За някои хора казваме, че имат душа“. Те обичат, страдат,

За някои хора споделяме, че имат „ душа “. Те обичат, страдат, имат бездънен нюх за смисъла на живота. И може би най-важното – знаят кои са.

Други наподобява са изгубили своята душа. Те имат материални придобивки, устойчиво семейство и даже са религиозни. Но вътре в себе си усещат пустош. Даже когато вършат верните ходове, това е придвижване без смисъл.

Трети обичат, страдат и имат мощен нюх за живота, само че на процедура в никакъв случай не поставят живота си в ред – не могат да намерят подобаваща работа, да изградят постоянна връзка и по тази причина са непрекъснато обезпокоени. Макар може би да са свързани с душата си, те се усещат откъснати от света.

Най-окаяни от всички са тези, които в никакъв случай не се научават по какъв начин да си пробиват път в живота или по какъв начин да бъдат правилни на душата си. Техният живот е празен и незадоволителен – освен това напълно ненужно, тъй като в реалност всички ние сме в положение да намираме смисъл и цел в персоналния си живот и в живота на човешката общественост.

Един модел, посредством който да се научим по какъв начин да живеем, откриваме в разказите за подвиг. Странстването на героя е поради това, да каже „ да “ на себе си и, до момента в който го прави, да става все по-жизнен и по-ефективен в света.

Самото премеждие е изпълнено с рискове и клопки, само че предлага огромна компенсация: способността да постигаш триумф в света, знание за загадките на човешката душа, опцията да откриеш и изразиш своите неповторими дарования и да живееш в любов и съгласие с други хора.

Тази книга е предопределена да помогне на вас и на другите да схванат своята значителност и евентуалния си подвиг. Може би на първо място тя предлага капацитета да загърбим едно свито, смалено чувство за благоприятни условия и да изберем да живеем един важен живот.

ПЪТУВАНЕТО

Героизмът също така е освен откриването на една нова истина, само че и куражът да постъпваш съгласно визията, което си построил въз основа на нея.

Ето за какво по един доста удобен метод героите би трябвало да имат смелостта и отговорността, свързани с развиването на мощно его, както и прозорливостта и чистотата на мозъка и духа, които идват от това, че са подхванали пътешестване на своите души и са спечелили благосъстоянието на същинската си Цялостна персона.

Повечето хора знаят, че героите убиват змейове, избавят моми (или други жертви) в неволя и откриват и връщат съкровища. В края на пътешествието постоянно се женят. Те стигат до един „ благополучен свършек “ на своето странствуване, при което тяхната „ нова възраждаща истина “ се демонстрира в живота, който живеят в този момент – в общността със своето ново семейство и с други хора.

Тази нова истина, която са донесли, обновява личния им живот и живота на техните царства, като по този метод визира всеки, до който те се допрян.

Този митичен модел е в действие за нашите персонални пътувания, въпреки щастливият свършек нормално да не трае дълго.

Веднага щом се завърнем от едно странствуване и влезем в нова фаза на нашия живот, ние неотложно биваме подтикнати към някакъв нов тип пътуване – моделът не е линеен или кръгообразен, а лъкатушен.

Всъщност ние в никакъв случай не стопираме да пътуваме, само че има събития, които бележат по кое време нещата са се случили като резултат от новата действителност, с която сме се сблъскали.

И всякога, когато тръгнем на път, ние го вършим на ново ниво и се връщаме с ново богатство и новооткрити качества да преобразяваме.

КАКВО ИЗИСКВА ПЪТУВАНЕТО?

Когато считаме, че нашите пътешествия не са значими и не съумяваме да се надигнем против змейовете си и да търсим своите съкровища, ние усещаме празнина в себе си и оставяме пустош, която ни наранява.

Психолозите в нивелиращия съвременен свят имат име за редкия случай на хората с „ фикс идея за великолепие “, само че даже нямат категория за най-разпространената болест – манията, че не сме от голяма важност.

Макар да е правилно, че никой от нас не е по-голям от който и да било различен, всички ние имаме значим подарък, който можем да дадем – подарък, който не сме в положение да дадем, в случай че не успеем да пред­приемем пътешествието си.

Мнозина от нас се пробват да реализират важен живот посредством трупане на материални богатства, или на достижения, или на благосъстоятелност, или на прекарвания, само че това в никакъв случай не прави работа.

Ние можем да имаме важен живот единствено в случай че сме подготвени самите ние да станем значими и в този развой да се откажем от илюзията за беззащитност и да поемем отговорност за живота си.

Има едно надълбоко неуважение на хората в актуалния живот.

Бизнесът ни предизвиква да се мислим за човешки капитал. Рекламата се обръща към нашите страхове и неустановеност, с цел да се опита да ни накара да купуваме артикули, от които не се нуждаем.

Твърде доста религиозни институции учат хората да бъдат положителни, само че не им оказват помощ да узнаят кои са те.

Твърде доста психолози виждат смисъла на работата си в това, да оказват помощ на хората да се научат да се приспособяват към това, което е, да не подхващат техните пътешествия и да не откриват каквото и да е.

Твърде доста просветителни институции приготвят хората да бъдат незначителни винтчета в икономическата машина, а не ги образоват по какъв начин да бъдат пълноценни хора.

По създание ние сме обсъждани като артикули или артикули ширпотреба, които или би трябвало да се продадат на предложилия най-висока цена, или да се усъвършенстват по този начин, че в последна сметка да станат по-скъпи.

Никое становище не демонстрира почитание към човешката душа или човешкия разум, с изключение на когато те се употребяват като средство за придобивки и завоевания, в резултат на което хората все по-малко почитат сами себе си.

Твърде доста от нас се стремят да запълнят празнотата с храна, питиета, опиати или с маниакална и безумна активност.

Толкова оплакваният ритъм на модерния живот не е неизбежен – предназначението му е да запълва, да затуля неговата празнина. Ако непрекъснато сме в придвижване, у нас се поражда илюзията за осмисленост на живота.

Ние сме тънко и не до такава степен изискано обезкуражавани да търсим своя Граал и да откриваме своята уникалност – посредством непрекъснат напън да се впишем във към този момент съществуващи стандарти.

И, несъмнено, когато се опитваме да се вписваме, вместо да открием себе си, няма възможност в миналото да открием и да споделим своите неповторими способности.

Вместо да открием кои сме, ние се безпокоим дали изглеждаме задоволително добре, задоволително умни, задоволително представителни, задоволителни морални, задоволително здрави, задоволително интензивно работещи или задоволително съумели.

Ние се оглеждаме отвън себе си някой различен да ни каже дали живеем съгласно някаква версия за съвършенство. Колко от нас се стремят към лицето и тялото на съвършената кино­звезда, към мозъка на лауреата на Нобелова премия, към добрината или душевната непорочност на някой популярен прояснен (примерно Христос), към финансовия триумф на милионера?

Не е изненадващо, че толкоз доста от нас прекарват живота си в периодично повтаряне на старания и самоокайване поради неспособността ни да отговорим на стандартите.

Докато сме въвлечени в този развой, ние в никакъв случай няма да намерим себе си. Вместо това ще станем угодливи потребители, подготвени да платят всичко на хора, които настояват, че могат да ни оказват помощ да преодолеем нашата грозотия, прегрешение, болест и беднотия.

И в този развой ние ще се държим крепко за тях такива, каквито сме – устремени към нещо над нас, вместо да търсим да узнаем какво в действителност има в нас и е наше.

Първоначално можем да бъдем призовани да тръгнем на път от предпочитание да реализираме някакъв облик на съвършенство. В последна сметка обаче ще би трябвало да изоставим всевъзможен съдбоносен блян, който ни е очаровал, и просто да си позволим да предприемем своето неповторимо странствуване.

Пътешествието на героя не е още един план за самоусъвършенстване. То е помощно средство при намирането и отдаването на респект на това, което е в действителност правилно за нас.

Да знаеш, че си воин, значи, че не си в неточност. Имаш верния разум. Имаш вярното тяло. Имаш верните инстинкти.

Въпросът не е да станеш някой различен, а да откриеш защо те има на този свят.

Това значи да си зададеш няколко въпроса: Какво желая да върша? Какво желае да научи моят разум? Как желае да се движи моето тяло? Какво обича сърцето ми?

Дори на проблеми и отклонения от естественото може да се реагира като на „ вик от боговете “ към някакво преди отричано или избягвано положение във вашето странствуване.

Така че може също да се запитате: „ Какво този проблем или болест ми оказа помощ да науча, което може да ми бъде в помощ по време на пътешествието? “

Откриването на себе си носи огромни награди. Когато намерим себе си, всичко наподобява си идва на мястото. Ние сме в положение да забележим своята хубост, просветеност и добрина.

Способни сме да ги използваме продуктивно, тъй че реализираме и триумфи.

По-малко сме заети с доказване на себе си, тъй че може да се отпуснем, да обичаме и да бъдем обичани.

Имаме всичко, от което се нуждаем, с цел да заявим своята цялостна човещина, цялостния си подвиг.