За „модерно робство” в България се заговори след разкритията за

За „ съвременно робство” в България се заприказва след разкритията за британската плантация за цветя в Корнуол, по-известна като „ Фермата на ужасите”. Сред освободените тогава 200 мъже нямаше българи, само че се оказа, че компании медиатори са изпращали наши сънародници там.

Хиляди българи отпътуват всяка година в чужбина на гурбет и не са малко тези, които по-късно описват за мизерни условия на труд и за лъжливи схеми. Сред сигналите най-вече са тези за ниско възнаграждение, липса на спомагателни хонорари и на пари за ексклузивен труд.

Най-често нарушавания има в Германия, Белгия, Франция, Австрия, Чехия, Словакия и Полша. Какво обаче е явен знак за проблем? Според Главната ревизия по труда би трябвало да внимаваме, в случай че медиаторите упорстват връзката да е единствено онлайн и отхвърлят персонална среща. Има дори такива, които желаят пари без документи.

У нас записаните медиатори са 378, а предприятията, предлагащи краткотрайна работа – 151. През последните години 16 медиатори и 2 предприятия са останали без лиценз.

Какво би трябвало да се случва?

Мирослав Тончев се занимава с посредническа активност от 20 години. Има подписан контракт с британска компания, която набира служащи за ферми на Острова. Хиляди наши сънародници са пробвали шанса си в чужбина.

За да са сигурни, че препоръчаният от тях претендент ще се оправи, оферират игрови проби. По тях се правят оценка сръчността му. Запознават претендента с типа работа, тъй че да може самичък да реши, къде може да е най-пълноценен.

Когато предварителните условия разказани в офертата не са спазени от работодателя, българската компания се намесва и упражнява надзор. „ 80% от фермите ги познаваме, защото персонално се срещаме с работодателите”, показва Тончев.

Има процедура за недоволство (например от дискриминация или обидно отношение), която се води от компанията медиатор. Единственото изискване е служащият да попълни формуляр, който да изпрати по имейл.

Във всяка плантация има експериментален интервал, след който всеки може да си тръгне, в случай че не е удовлетворен.

Какво действително се случва на доста места ?

Преди няколко месеца посредством познати Анатоли от Кнежа стартира работа в касапница за разфасоване на свинско месо в град Реда Виденбрюк. Фабриката е пренаета и се ръководи от подизпълнители поляци.

„ Нито знаеш какво подписваш, нито нищо, към 30 листа са, минаваш медицински прегледи и почваш работа, дават ти ножове и почваш да работиш”, изяснява мъжът.

Дали поради неналичието на образование, само че още първоначално мъжът потърпевш на работното място – порязал се с нож и не му дали да отиде в болница. В самата фабрика е студено и служащите бързо се разболяват.

Колега на Анатоли се наложило незабавно да бъде опериран от херния поради претоварване на работното място. Уволнили го, единствено и единствено да не заплащат болнични.

Трудът на българските служащи се оценявал на едвам четири евро на час при наложителна минимална ставка от близо девет евро за Германия. В същото време размерът на работа е голям и всяко закъснение е придружено от кавги.

В момента двамата мъже търсят друга работа в Германия. За старите си шефове не желаят и да чуят.

Какво може да се направи ?

Само от началото на тази година има над 100 сигнала на български служащи за проблеми в Германия, уточни в студиото на „ Тази сутрин” Пламен Димитров от КНСБ. „ На всеки един съответен сигнал се реагира от Инспекцията по труда, казусът е, че хората се отхвърлят и не водят дела”, добави той.

По думите му от 2014 година във всички немски провинции работят центрове с български трудови консултанти, които обслужват стотиците хиляди наши сънародници, които работят в страната.

Димитров акцентира, че не би трябвало да се заплаща на компанията медиатор, служащите би трябвало да са осведомени с минималната ставка (напр. 11,75 евро на час за строител в Германия) и е нужно още преди заминаването да е ясно за какви битови условия става дума.

В огромен % от случаите с проблеми за българските гурбетчии се оказва, че те са тръгнали посредством познати, няма компания медиатор и Главна ревизия по труда няма кого да ревизира, изясни Дина Христова от инспекцията.

--> По думите й в случай че нарушаванията са в приемащата страна и не става дума за български шеф, структурата може единствено да осведоми локалните контролни органи. „ В нередки случаи хората даже не знаят за кого работят”, означи Христова.

Тя беше безапелационна, че преди тръгването си служащите би трябвало да имат контракт с работодателя, а той – с медиатор. По думите й при проблем най-бърза реакция може да се чака при сигнал към локалните органи – полиция или трудова ревизия.