ВМРО: Кирилицата е българска, а не славянска
За нас 24 май е Ден на българската книжовност, култура и просвета и настояваме името на националния празник да бъде одобрено с тази дефиниция от Народното събрание на Република България.
Ние от Вътрешна македонска революционна организация считаме, че това може да стане като се промени преди всичко актуалната дефиниция на формалния празник на българските букви – 24 май. Към днешна дата в Кодекса на труда той е дефиниран в член 154, алинея 1 като „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “. Ето за какво внасяме промени в КТ, които да поправят тази неправилност.
Смятаме, че по този метод ще дадем подтик за приемането на кирилицата като българска писменост и в Европейския съюз. Мотивите ни се коренят в историческите обстоятелства.
Ето и част от тях. Св. Кирил основава глаголицата. Св. Климент Охридски – кирилицата, която именува на своя популярен първоучител. Графичната система на писмеността, която се постанова в България, е кирилицата. Тя заменя по-трудно възприеманата глаголица. Кирилицата се утвърждава и постанова в България по времето на цар Симеон Велики. С право можем да кажем, че в случай че глаголицата има прочут общославянски темперамент, то кирилицата е чисто българско създание, което чрез вълните на българското културно въздействие измежду православните християнски нации се постанова и като графична система и при тях.
Утвърждаването на българската национална еднаквост през Възраждането и основаването на българския литературен език сходно на другите нации, пишещи на кирилица, довежда до канализирането на българската писменост. Тя се отличава и по буквен състав и по графично изписване от другите кирилски писмености – съветска, сръбска и така нататък
В този смисъл може отговорно да се твърди, че няма общославянска книжовност. Ако за такава приемем само оживелия до през днешния ден вид – кирилицата, която е потвърдено българска, би трябвало ли да кажем, че чехите, поляците, словаците, хърватите, словенците не са славяни, тъй като не пишат на тази графична система. Дори народите, които пишат на кирилица, имат свои лични национални писмености/азбуки – българска, съветска, сръбска, украинска и така нататък
Днес може да се одобри, че когато стане дума за празника 24 май българското общество схваща, че това е Денят на българската книжовност. Тя е идентична с кирилицата, основана и публикувана измежду другите славяни точно от България. Тя е неповторима и се отличава от другите графични форми измежду православните славяни. На нея са творили стотици български създатели, които са основали хиляди творби, останали в националната и международната литературна съкровищница. Поради всички тези аргументи, правилното и исторически издържано определение на празника, празнуван на 24 май е – Ден на българската книжовност, култура и просвета.
Ние от Вътрешна македонска революционна организация считаме, че това може да стане като се промени преди всичко актуалната дефиниция на формалния празник на българските букви – 24 май. Към днешна дата в Кодекса на труда той е дефиниран в член 154, алинея 1 като „ Ден на българската култура и просвета и на славянската книжовност “. Ето за какво внасяме промени в КТ, които да поправят тази неправилност.
Смятаме, че по този метод ще дадем подтик за приемането на кирилицата като българска писменост и в Европейския съюз. Мотивите ни се коренят в историческите обстоятелства.
Ето и част от тях. Св. Кирил основава глаголицата. Св. Климент Охридски – кирилицата, която именува на своя популярен първоучител. Графичната система на писмеността, която се постанова в България, е кирилицата. Тя заменя по-трудно възприеманата глаголица. Кирилицата се утвърждава и постанова в България по времето на цар Симеон Велики. С право можем да кажем, че в случай че глаголицата има прочут общославянски темперамент, то кирилицата е чисто българско създание, което чрез вълните на българското културно въздействие измежду православните християнски нации се постанова и като графична система и при тях.
Утвърждаването на българската национална еднаквост през Възраждането и основаването на българския литературен език сходно на другите нации, пишещи на кирилица, довежда до канализирането на българската писменост. Тя се отличава и по буквен състав и по графично изписване от другите кирилски писмености – съветска, сръбска и така нататък
В този смисъл може отговорно да се твърди, че няма общославянска книжовност. Ако за такава приемем само оживелия до през днешния ден вид – кирилицата, която е потвърдено българска, би трябвало ли да кажем, че чехите, поляците, словаците, хърватите, словенците не са славяни, тъй като не пишат на тази графична система. Дори народите, които пишат на кирилица, имат свои лични национални писмености/азбуки – българска, съветска, сръбска, украинска и така нататък
Днес може да се одобри, че когато стане дума за празника 24 май българското общество схваща, че това е Денят на българската книжовност. Тя е идентична с кирилицата, основана и публикувана измежду другите славяни точно от България. Тя е неповторима и се отличава от другите графични форми измежду православните славяни. На нея са творили стотици български създатели, които са основали хиляди творби, останали в националната и международната литературна съкровищница. Поради всички тези аргументи, правилното и исторически издържано определение на празника, празнуван на 24 май е – Ден на българската книжовност, култура и просвета.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ