За нея казват, че е „жената, която се роди с

За нея споделят, че е „ дамата, която се роди с доста по-малко благоприятни условия, в сравнение с всеки от нас, само че съумя да стигне там, където никой от нас даже не е мечтал...

Тя израства, лишена от най-ценното за един човек - зрението и слуха. Благодарение на мощния си дух, на високия си разсъдък и огромното си сърце, тя съумя да "счупи оковите " на тъмнината и да огрее с живителната светлина на душата си милиони човешки ориси, родени в мрак и тишина като нея. Името ѝ е Хелън Адамс Келър (1880 – 1968 г.) - лекар по философия, създател, политически деятел и преподавател, известна в историята на човечеството като един от най-вдъхновяващите образци за силата на волята.

Повод да си спомним за тази изключителна дама е 140-годишнината от нейното рождение.

Хелън се ражда обикновено бебе без затруднения, само че на 19-месечна възраст се разболява от тежка болест, след която губи зрението си и не може да чува. Превратен миг в живота на Келър е запознанството ѝ с Ан Съливан, когато е едвам 6-годишна.



Келър и Ан Съливън, на почивка в Кейп Код, юли 1888 година

Благодарение точно на Ан, Хелън съумява да реализира безусловно всичко, с което е известна през днешния ден – завършването на университет, книги, изявления и политическа активност. Двете построяват своята връзка цели 49 години – в началото като гувернантка и стопанка, а по-късно като същински приятелки.

През 1888 година Хелън приключва института „ Перкинс “ за слепи. През 1894 година се записва в учебното заведение за глухи Wright-Humason. Шест години по-късно е призната в колежа „ Радклиф”. През 1904 година, на 24-годишна възраст, приключва „ Радклиф” и става първият ням и кьорав човек в историята, който получава бакалавърска степен в изкуствата.

С времето Хелън се трансформира в знаменит създател и оратор. Първата си книга написва едвам на 11 години, а измежду най-известните ѝ писания сияят заглавия като „ Историята на моя живот”, „ Светът, в който живея” и „ Отвъд тъмнината”.



Хелън Келър

Интересен факт от живота на Келър е обвързван с визитата ѝ в префектура Акита в Япония през юли 1937 година Там тя се среща с невероятната и трогателна историята за кучето Хачико. Тогава пред локален гражданин тя споделя, че копнее да си има куче от същата порода. Месец по-късно Хелън към този момент се радва на компанията на новия си окосмен другар, който носи името Камикадзе. Когато домашният ѝ любим умира от заболяване, ѝ подаряват неговия брат, на име Кенсан - това е формален подарък от японското държавно управление, който тя получава през юли 1938 година

Хелън Келър издъхва в съня си на 1 юни 1968 година Тялото ѝ е положено до това на нейната спътница Ан Съливън. През целия си живот Келър посвещава силата си на филантропични занимания, като се застъпва за икономическата правдивост, правата на дамите и на хората с увреждания. Тя утвърждава правото си „ да се усеща като вкъщи си в огромния свят” и посредством красноречието и неуморимия си активизъм се бори за същото право от името на всички хора.


Хелън Келър с кучето си Камикадзе

Обучението ѝ с Ан Съливън е пресъздадено като пиеса от Уилям Гибсън, носеща името „ Чудодейката “, за „ нейното посвещение, самообладание и обич към едно дете, в клопката на един свят на мрачевина “ – пиесата печели премията „ Пулицър “ през 1960 година и след това е превърната в филм (1962), който печели две награди на Академията.

За край дано да надникнем в ослепително сияйната и мъдра душата на Келър с шепа от нейните красиви и вдъхновяващи мисли:

"Най-добрите и красиви неща на света не могат да бъдат видени, нито докоснати… Те се усещат в сърцето. "

"Независимо какъв брой малоумен и несъвършен, или какъв брой умен е един човек, той усеща, че щастието е негово неоспоримо право. "

"Безопасността е най-много поверие. Тя не съществува в природата... Животът е или смело премеждие, или нищо. "

"Независимо какъв брой малоумен и несъвършен, или какъв брой умен е един човек, той усеща, че щастието е негово неоспоримо право. "

"Животът е поредност от уроци, които би трябвало да се изживеят, с цел да бъдат разбрани. "

"Никога черноглед не е разкривал тайните на звездите, не е пътувал до неоткрити земи, нито е откривал ново пространство пред човешкия дух. "

"Не желая мир, който превъзхожда разсъдъка, желая разбирането, което довежда мира. "

"Самосъжалението е нашият максимален зложелател и в случай че се поддадем на него, в никакъв случай няма да можем да създадем нищо положително за света. "



Келър и Съливън през 1898 година

"Няма цар, който не е имал плебей измежду неговите предшественици, няма и плебей, който не е имал цар всред своите предшественици. "

"За мен естественият килим от борови иглички или зелена трева е по-добър от най-луксозните персийски килими. "

"Никога нямаше да се научим да бъдем смели и търпеливи, в случай че имаше единствено наслада в света. "

"Оптимизмът е вярата, която води след себе си достиженията. Нищо не може да бъде направено, без вяра и убеденост. "

"Да се разхождам с другар в тъмното е по-добре, в сравнение с да се разхождам сама в светлото. "

"Никога не навеждайте главата си. Винаги я дръжте високо и гледайте света право в очите. "

"Това, което диря, не е някъде там, то е вътре, в мен самата. "