За хората, за които съществувам от време на време, аз

...
За хората, за които съществувам от време на време, аз
Коментари Харесай

За хората, за които съществувам от време на време, аз нямам време

„ За хората, за които живея понякога, аз нямам време. “ – Ал Пачино

Реших да направя дребен опит и резултатът ме раздруса. Изтрих от живота си хората, които нямат време за мен и се почувствах облекчена .

Познавате ли тези доста любящи и грижовни другари, които постоянно са там, без значение какво? Е, аз бях от тях.

Винаги съм живяла, следвайки правилото, че за другарството е като цветята, би трябвало да се грижиш добре – едвам тогава ще разцъфне.

В противоположен случай връзката ще изсъхне и ще почине доста бързо. Затова постоянно съм влагала сили да подкрепям другарството.

Винаги съм желала да бъда с хората, които обичам. За страдание не постоянно съм получавала съответен отговор от тези, към които се погрижих.

Но аз постоянно съм казвала на себе си: „ отнасяй се с другите по този начин, както искаш те да се отнасят с теб “.

Тези, които са предопределени да бъдат в живота ви, ще бъдат там. Достойни хора сигурно ще има …

Всичко това продължи, до момента в който един ден най-сетне разбрах, че се разпределям на несъответствуващите хора.

Най-накрая видях истината, която беше в очите ми през всичките тези проклети години! Разбрах, че през цялото това време съм се заблуждавала.

Хората не постоянно се отнасят с вас по метода, по който ги третирате. Някои от тях остават с вас, единствено с цел да употребяват вашата добрина. Те се появяват единствено когато имат потребност от вас.

Така че направих дребен опит. Спрях да се обаждам. Спряхме да се чуваме и виждаме. Напълно изчезнах. Просто желаех да видя какъв брой “мъртви растения ” съм напоявала през годините.

Жестоката действителност ме раздруса. Тя разруши сърцето ми, само че разбрах нещо за хората, които бяха до мен през цялото това време.

Реших да взема нещата в свои ръце и да зачерта от живота си тези хора, на които не им пука за мен.

И аз би трябвало да кажа, че доста от тях смятах за същински другари. И след всичко това почувствах същинско облекчение.

Приятелството е двупосочна улица. Не можете да очаквате да получите нищо, в случай че не дадете нищо в подмяна. Това е законът на живота.

Ако в действителност те е грижа за някого, ще бъдеш с него, без значение какъв брой е ангажиран. Няма опрощение, когато обичаш някого.

Вие се грижите за индивида, който обичате, тъй като вие сами го желаете. И на Земята няма място, където бихте желали да бъдете повече с непосредствен другар, който се нуждае от вас.

Така че, взех решение, че задоволително съм се раздавала на хора, които не са в положение да го оценят. Заслужавам да бъда заобиколена от другари, които откровено ме почитат и обичат.

Съмнявам се в избавителни връзки, които уви, бяха мъртви през цялото време. Уморих се да съм покрай хора, които в никакъв случай не са имали време за мен. Уморена от самото начало да се преструвам, че всичко е наред, когато това явно не е по този начин.

Реших, че към този момент няма да разрешавам на хората да злоупотребяват с моята добрина.

Нямам доста време да отстранявам за хора, които не ме обичат толкоз, колкото аз ги обичам.

Изтривам от живота си тези, които нараняват, подценяват, изоставят в сложни моменти, само че се появяват, когато им е нужна помощ.

Предпочитам да имам един предан, грижлив другар, който в действителност ме обича, в сравнение с да извозвам живота си с хора, които се преструват, че ме обичат.

Качеството е по-важно от количеството – постоянно и във всичко.

източник: zajenata.bg

Източник: chetilishte.com


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР