Най-добре живее онзи, който не обръща внимание на живота - ФРИДРИХ НИЦШЕ
За Ницше доста хора живеят като че ли човешкият живот е нещо отлично, а най-прекрасният плод на това горчиво растение е да знаеш, че преди време други хора са изживели, горди и мощни, живота си, някои дълбокомислено, други в страдалчество и сърдечност, само че всички те са ни завещали една поука: „ най-добре живее оня, който не обръща внимание на живота. “
Според Ницше, до момента в който елементарният човек гледа тъмно, съществено и буйно на отредения му къс интервал от време, тези са знаели по какъв начин да изминат с олимпийски смях или най-малко с възвишена подигравка пътя си към безсмъртието и монументалната история.
Често слизат с подигравка в гроба — какво имало да се погребва!
Ницше е уверен, че само това, което постоянно ги е гнетяло, са нечистите остатъци на суетата и животинските нагони, обречени в този момент на забвение, откакто от дълго време са били предмет на презрението им.
Едно нещо обаче ще живее и то е монограмът на най-съкровената им същина, делата, постъпките, някое рядко ентусиазъм, една творба.
Те ще живеят, тъй като потомството не може да се лиши от тях.
Действително единствено оставеното след нас ще бъде продължение на нашия живот и едно несъмнено измерение за неговия смисъл.
По делата най-често може да се съди за живота на хората и те са тези витални жалони, които чертаят неговите следи след тях.
Фридрих Ницше преобразува доста успешно главната мисъл на Рене Декарт:
„ Мисля, затова живея. “
(Cogito, ergo sum)
„ Живея, затова мисля “
(Vivo, ergo cogito)
Много постоянно в своя живот Ницше се управлява от мисълта:
„ За другите радостен, за себе си — умен. “
Валери Динев
„ Животът “, 1999
Валери Динев е професор в Софийския университет „ Св. Климент Охридски “. Чете курс по философска антропология. Специализирал е в Съединени американски щати, Германия и Англия. Автор е на книгите „ Модели на човешкото държание “ (1993), „ Философска антропология “, 1-4 част (1995-2007), „ Страхът: философско-антропологичен разбор “ (1996), „ Животът “ (1999), „ Въведение в практическата философска антропология “ (2009).
