За музиката му казват, че е звукът на руската душа.

За музиката му споделят, че е звукът на съветската душа. Така или другояче той е този съветски композитор, чиито творби се извършват най-често, сочи статистиката. Сергей Рахманинов е роден на 1 април 1878-а в обедняло буржоазно семейство, а гибелта го застига на 28 март 1943-а година, към този момент като знаменит композитор и пианист. Малко преди този момент приема американско поданство.

Почти половината от съзнателния си живот, цели 25 години, той обитава отвън Русия - в Западна Европа и в Съединени американски щати. Първо е жител на света и странстващ виртуоз, по-късно става бежанец.

На кого принадлежи през днешния ден Рахманинов? Дори 80 години след гибелта му този въпрос освен отваря един спомагателен фронт на бойното поле сред формалната съветска културна политика и Запада - той е и от централно значение за самосъзнанието на съветската просвета.

Преди и след Октомврийската гражданска война

Октомврийската гражданска война от 1917-а година маркира значим вододел в биографията на композитора. " Малко преди Рождество 1917-а Рахманинов дружно със фамилията си прекосява руско-финландската граница ", написа Оскар декор Риземан, обожател и биограф на Рахманинов. " Влакът стопира малко преди границата, всички пасажери са принудени да слязат и да прекосят границата с шейни. Това вършат и Рахманинов, неговата храбра брачна половинка и двете им дъщери с оскъдния си багаж. На потегляне Рахманинов коленичи и целува земята на своята татковина, тъй като в живота си не е имал нищо по-ценно от нея. "

С това изложение създателят поставя основите на мита за един създател, който е заставен да води някакво призрачно битие отвън границите на родината. Често пъти едно изявление на Рахманинов бива интерпретирано не напълно вярно: " След като напуснах Русия, изгубих желанието да композирам. Изгубвайки родината, изгубих самия себе си ".

Емиграцията - голяма контузия

Неговото творчество в действителност е разграничено на два коренно различаващи се интервала - преди и след емиграцията. Това споделя в изявление за Дъждовни води Вера Валкова, една от водещите съветски познавачки на Рахманинов. " Разбира се, емиграцията за него е била голяма контузия. Освен това той е бил заставен да си изкарва хляба основно като пианист виртуоз и не е имал доста време за композиране ", разяснява музиковедката.

Сергей Рахманинов с внучката си София в Ню Йорк през 1927-а годинаСнимка: AP/picture alliance

Рахманинов е великодушен и непретенциозен човек. Той се грижи освен за фамилията, а оказва помощ с дарения и пратки с храна на редица музиканти, останали в Русия. " Винаги е заделял една трета от приходите си, с цел да поддържа сътрудници в Русия ", споделя Валкова. В същото време за Рахманинов се приказва, че доста е държал на изискания си външен тип - както проличава от старите фотографии, на които постоянно театралничи с цигара в ръка. Биографите напомнят и слабостта му към красивите коли, изключително спортните.

Чужбина е и ентусиазъм

Валова отхвърля слуховете, че в чужбина Рахманинов изпада в креативна рецесия. Да, на по-ранна възраст той в действителност е бил по-активен като композитор - преди окончателното си тръгване от Русия е написал към 80 % от всички свои творби: две от трите симфонии, три от четирите клавирни концерта, всичките си три опери, 80 романса. Но и тук статистиката споделя единствено част от истината. " Защото Рахманинов дължи концепциите за някои от най-важните си творби точно на своите пътувания в чужбина ", изяснява Валкова.

по този начин например  сред 1906-а и 1909-а година композиторът всяка зима живее известно време в Дрезден. Това са едни от най-активните му креативен интервали, през които основава " Островът на мъртвите "  и Втората си симфония. А концепцията за фамозното му произведение " Камбаните "  възниква, до момента в който слуша римските камбани.

Той като че ли предчувства ужасите на 20-и век

" Ако би трябвало да избера една фигура, която въплъщава съветската просвета, това ще бъде Сергей Рахманинов ", споделя известният актуален публицист Михаил Шишкин, който е и изчерпателен ценител на класическата музика. В момента Шишкин живее в Швейцария и на фона на ситуацията в своята татковина споделя за себе си, че е " уверен бежанец "  - също както Рахманинов преди време.

Шишкин напомня, че Рахманинов се счита за съветски композитор, само че точно като част от международната просвета. " Това е единственият метод, по който той мисли себе си и живота си като руснак ", твърди писателят. Според него Рахманинов е имал безспорен слух, включително за историята и за живота. В своите творби той като че ли предчувства ужасите на 20-и век, ГУЛАГ и Холокоста, счита писателят и прибавя, че в това време тези творби дават и разтуха.

Русия се пробва да узурпира паметта за Рахманинов

" Не знам дали юбилеят на различен създател е бил отбелязван в такива мащаби, както двете настоящи годишнини на Рахманинов ", споделя Валкова. Всички симфонични оркестри, всички опери в Русия отдават дължимото на неговите произведения, организират се безброй симпозиуми, излизат многочислени изявления, съживен е и клавирният конкурс на негово име. Юбилеите се означават и с публично държавно празненство в тогавашното фамилно имение Ивановка, където през 1917-а година разбунтувалите се селяни изхвърлят от прозореца концертния роял на Рахманинов.

Гробът на Сергей Рахманинов се намира близо до Ню ЙоркСнимка: Chris Melzer/dpa/picture alliance

Писателят Михаил Шишкин е ужасéн от опитите на днешните съветски властници да узурпират паметта за Рахманинов: " Античният цар Мидас трансформира в злато всичко, което допре, а всичко, което докосват те, се трансформира в гнусота. Тази страна по определение е зложелател на изкуството и културата ", споделя Шишкин.

В последните месеци преди гибелта си болният от рак Рахманинов разсъждава дали да не се върне в Русия и даже се свързва с съветското посолство. " Смъртта избави както него, по този начин и нас от този срам ", споделя Шишкин. Сергей Рахманинов, който цялостен живот не не помни съветския си генезис, в последна сметка взима американско поданство - най-вече с цел да облекчи живота на фамилията си.

Поради всичко това Вера Валкова счита за неправилна концепцията неговите тленни остатъци да бъдат препогребани - проект, над който съветското Министерство на културата работи към този момент от години.

Вижте и тази изложба на Дъждовни води: