,,Мъртъв, с отворени очи“: Рангел Бизюрев разказа как е убил Митко, съдебната зала притихна
За първи път откогато беше екстрадиран от Дания, посоченият за палач на Димитър Малинов от пловдивското село Цалапица – Рангел Бизюрев, даде показания. Те са разтърсващи и залата притихна.
Ето и думите му:
„ С близнаците Борислав и Валентин Динкови сме другари. С Митко Малинов се познавахме. Срещали сме се в разнообразни компании. Последно го видях, когато си пристигнах от Германия и веднъж в магазина. Никога сред нас не е имало пререкания.
Един мой другар ми сподели, че Митко е говорел, че съм помияр, псувал ме е и ме е обиждал. Това доста ме ядоса, тъй като нямаше причина. Във въпросния ден накарах Борислав Динков да му написа в „ Месинджър “ дали е у дома. Разбраха се Борислав да мине да го вземе след 5 минути. Качихме се в колата. Борислав караше.
Малко преди да стигнем дома на Митко слязох. Борислав го взе и се върнаха при мен. През отворения прозорец откъм предната седалка, където седеше Митко, го попитах за какво приказва такива неприятни неща за мен. Отворих врата.
Той слезе и ми повтори, че не е задължен да ми дава отговори. Тогава го бутнах веднъж с ръце в гърдите. Той не падна и също се опита да ме блъсне. Нанесох му два удара в дясната страна на торса. Пак се опита да ме блъсне. Ударих го два пъти от ляво, още веднъж в торса. Ударих го веднъж в корема и веднъж в гърдите. При удара той залитна, удари се в дърво и падна на земята.
Каза ми „ стой, доста неприятно ме удари “. Качих се при Борислав в колата и до момента в който се качвах видях, че Митко се изправя. Потеглихме с Борислав и на близка улица му споделих да се върне. Когато се върнахме видяхме, че Митко е на повече от 20 метра от мястото, на което го оставихме, Нямаше признаци на живот.
Очите му бяха отворени.
Проверих няколко пъти пулса му. Качих се в колата, споделих на Борислав, че е умрял и има нещо неправилно тук, а по-късно отново се върнахме. Борислав погледна Митко и той му ревизира пулса.
Борислав ми сподели да взема телефона на Митко, а в калъфа беше и персоналната му карта. Борислав ми сподели да му счупя персоналната карта и симкартата, което и направих. Озовахме се покрай стопанска сграда, където имаше канал. Борислав ми сподели да изхвърля счупените неща в канала. Върнахме се в селото и отидохме да проверим диша ли Митко.
Бях в потрес, стрес, уплаших се доста още от началото и не бях кадърен да взимам каквито и да е решения. Върнахме се, осветявахме с фарове мястото, трупът беше там. После Борислав обърна колата със задницата, с цел да може да сложим натрупа в багажника, както предложи Борислав.
Той се обади на брат си Валентин и му сподели да донесе кирка и лопата. Отидохме на мястото, където беше открит натрупа на Митко и изкопахме дупка,. Заровихме го. След това Вальо пристигна с друга кола, донесе кирката и лопатата.
Валентин ревизира пулса на Митко, само че нямаше подобен.
Само аз удрях Митко. Борислав не го е докосвал. След като заровихме тялото си тръгнахме. “
Източник: Блиц
Ето и думите му:
„ С близнаците Борислав и Валентин Динкови сме другари. С Митко Малинов се познавахме. Срещали сме се в разнообразни компании. Последно го видях, когато си пристигнах от Германия и веднъж в магазина. Никога сред нас не е имало пререкания.
Един мой другар ми сподели, че Митко е говорел, че съм помияр, псувал ме е и ме е обиждал. Това доста ме ядоса, тъй като нямаше причина. Във въпросния ден накарах Борислав Динков да му написа в „ Месинджър “ дали е у дома. Разбраха се Борислав да мине да го вземе след 5 минути. Качихме се в колата. Борислав караше.
Малко преди да стигнем дома на Митко слязох. Борислав го взе и се върнаха при мен. През отворения прозорец откъм предната седалка, където седеше Митко, го попитах за какво приказва такива неприятни неща за мен. Отворих врата.
Той слезе и ми повтори, че не е задължен да ми дава отговори. Тогава го бутнах веднъж с ръце в гърдите. Той не падна и също се опита да ме блъсне. Нанесох му два удара в дясната страна на торса. Пак се опита да ме блъсне. Ударих го два пъти от ляво, още веднъж в торса. Ударих го веднъж в корема и веднъж в гърдите. При удара той залитна, удари се в дърво и падна на земята.
Каза ми „ стой, доста неприятно ме удари “. Качих се при Борислав в колата и до момента в който се качвах видях, че Митко се изправя. Потеглихме с Борислав и на близка улица му споделих да се върне. Когато се върнахме видяхме, че Митко е на повече от 20 метра от мястото, на което го оставихме, Нямаше признаци на живот.
Очите му бяха отворени.
Проверих няколко пъти пулса му. Качих се в колата, споделих на Борислав, че е умрял и има нещо неправилно тук, а по-късно отново се върнахме. Борислав погледна Митко и той му ревизира пулса.
Борислав ми сподели да взема телефона на Митко, а в калъфа беше и персоналната му карта. Борислав ми сподели да му счупя персоналната карта и симкартата, което и направих. Озовахме се покрай стопанска сграда, където имаше канал. Борислав ми сподели да изхвърля счупените неща в канала. Върнахме се в селото и отидохме да проверим диша ли Митко.
Бях в потрес, стрес, уплаших се доста още от началото и не бях кадърен да взимам каквито и да е решения. Върнахме се, осветявахме с фарове мястото, трупът беше там. После Борислав обърна колата със задницата, с цел да може да сложим натрупа в багажника, както предложи Борислав.
Той се обади на брат си Валентин и му сподели да донесе кирка и лопата. Отидохме на мястото, където беше открит натрупа на Митко и изкопахме дупка,. Заровихме го. След това Вальо пристигна с друга кола, донесе кирката и лопатата.
Валентин ревизира пулса на Митко, само че нямаше подобен.
Само аз удрях Митко. Борислав не го е докосвал. След като заровихме тялото си тръгнахме. “
Източник: Блиц
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ