Учителят Антон Чолаков: Изпитите тази година трябва да бъдат отменени
За остарялата система на оценяване, за скучните учебници, за изгубеното доверие сред учители и родители и за крайната цел на образованието беседваме през днешния ден, в първия ден след пролетната почивка, с учителя по история в прогимназиален курс Антон Чолаков.
Антон Чолаков е приключил НГДЕК " Константин Кирил Философ " и " История " в СУ " Св. Климент Охридски ". Преди 5 години взема решение да стане преподавател и се записва в програмата " Заедно в час ". От 2019 година е част от екипа на ЧСУ Увекинд, където преподава история от 5-ти до 7-ми клас. Баща на 2-годишен хлапак.
Как сте след пролетната почивка?
Антон Чолаков: Натрупа се много отмалялост у децата и у нас, учителите, както и у родителите сигурно. Смятам, че тази почивка ни даде опция да си починем и да се заредим с позитивни страсти, доколкото е допустимо.
Вашето учебно заведение през цялото време беше добре квалифицирано за отдалечената форма на обучение. Когато обаче то продължи толкоз доста, се видяха доста проблеми с този тип образование. Кои са най-големите съгласно Вас?
Антон Чолаков: Наистина бяхме подготвени за отдалечената форма на образование, защото огромна част от материалите, които използваме са цифровизирани, с помощта на сътрудниците, които от 2014 година постановат потреблението на Гугъл платформата за образование.
Проблеми има, само че най-големия от тях е, че учениците не поддържат връзка онлайн между тях, както и с нас. Децата от ден на ден се затварят в себе си, което води и до липса на мотивация.
Много родители се оплакват от точно от липса на мотивация у децата, изключително измежду тези от прогимназиалния курс. Какви са Вашите усещания и по какъв начин се пробвате да решите този въпрос? Как задържате вниманието им в часовете?
Антон Чолаков: При някои възпитаници в действителност се случва, само че има и деца, на които отдалеченото образование се отрази добре на университетските им триумфи, най-малко първоначално. При петокласниците като че ли нещата минават малко по-леко. Липсата на мотивация се следи по всеобщо при по-големите възпитаници, които са подложени на по-голям стрес с така наречен “матури ” след седми клас.
Опитвам се да се майтапя с тях. Понякога си описваме исторически вицове. Стремя се да давам на учениците разнородни задания, в които да употребяват и технологии (снимане на видеа например), които да задържат вниманието им. Опитвам се да ги направя дейния участник в часовете, тъй като другояче приказвам на група анимационни герои, които ме гледат от монитора.
Мнозина укоряваха учителите, че всеобщо не желаят да се имунизират, в този момент родителите укоряват учителите, че не задържат вниманието на децата, че препускат през материала, че не демонстрират схващане към обстановката. Забелязвате ли липса на схващане от страна на родителите и мислите ли, че това нарушено доверие сред двете страни ще се възвърне?
Антон Чолаков: Ние съумяваме значително да оправдаем доверието на родителите. Така наречения материал не е самоцел, най-малко за мен, а и за моите възпитаници също. Липсата на доверие сред двете страни не се случи с пандемията, а го имаше и преди този момент. Важно е всички да схванат, че се стремим към едно и също нещо – и родители и учители – положителното на децата ни. Надявам се доверието да се сътвори още веднъж и ние най-малко работим непрекъснато за това.
Покрай отдалеченото образование за родителите лъснаха и много проблеми на българската просветителна система – претрупана стратегия, неразбираеми учебници, остаряла система на преподаване... Кои са най-належащите за решение съгласно Вас?
Антон Чолаков: Това, на което съм очевидец (не единствено в " Увекинд " ), е, че учителите се стремят да трансформират методите си на преподаване, включвайки така наречен нововъведения. Просто използваме интереса на децата. Програмата значително е претрупана – доста часове за нови познания и малко за извършения, само че действително на финала на който и да било стадий в образованието, МОН не мери уменията на учениците, а техните познания, и отсам идва казусът с остарялата система.
Когато отидем на изявление за работа, най-малко мен в никакъв случай не са ме питали дали знам по кое време пада Константинопол под османска власт.
Питат други неща – по какъв начин споделяте с хората, какво може да ви ядоса, в случай че попаднете в дадена обстановка, какво решение ще вземете – все умения, които не са част от програмата и задачите на МОН. Това съгласно мен би трябвало да се промени и тъкмо това ни отличава в " Увекинд ".
Що се отнася до учебниците – чел съм ги, само че не ги употребявам, тъй като са ми скучни, което непосредствено ще се отрази и върху учениците ми. Аз не желая да намразят историята.
Кой е най-оптимистичният сюжет за излизане от тази рецесия съгласно Вас? При изискване, че децата имат пропуски, а се задават изпити в края на годината?
Антон Чолаков: Изпитите да бъдат анулирани, най-малко тези след седми клас. Ако така наречен “елитни гимназии ” желаят “елитни възпитаници ”, да създадат вътрешни изпити, както беше преди години, когато аз аплайвах в гимназия.
В края на годината да се направи задълбочено финално оценяване и всеки преподавател, при разбора, ще разбере какво не доближава. След това добър и стегнат проект за идната образователна година.
Какво ново научихте Вие самият, като преподавател, през последната една година?
Антон Чолаков: Много неща научих. Най-важното, мисля, е, че би трябвало да бъдем индивиди с нашите деца (казвам го и като родител). Те са най-потърпевши от цялата обстановка, само че пък могат да бъдат доста разбрани – с малко човещина .
Едно частно учебно заведение през очите на една майка
Антон Чолаков е приключил НГДЕК " Константин Кирил Философ " и " История " в СУ " Св. Климент Охридски ". Преди 5 години взема решение да стане преподавател и се записва в програмата " Заедно в час ". От 2019 година е част от екипа на ЧСУ Увекинд, където преподава история от 5-ти до 7-ми клас. Баща на 2-годишен хлапак.
Как сте след пролетната почивка?
Антон Чолаков: Натрупа се много отмалялост у децата и у нас, учителите, както и у родителите сигурно. Смятам, че тази почивка ни даде опция да си починем и да се заредим с позитивни страсти, доколкото е допустимо.
Вашето учебно заведение през цялото време беше добре квалифицирано за отдалечената форма на обучение. Когато обаче то продължи толкоз доста, се видяха доста проблеми с този тип образование. Кои са най-големите съгласно Вас?
Антон Чолаков: Наистина бяхме подготвени за отдалечената форма на образование, защото огромна част от материалите, които използваме са цифровизирани, с помощта на сътрудниците, които от 2014 година постановат потреблението на Гугъл платформата за образование.
Проблеми има, само че най-големия от тях е, че учениците не поддържат връзка онлайн между тях, както и с нас. Децата от ден на ден се затварят в себе си, което води и до липса на мотивация.
Много родители се оплакват от точно от липса на мотивация у децата, изключително измежду тези от прогимназиалния курс. Какви са Вашите усещания и по какъв начин се пробвате да решите този въпрос? Как задържате вниманието им в часовете?
Антон Чолаков: При някои възпитаници в действителност се случва, само че има и деца, на които отдалеченото образование се отрази добре на университетските им триумфи, най-малко първоначално. При петокласниците като че ли нещата минават малко по-леко. Липсата на мотивация се следи по всеобщо при по-големите възпитаници, които са подложени на по-голям стрес с така наречен “матури ” след седми клас.
Опитвам се да се майтапя с тях. Понякога си описваме исторически вицове. Стремя се да давам на учениците разнородни задания, в които да употребяват и технологии (снимане на видеа например), които да задържат вниманието им. Опитвам се да ги направя дейния участник в часовете, тъй като другояче приказвам на група анимационни герои, които ме гледат от монитора.
Мнозина укоряваха учителите, че всеобщо не желаят да се имунизират, в този момент родителите укоряват учителите, че не задържат вниманието на децата, че препускат през материала, че не демонстрират схващане към обстановката. Забелязвате ли липса на схващане от страна на родителите и мислите ли, че това нарушено доверие сред двете страни ще се възвърне?
Антон Чолаков: Ние съумяваме значително да оправдаем доверието на родителите. Така наречения материал не е самоцел, най-малко за мен, а и за моите възпитаници също. Липсата на доверие сред двете страни не се случи с пандемията, а го имаше и преди този момент. Важно е всички да схванат, че се стремим към едно и също нещо – и родители и учители – положителното на децата ни. Надявам се доверието да се сътвори още веднъж и ние най-малко работим непрекъснато за това.
Покрай отдалеченото образование за родителите лъснаха и много проблеми на българската просветителна система – претрупана стратегия, неразбираеми учебници, остаряла система на преподаване... Кои са най-належащите за решение съгласно Вас?
Антон Чолаков: Това, на което съм очевидец (не единствено в " Увекинд " ), е, че учителите се стремят да трансформират методите си на преподаване, включвайки така наречен нововъведения. Просто използваме интереса на децата. Програмата значително е претрупана – доста часове за нови познания и малко за извършения, само че действително на финала на който и да било стадий в образованието, МОН не мери уменията на учениците, а техните познания, и отсам идва казусът с остарялата система.
Когато отидем на изявление за работа, най-малко мен в никакъв случай не са ме питали дали знам по кое време пада Константинопол под османска власт.
Питат други неща – по какъв начин споделяте с хората, какво може да ви ядоса, в случай че попаднете в дадена обстановка, какво решение ще вземете – все умения, които не са част от програмата и задачите на МОН. Това съгласно мен би трябвало да се промени и тъкмо това ни отличава в " Увекинд ".
Що се отнася до учебниците – чел съм ги, само че не ги употребявам, тъй като са ми скучни, което непосредствено ще се отрази и върху учениците ми. Аз не желая да намразят историята.
Кой е най-оптимистичният сюжет за излизане от тази рецесия съгласно Вас? При изискване, че децата имат пропуски, а се задават изпити в края на годината?
Антон Чолаков: Изпитите да бъдат анулирани, най-малко тези след седми клас. Ако така наречен “елитни гимназии ” желаят “елитни възпитаници ”, да създадат вътрешни изпити, както беше преди години, когато аз аплайвах в гимназия.
В края на годината да се направи задълбочено финално оценяване и всеки преподавател, при разбора, ще разбере какво не доближава. След това добър и стегнат проект за идната образователна година.
Какво ново научихте Вие самият, като преподавател, през последната една година?
Антон Чолаков: Много неща научих. Най-важното, мисля, е, че би трябвало да бъдем индивиди с нашите деца (казвам го и като родител). Те са най-потърпевши от цялата обстановка, само че пък могат да бъдат доста разбрани – с малко човещина .
Едно частно учебно заведение през очите на една майка
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ