и храните подписва контракт на 30.11.2015 година с адвокатското сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко " да изготви Анализ на земеползването в България и на законодателството в Австрия, Полша, Унгария и България. Анализът (близо 1000 стр.) е направен, платени са 465 хиляди лева с Данък добавена стойност. Сключва се със същото сдружение нов контракт да правене на Кодекса за поземлените връзки.
Авансово са платени 100 хиляди лева
Кодексът е квалифициран, само че по него са направени 345 забележки и не е признат. Извършени са нарушавания при договарянето и министърът на земеделието и храните (от служебното правителство) проф. Христо Бозуков предава материалите на прокуратура, където те отлежават повече от 3 години.
През 2017 година работата по този закон се възобновява и стартира втората серия на сагата. Началото е предизвикано от запитване (юли 2017 г.) на левите народни представители проф. Светла Бъчварова и Георги Гьоков към министър Румен Порожанов за политиката на министерството за основаване ред в поземлените връзки. На питането е отговорено на 8 септември. На същото съвещание 61 народни представители от парламентарната група " Българска социалистическа партия за България " внасят предложение за обсъждане по питането и план за решение. Председателят на Народно събрание (Димитър Главчев) насрочва обсъждане за идващото съвещание за парламентарен надзор (15 септември). Този ден не се е състоял. В последния миг съвещанието е планувано за 19 септември (вторник). Мнозина ще кажат, че това няма значение. Според мен има, тъй като отсам стартират игрите на депутатите от ГЕРБ. В последния миг те схващат, че не са подготвени за обсъждане и нямат личен план за решение по питането, а депутатите от " Българска социалистическа партия за България " имат. Времето от 15.09 до 19.09.2017 година Герберите употребяват за подготовка на личен план за решение и на 18 септември по електронен път го изпращат на всички депутати, с цел да се разисква на идващия ден. Прието е препоръчаното решение на ГЕРБ, направено от Цвета Караянчева, въпреки че то е по-лошо от плана на " Българска социалистическа партия за България ".
Едва ли някой е очаквал друго
Ето неговото наличие:
I. В период до 31 декември 2017 година министърът на земеделието, храните и горите да внесе отчет в Народно събрание, включващ: Анализ на нормативната регулация на публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването, опазването и ръководството на земеделските земи в България. II. Стратегия за ръководство и развиване на поземлената благосъстоятелност в България. III. В период от 10 месеца след приемане на отчета по точка I министърът на земеделието, храните и горите да внесе в Народно събрание план на един законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването - по отношение на собствеността, използването и ръководството на земеделските земи в България. Целта е да се подсигурява отбраната на земеделската земя като национално благосъстояние и се сътвори основа за стабилно развиване на земеделието.
При разискванията първи приказва Георги Гьоков (един от питащите). След него взема думата Цвета Караянчева (още не беше ръководител на НС). Ето и нейните първи думи: " Чух, доста би трябвало, само че не чух по какъв начин ". С други думи, ние (ГЕРБ) ще ви кажем какво и по какъв начин. Преди нея по време на работите по Кодекса за поземлените връзки (през 2017 г.) тогавашният министър на земеделието госпожа Десислава Танева съобщи, че Кодексът за земята, направен от адвокатското сдружение " Георгиев, Тодоров и Ко ", е най-фундаменталният труд след реституцията на земята след 1990 година и всяка нечиста сделка с него демонстрира непознаване проблемите на поземлените връзки. Времето от 19.09.2017 година до 5.12.2019 година беше употребявано за подготовка и разисквания на закона към този момент с ново име - Закон за собствеността, поземлените връзки и запазване на земеделското имущество. Но при следващото удължение (27.02.2019 г.)
той към този момент е с ново име
Закон за земеделските земи.
Всички чакахме, че настава края на подготовката на закона, още повече, че беше препоръчан за следващото публично разискване до 05.12.2019 година, с оглед до края на годината посредством Министерски съвет да влезе в Народно събрание. Законът има 388 члена и 48 спомагателни преходни разпореждания. В началните дни на декември се появиха първите мнения на идното внасяне на проектозакона в Народно събрание, че се подвига възбраната за покупка на земеделска земя от чужденци. Но идващите дни се съобщаваше, че възбраната остава. Изненадата пристигна на 11 декември 2019 година, когато в Комисията по земеделие, храни и гори от Александър Мацурев (ГЕРБ) Е ПРЕДЛОЖЕН ЗА ОБСЪЖДАНЕ Проект за изменение на Решението на Народно събрание от 19.09.2017 година Същото разискване се придвижва в пленарната зала на 18.12.2019 година с докладчик Мария Белова. Накрая Народно събрание взема решение: " въз основа на разбора и тактиката по т. I и по отношение на нуждата от вземане предвид на законодателната рамка с условията на новата обща селскостопанска политика, министърът на земеделието, храните и горите, след нужното публично разискване да внесе в Министерския съвет план на законодателен акт, уреждащ публичните връзки в земеползването в България ".
По това решение могат да се създадат доста мнения и зададат редица въпроси. Моите са следните: " Нима народните представители не знаят, че Стратегия за ръководство и развиване на поземлените връзки няма създадена и не е одобрявана. Цвета Караянчева като новоизбран ръководител на Народно събрание на 11.01.2018 година заблуди Народно събрание, че Министерски съвет на 3 януари е одобрил отчета с разбора и тактиката. Още не мога да си обясня по какъв начин е станало това, когато този отчет е постъпил в Министерски съвет на 28.12. Пояснението е, че е утвърден в действен порядък. Изглежда, че депутатите
не бяха се отърсили от махмурлука
от коледните и новогодишните празници, и не можеха да осъзнаят, че те трябваше да одобряват отчета с разбора и да видят, че липсва тактиката? По този метод е постъпено и с последния Проект за решение. Изводът е, че Министерски съвет не преглежда съществени проблеми на земеделието, а Народно събрание ги разисква и приема. Не се вижда, че с изменението на т. II се променя наличието (философията) на закона. Новият закон би трябвало да " урежда публичните връзки в земеползването в България ". Думите благосъстоятелност, поземлени връзки липсват. С други думи, остава крупното арендаторство.
При разискванията доста от депутатите показаха опасения, че по закона няма да може да се реализира консенсус, тъй като притежателите били доста - 2-3 милиона, ползватели стотина хиляди, а микрособствениците двестатина хиляди. Уважаеми депутати - компликациите идват от тези, които народът назовава олигарси, те приказват, че собствеността по Конституция е неприкосновена, ние сме правова страна и договорите за аренда не могат да се приключват. Забравя се, че те са срочни. По време на последното публично разискване на проектозакона си разреших да попитам по телефона един виновен правист от министерството за какво в законодателния акт не са намерили място най-малко някои от рекомендациите, залегнали в Резолюцията на Екологичен потенциал от 27.04.2017 година Той ми отговори, че не знае за тази резолюция. Казах му, че я има в МЗХГ и къде да я потърси. Той добросъвестно ми отговори: " господин Христов, ние работим каквото ни наредят ". Коментара оставям на читателите.
Патриотите се радват, че законът няма да се разисква и приема в квалифицирания вид и по този метод ще остане съществуващата възбрана чужденците да купуват земеделска земя. Кажете, спряна ли е наказателната процедура, която ни заплашва да платим
санкция от 840 хиляди евро
и 600 евро за всеки отложен ден. Ако е правилно, всички българи ще се радват. Но аз нямам доверие.
Затруднявам се по какъв начин да оценя държанието на министър Танева, която е един от идеолозите на този закон, само че не се яви нито в комисията, нито в пленарната зала. Г-жа Каратанчева се задоволи да управлява парламентарното съвещание и най-после да гласоподава за изменение на точка II от решението (19.09.2017 г.), призната по нейно предложение, т.е. гласоподава срещу себе си. Основателен е въпросът за какво се стигна до този парадокс? Отговорът не е сложен. Не беше изяснено какъв закон желаеме. Акцентът беше подложен върху сливане на няколко закона и унищожаване някои несъответствия сред тях. Подминахме и Резолюцията на Екологичен потенциал от 27.04.2017 година Не потърсихме помощ от европейските институции и не ползвахме опита на нито една европейска страна с положително законодателство в поземлените връзки. Работи се в условия на борба и опълчване сред партиите, а по-късно и в обществото.
Според последното решение на Народно събрание работата по подготовка на нов Закон ще продължи. Аз споделям скептицизма, който изрекоха множеството от депутатите в пленарната зала. Ако въпреки всичко работата стартира, тя би трябвало да бъде предшествана от приемане на Стратегия (или Концепция). Според мен главните жалони са: размер на собствеността; размер на употребена земя; контролиране пазара на земята; основаване на Държавно-обществен орган за земята; регламенти от Резолюцията на Екологичен потенциал, които би трябвало наложително да изпълним; земята да подсигурява хранителни артикули за изхранването на популацията и експорт на артикули с висока добавена стойност, с цел да се оттласнем от последното място, което заемаме в Европа. Могат да се прибавят и още.
P.S.Авторът е разгласил на страниците на ДУМА редица публикации, в които показва своето мнение по поземлените връзки и прави съответни оферти до законодателната власт.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ