За добродетелните люде С гръм и мълния трябва да се говори

За добродетелните люде

С гръм и гръмотевица би трябвало да се приказва за вяли и спящи сетива.

Ала гласът на хубостта приказва безшумно: той се промъква единствено в най-будните души.

Леко потръпна и се засмя през днешния ден моят щит; това е свещеният боязън и смях на хубостта.

Над вас, о, добродетелни люде, се смееше през днешния ден моята хубост. И по този начин стигна нейният глас до мене:

Те желаят още да им се заплати!

Вие желаете още да ви се заплати, о, добродетелни люде. Искате да получите премия за добродетел и небе, за земя и безкрайност, за своето „ през днешния ден “?

И в този момент вие се сърдите на мене, тъй като изучавам, че няма нито въздател на награди, нито длъжник. И в действителност аз не изучавам даже, че самата добродетел е своя лична премия.

Ах, ето на какво се дължи моята тъга: в основата на нещата са вмъкнати с машинация награди и наказване — а от горната страна на това в този момент и в основата на вашите души, о, добродетелни люде!

Ала като муцуна на вепър моето слово ще разоре дъното на вашите души; палешник желая да ме зовете вие.

Всички потайности на вашата целина би трябвало да излязат на светло; и когато разорани и раздробени лежите на слънцето, вашата неистина ще се е отлъчила към този момент от истината ви.

Защото това е вашата истина: вие сте прекомерно чисти за калта на думите: „ възмездие “, „ наказване “, „ премия “, „ отмъщение “.

Вие обичате добродетелта си както, майка своето дете; но по кое време се е чуло майка да желае да й се заплаща любовта?

Най-любимото нещо за вас, това е вашата добродетел. Жажда на пръстен има у вас; да стигне отново себе си, по тази причина се вие и върти всеки пръстен.

И сходно на линееща звезда е всяко дело на вашата добродетел: нейната светлина постоянно пътува и се скита — само че по кое време ли ще престане нейното скитане?

Така и светлината на вашата добродетел е още на път, даже когато делото е осъществено към този момент. Дори и да е забравено и мъртво към този момент, неговият лъч от светлина още живее и скита по света.

Нека вашата добродетел бъде ваша, а не непозната същина, кожа, плащ; ето истината от разораната целина на вашата душа, о, добродетелни люде!

Ала, несъмнено, има и такива, за които добродетел се назовава спазъмът под бича : а вие прекомерно дълго сте слушали техните вопли.

Има и други, които назовават добродетел дремещата ленивост на пороците си; но когато тяхната ненавист и завистливата им ревнивост раздвижат членовете им, тяхната „ правдивост “ се разсънва и си търка сънливите очи.

А и други има, които биват теглени надолу: техните дяволи ги теглят. Ала колкото повече потъват, толкоз по-пламенно святка окото им и копнежът по техния господ.

Ах, и техният писък долетя до вашите уши, о, добродетелни люде: „ Щом аз не съм това, това е за мене Бог и добродетелта! “

Има и други, те вървят тежко и скрибуцат сходно на коли, возещи камъни по надолнището: те приказват доста за достолепие и добродетел — кучката си те посочват „ добродетел “.

Има и други, сходни на будилници, навивани ежедневно; те отмерват своя тик-так и желаят тик-такът да се назовава добродетел.

Наистина такива ми доставят огромно забавление: дето намеря такива часовници, аз ще ги навия със своя подбив и от горната страна на това те ще ми тиктакат!

А други пък се гордеят с шепата си правдивост и в нейно име правят светотатство с всичко: тъй че светът бива удавен в тяхната неправда.

Ах, какъв брой зле звучи от тяхната уста думата „ добродетел “. Когато кажат: „ Аз съм обективен “, то звучи все едно сякаш произнасят: „ Аз съм отмъстен! “

Със своята добродетел те желаят да издерат очите на своите врагове; а те се извисяват единствено с цел да могат да унизят другите.

А пък има и такива, които си седят в блатото и приказват така от папура:

Добродетел, това значи да си кротуваш в блатото. Ние не хапем никого и се дръпваме от пътя на оногова, който желае да хапе; и във всичко поддържаме мнението, което ни се дава.

А пък има и такива, които обичат жестове и мислят:

Добродетелта е един тип жест.

Техните колене постоянно благоговейно се прекланят, а ръцете им са венцехваления на добродетелта, но сърцето им нищо не знае за нея.

А пък има и такива, които считат за добродетел да кажат: „ Добродетел е нужна “, а в действителност имат вяра единствено, че е нужна полиция.

А някой, който не е в положение да съзре висината у индивида, посочва „ добродетел “ неговата равнина, тъй като я вижда прекомерно отблизо; по този начин той посочва добродетел своето късогледство.

А някои пък желаят да бъдат назидавани и насочвани в правия път и назовават това „ добродетел “, други пък желаят да бъдат низвергнати и също посочват това „ добродетел “.

И по този начин надали не всички имат вяра, че имат дял в добродетелта, най-малкото всеки желае да познава „ положително “ и „ зло “.

Но Заратустра не пристигна, с цел да каже на всички тези лъжци и глупци: „ Що знаете вие за добродетелта! Що бихте могли да знаете вие за добродетелта! “

А пристигна, с цел да се уморите, о, мои другари, от старите думи, които сте научили от глупците и лъжците.

Да се уморите от думите „ премия “, „ компенсация “, „ наказване “, „ заслужено възмездие “.

Да се уморите да твърдите:

Една постъпка е добра, когато е безкористна.

Ах, мои другари! Вашето слово за добродетелта дано бъде, че в постъпката ви лежи вашата същина, както същността на майката в детето!

Наистина аз ви лиших стотина думи и най-любимите играчки на вашата добродетел и в този момент вие ми се сърдите, както се сърдят деца.

Те играеха край морето, само че не щеш ли вълна завлече играчките им в морската глъб: и те плачат.

Ала същата вълна би трябвало да им донесе нови играчки и нови пъстри миди да изсипе в краката им!

Така те ще се утешат и сходно на тях и вие, о, мои другари, ще намерите утеха — и нови пъстри миди!

Тъй рече Заратустра.

Из „ Тъй рече Заратустра “