Тайната на старото писмо. Отворила го и горчиво заплакала
За първи път след гибелта на татко си Алевтина решила да направи нещо, с цел да се отървя от тъжните мисли.
– Ще подредя остарелия сандък с бумаги на тавана. Докога ще събира прахуляк там – решила дамата.
След кончината на татко си тя живеела сама. Все още не била основала лично семейство, макар че от дълго време трябвало да го направи. Майка й умира от тежко заболяване, когато тя е едвам на 9 години. Тя си спомня тази покруса. Как беща й се унищожи от тъга, по какъв начин тя самата беше самотна и я болеше без майка й.
И бащай неотдавна я напусна. Беше й доста тежко на сърцето. Просто имала потребност от нещо, с цел да се разсее.
Докато татко й бил жив, тя се опитвала нееднократно да подреди този сандък. Сякаш непозната мощ я дърпала към него всякога. Но татко й постоянно я разубеждавал.
– Е, какво искаш да намериш там? Остави го да си стои към този момент. Там няма нищо друго с изключение на остарели книги и списания. На майка ти е, когато се преместихме в нова къща, по някаква причина тя го донесе. Все си мислех, ами в случай че има потребност от нещо. Там няма нищо. Ще вдишваш единствено праха – казвал той на щерка си.
И в този момент Алевтина седеше пред отворени сандък и изваждаше наличието му.
Тук имаше книжки от детството на майка й. В твърди и меки корици с ярки вълшебни картини те просто я очаровали. Имало и класика от учебната стратегия. А също и списания, за които се абонираха съвсем във всяка втора къща. Имало брошури с предписания, фешън списания с модели…
Алевтина намерила няколко тетрадки от майка си с бележки и модели за кройки – майка й учеше за шивачка.
И в една от тетрадките откри остарял, пожълтял плик, а в него лист от тетрадка, прегънат на две.
Поглеждайки адреса, тя разбра, че това писмо е написано от баба й до майка й, когато тя към момента учела в техническото учебно заведение.
„ Много е забавно какво написа баба ми на младата ми майка, в този момент ще го прочетем “, споделила си Алевтина, разгръщайки листа.
Но когато тайната на това писмо й била разкрита, страстите на лицето й се сменили една друга: изненада, комплициране, отменяне, отказване, болежка. И сълзи. Тя плачела, до момента в който четяла още веднъж и още веднъж този дребен лист хартия, който й разкривал тайната на нейния живот.
Бабата написа, че щерка й незабавно би трябвало да се върне вкъщи на село. Ако бащата на детето откаже да се ожени, би трябвало да отиде при Петър, да му се извини, да му каже за бременността. Ако я обича, и по този начин ще я вземе.
„ … Дъще, искам ти единствено положително. Много е мъчно да отгледаш дете сама. Баща ти и аз не сме безконечни. И намерения за себе си: да живееш живота сама – мечтаех ли за такава орис за теб? Заслужаваш ли това? Е, ти случи на неподходящ… А Петьо, той доста те обичаше в учебно заведение. Запомни. Той е добър. Той те обича и в този момент, знам. Винаги е самичък, няма никой до него… “
Това значи ли, че татко ми не е мой татко? Петьо … Скъпият, обичан, най-хубавият баща – значи ли, че не съм негова щерка?
Но по какъв начин е допустимо това? В края на краищата никой в никакъв случай не сподели дума … Все отново той ме обичаше по този начин, както други не обичат и роднините си! А като умря майка ми – по какъв начин ме съжаляваше и се грижеше за мен! – припомняйки си живота си, извика Алевтина.
А мама, благата майчица – какво изменничество е претърпяла в младостта си … Как е издържала всичко това? И тогава тя заживяла с нелюбимия в името на детето, в името на мен. И не уздържа, разруши си здравето. Млада си отиде Господи, за какво стана по този начин? Защо?
Жената заплакала горчиво.
Дълго време тя седяла на тавана измежду разпръснати книги и списания. Плачела, спомняла си живота, била сюрпризирана от толкоз сложната орис на родителите си.
Тогава тя слязла долу, измила се и си споделила най-правилните думи, които могат да се кажат.
Че е имала най-хубавите родители, за които човек може единствено да мечтае. Тя благодарила на ориста и Бог и за мама, и за баща.
След това се помолила за упокоение на душите има. И си споделила, че в живота си нямала по-скъп от татко й, изключително през последните години. С тези мисли решила да продължи в живота, чувствайки обич и поддръжка от умрелите ми родители. Най-обичаните и най-скъпите родственици!
