Кризата от COVID-19 разкри нереализирания потенциал на еврото
За европейските водачи рецесията, която провокира COVID-19, даде нов подтик на аргумента, че единната европейска валута заслужава по-голяма интернационална роля. Това е позицията на Фабио Панета - член на изпълнителния ръб на Европейската централна банка, която "Файненшъл таймс " разгласява на 12 юни.
Американският $ продължава да е международен базов валутен стандарт. Този статус улеснява Вашингтон да компенсира икономическия потрес, породен от вируса, и да се възползва от несъразмерната привилегия на зелените пари.
Предимството на Съединени американски щати произтича от така наречен "сеньораж " - облагите, образувани от разликата сред разноските за паричните излъчвания и номиналната стойност на парите от тези излъчвания - и опцията да се употребяват финансовите пазари като източник на финансиране на огромни нараствания на паричното предложение евтино макар натрупването на огромни количества държавен дълг.
Доминиращата роля на $ в световната търговия оказа помощ да се отбрани щатското стопанство от повишаването на националната валута, което по предписание се случва със избавителните убежища. Американските компании пък се възползваха от стабилността, която им дава опцията да реализират интернационални транзакции в личната си парична единица.
Като втори по сан международен валутен състезател еврото би трябвало да носи облаги, сравними с тези на зелените пари. По публични данни на Европейската централна банка, делът на еврото на интернационалната сцена е към 19 %. С други думи - доста по-нисък от доларовото присъединяване от към 50%, само че въпреки всичко много по-висок в сравнение с всяка друга валута. Еврото обаче не е достигнало изцяло световния си капацитет и облагите, произлизащи от статуса му на аварийна валута, не са разпределени отмерено сред членовете на еврозоната. Международната му приложимост е застинала през последното десетилетие и не всички страни от блока на еврото печелят от "привилегията " на ниските кредитни разноски на международните финансови пазари, изключително във времена на засилено бягство от риска.
Какви са аргументите?
Основните съставни елементи, нужни за извоюване на статус на интернационална валута, са: обхватни и дълбоки финансови пазари, добре подплатени упования за ценова непоклатимост и икономическа резистентност, мощна фискална позиция и предпочитание да се подсигурява ликвидността във времена на стрес. Еврозоната обаче се характеризира с пазарна сегментация и лимитирано предложение на считани за сигурни активи.
В резултат, когато зародят шокове, техният напън е неравномерен. И разпределението на облагите от интернационалната роля на еврото е лимитирано до няколко страни, чиито активи вложителите считат за сигурни. Това ускорява съмненията, провокирани от отсъствието на фискална интеграция в еврозоната и подкопава световния статус на единната европейска валута.
Така сходни рецесии служат като горчив тест за световния статус на националните парични единици: тези от тях, които не съумеят да подсигуряват сигурност и ликвидност, падат зад борда. А интернационалната роля на еврото ще нарасне само в случай че облагите, които носи, се разпределят по-добре.
За тази цел са нужни два политически хода.
Първият е европейските водачи да основат общи принадлежности, които генерират сигурни активи за всички страни членки на еврозоната в спешни времена и по този метод да подсигуряват, че наложителните фискални ограничения не водят до по-нататъшна неустойчивост и раздробеност.
Отличен образец в този смисъл е препоръчаният Фонд за възобновяване за 750 милиарда евро. Той ще даде мощен европейски фискален отговор на рецесията от COVID-19 и ще построи доверие в вложителите, че на еврото може да се разчита по време на съществени земетресения.
Същевременно, облигационните излъчвания, нужни за този фонд ще разрешат на световните вложители да изградят позиции в еврозоната, без да усилват разделянето сред националните емитенти. Те биха могли да послужат и като потребен базов аршин: предлагането на облигации с разнообразни периоди до падежа сред 2028-а и 2058-а, съобразени с предлагането на Европейската комисия, ще помогне за основаването на същинска крива на рентабилност на еврозоната. Което пък ще послужи като основа за задълбочаване и разширение на общ финансов пазар на общността, обезпечен от сигурни евроактиви. Временният темперамент на Фонда за възобновяване и относително дребния му количествен размер спрямо националните европейски облигационни пазари обаче са съществени дефекти.
Вторият ход включва паричната политика.
Повече от явно е, че доверието на вложителите във Федералния запас "циментира " световната роля на $. Защото поддръжката на централната банка за интернационална валута е основно изискване за запазване на ликвидността на финансовата система и за отбягване на проциклични "спазми " по време на рецесии когато растящите кредитни разноски утежняват финансовите условия.
Именно тези бяха и основните фактори, които мотивираха разширението на обсега на изключителната пандемична стратегия за покупка на облигации на ЕЦБ (РЕРР) до 1.35 милиарда евро и удължаването на периода й на деяние най-малко до края на юни 2021-а. Тези дейности бяха наложени от мандата на европейските централни банкери да интервенират когато е належащо, с цел да подсигуряват ценовата непоклатимост. Те удостоверяват и управителните правила на ЕЦБ за самостоятелност и господство на европейското законодателство.
Управлението на международна валута изисква също и обезпечаването на ликвидност на задгранични централни банки посредством суапови и репо-операции във времена на стрес. ЕЦБ към този момент е задействала няколко сходни линии от началото на пандемията и ще продължи в тази тенденция, в случай че се постанова.
Чрез верен микс от фискална и парична политика може да се построи по-добре работещ и по-стабилен паричен съюз, който, от своя страна, може да усили въздействието на еврото и на облагите, които то ще донесе на членовете на еврозоната.
Американският $ продължава да е международен базов валутен стандарт. Този статус улеснява Вашингтон да компенсира икономическия потрес, породен от вируса, и да се възползва от несъразмерната привилегия на зелените пари.
Предимството на Съединени американски щати произтича от така наречен "сеньораж " - облагите, образувани от разликата сред разноските за паричните излъчвания и номиналната стойност на парите от тези излъчвания - и опцията да се употребяват финансовите пазари като източник на финансиране на огромни нараствания на паричното предложение евтино макар натрупването на огромни количества държавен дълг.
Доминиращата роля на $ в световната търговия оказа помощ да се отбрани щатското стопанство от повишаването на националната валута, което по предписание се случва със избавителните убежища. Американските компании пък се възползваха от стабилността, която им дава опцията да реализират интернационални транзакции в личната си парична единица.
Като втори по сан международен валутен състезател еврото би трябвало да носи облаги, сравними с тези на зелените пари. По публични данни на Европейската централна банка, делът на еврото на интернационалната сцена е към 19 %. С други думи - доста по-нисък от доларовото присъединяване от към 50%, само че въпреки всичко много по-висок в сравнение с всяка друга валута. Еврото обаче не е достигнало изцяло световния си капацитет и облагите, произлизащи от статуса му на аварийна валута, не са разпределени отмерено сред членовете на еврозоната. Международната му приложимост е застинала през последното десетилетие и не всички страни от блока на еврото печелят от "привилегията " на ниските кредитни разноски на международните финансови пазари, изключително във времена на засилено бягство от риска.
Какви са аргументите?
Основните съставни елементи, нужни за извоюване на статус на интернационална валута, са: обхватни и дълбоки финансови пазари, добре подплатени упования за ценова непоклатимост и икономическа резистентност, мощна фискална позиция и предпочитание да се подсигурява ликвидността във времена на стрес. Еврозоната обаче се характеризира с пазарна сегментация и лимитирано предложение на считани за сигурни активи.
В резултат, когато зародят шокове, техният напън е неравномерен. И разпределението на облагите от интернационалната роля на еврото е лимитирано до няколко страни, чиито активи вложителите считат за сигурни. Това ускорява съмненията, провокирани от отсъствието на фискална интеграция в еврозоната и подкопава световния статус на единната европейска валута.
Така сходни рецесии служат като горчив тест за световния статус на националните парични единици: тези от тях, които не съумеят да подсигуряват сигурност и ликвидност, падат зад борда. А интернационалната роля на еврото ще нарасне само в случай че облагите, които носи, се разпределят по-добре.
За тази цел са нужни два политически хода.
Първият е европейските водачи да основат общи принадлежности, които генерират сигурни активи за всички страни членки на еврозоната в спешни времена и по този метод да подсигуряват, че наложителните фискални ограничения не водят до по-нататъшна неустойчивост и раздробеност.
Отличен образец в този смисъл е препоръчаният Фонд за възобновяване за 750 милиарда евро. Той ще даде мощен европейски фискален отговор на рецесията от COVID-19 и ще построи доверие в вложителите, че на еврото може да се разчита по време на съществени земетресения.
Същевременно, облигационните излъчвания, нужни за този фонд ще разрешат на световните вложители да изградят позиции в еврозоната, без да усилват разделянето сред националните емитенти. Те биха могли да послужат и като потребен базов аршин: предлагането на облигации с разнообразни периоди до падежа сред 2028-а и 2058-а, съобразени с предлагането на Европейската комисия, ще помогне за основаването на същинска крива на рентабилност на еврозоната. Което пък ще послужи като основа за задълбочаване и разширение на общ финансов пазар на общността, обезпечен от сигурни евроактиви. Временният темперамент на Фонда за възобновяване и относително дребния му количествен размер спрямо националните европейски облигационни пазари обаче са съществени дефекти.
Вторият ход включва паричната политика.
Повече от явно е, че доверието на вложителите във Федералния запас "циментира " световната роля на $. Защото поддръжката на централната банка за интернационална валута е основно изискване за запазване на ликвидността на финансовата система и за отбягване на проциклични "спазми " по време на рецесии когато растящите кредитни разноски утежняват финансовите условия.
Именно тези бяха и основните фактори, които мотивираха разширението на обсега на изключителната пандемична стратегия за покупка на облигации на ЕЦБ (РЕРР) до 1.35 милиарда евро и удължаването на периода й на деяние най-малко до края на юни 2021-а. Тези дейности бяха наложени от мандата на европейските централни банкери да интервенират когато е належащо, с цел да подсигуряват ценовата непоклатимост. Те удостоверяват и управителните правила на ЕЦБ за самостоятелност и господство на европейското законодателство.
Управлението на международна валута изисква също и обезпечаването на ликвидност на задгранични централни банки посредством суапови и репо-операции във времена на стрес. ЕЦБ към този момент е задействала няколко сходни линии от началото на пандемията и ще продължи в тази тенденция, в случай че се постанова.
Чрез верен микс от фискална и парична политика може да се построи по-добре работещ и по-стабилен паричен съюз, който, от своя страна, може да усили въздействието на еврото и на облагите, които то ще донесе на членовете на еврозоната.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ