За домашно насилие се говори, когато в една интимна връзка

За домашно принуждение се приказва, когато в една интимна връзка единият сътрудник злоупотребява с другия, като употребява силата си с желание да аргументи щета. Тази корист би могла да е физическа, полова, прочувствена, над собствеността или композиция от изброените. Физическата корист се показва в нападателно държание с актове на телесно малтретиране. Сексуална корист има, когато единият принуждава другия да взе участие в полови интензивности срещу волята му. Емоционалният принудител унижава посредством вербални обиди, закани, обществена изолираност, предявяване на неоснователни обвинявания в невярност или надзор над дейностите и решенията на колегата си. Злоупотребата може да се показва в щета или заличаване на собствеността на другия, за той да бъде уязвен или следен.

Традиционно домашното принуждение се е разглеждало като проявяване на мъжкото физическо превъзходство над дамата в хетеросексуалните връзки и като подкрепяно от патриархалната просвета. Съвременното разбиране е, че домашното принуждение се среща във всевъзможен тип връзки. Случва се в брачни двойки, както и сред сътрудници, които даже не живеят дружно. Насилието може да се реализира от мъж против жена или от жена против мъж. Може да се прояви както в хетеросексуални връзки, по този начин и в хомосексуални, без значение от обществен клас, етнос, просвета или вяра.

Цикъл на домашно принуждение

Възникването на принуждение има връзка с личностовите черти на участниците, само че то участва единствено там, където взаимоотношенията го допускат.

Насилието може да съпровожда едно партньорство и да отсъства при последващо такова.

Установява се, че има цикличност в деянията на принуждение. Потърпевшият не е насилван от самото начало и насилието не се случва в случаен миг. Циклите се повтарят по предсказуем метод през избрани интервали от време. Целият цикъл може да се случи в един ден или да отнеме седмици или месеци според от връзката. Типична динамичност се състои от следните три етапи:

1. Натрупване на напрежение

Напрежението се натрупва към ежедневни проблеми като финанси, деца или работа. Започват вербални офанзиви. Насилваният несполучливо се пробва да управлява обстановката посредством помиряване на насилника или отбягване на насилието по някакъв метод. Рано или късно напрежението доближава връхната си точка и следва развръзка.

2. Насилие

Насилието стартира, когато напрежението стане отвратително, като мотивът може да бъде нещо напълно нищожно. Понякога това е съпроводено от използването на алкохол или други вещества. Някои специалисти смятат, че насилваният неумишлено предизвика насилника, с цел да се освободи от напрежението и да се премине към идната фаза.

3. „ Меден месец “

Така както първите две етапи са свързани с грубост, последната фаза се характеризира с обезщетителна еуфория. След случая на принуждение, насилникът е компрометиран от държанието си и се разкайва. Често следват любовни пояснения, деликатност, извинения и благотворителност. Насилникът откровено има вяра и се пробва да убеди другия, че насилието няма да се случи още веднъж. Тази влюбчивост и разкайване ускоряват връзката сред сътрудниците.

Защо потърпевшият не напуща връзката?

За доста хора може да се окаже озадачаващ или объркващ фактът, че огромна част от потърпевшите от домашно принуждение не напущат връзката. Може да има доста аргументи за това, в това число закани или финансови компликации. Често, обаче, това се дължи на прочувствени и психически фактори. Когато насилваният отхвърля да напусне връзката и споделя, че откровено обича колегата си, това се отнася към облика на насилника по време на настоящата фаза на „ меден месец “, а не на държанието му по време на мъчителните предишни етапи. В моментите на еуфория потърпевшият като че ли не помни за мъчителните си прекарвания и не вижда другия в неговата целокупност, а точно, че насилникът и любвеобилният сътрудник са един и същи човек. По този метод, насилваният неосъзнато се трансформира в съизвършител на насилието върху себе си. Нивото на напрежението и болката по време на насилието са пропорционални на еуфорията, претърпяна по време на етапа на „ меден месец “. Като предписание, колкото по-жестоко е насилието, толкоз по-еуфорично е последващото прекарване. Този цикъл нормално се повтаря още веднъж и още веднъж, което оказва помощ да се разбере за какво насилваните сътрудници не напущат връзките.

Свързани публикации.. Деница Банчевска: Желани или не, измененията в живота носят стрес и изискват смяна в фамилната система 0 Нападение и защита в междуличностните взаимоотношения. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0 Романтичната обич и дълготрайните партньорски връзки. Семейна психотерапия с Деница Банчевска и доктор Веселин Христов 0

Вероятно, да се държи виновен насилника за протичащото се е „ по-моралната “ позиция от това да упрекваме насилвания. Проблемът обаче е, че до момента в който разделяме сътрудниците на отговорен и жертва, не виждаме казуса в неговата целокупност. Съвременните проучвания демонстрират, че връзките с домашно принуждение са доста по-симетрични в сравнение с се е смятало в предишното. Насилието се ражда в двойката от опълчването на крайности. Обратно, изцеляването е допустимо единствено посредством разглеждане на насилието като плод от взаимоотношението сред участниците, т.е. и двамата вземат участие в основаването му.

Разбира се, в някои случаи е безусловно належащо за насилвания да напусне тази среда. Но в случай че двойка от зрели хора желае да остане дружно, не може да бъде предаван отговорен. В такива случаи, оценяването на ролята и отговорността на всеки един от участниците в фамилната динамичност дава опция на „ жертвата “ да излезе от пасивната си роля на беззащитност и да предприеме дейности за смяна. Примери за това са балансиране на страстите, усвояването на функционални тактики за попречване на прочувствена ескалация, толериране или понижаване на напрежението. Разбирането за ролята на всеки от сътрудниците в цикъла на домашно принуждение акцентира нуждата от помощ и за двамата сътрудници, при положение, че те избират да останат дружно.

В нашата процедура работим с хора, които страдат от домашно принуждение. Често те минават през гореспоменатите етапи, без да осъзнават цикличността на взаимоотношенията, надявайки се насилието да спре, само че еуфорията да остане. При огромна част от двойките ескалацията на напрежението не води безусловно до физически или полови злоупотреби; лимитира се до прочувствено принуждение, словесни грубости и обиди, и/или циклични раздели. Независимо от интензитета на динамичността, сходни взаимоотношения са мъчителни и водят до неустойчивост в двойката, заради което е значимо да се потърси помощ.