За да възпиташ едно щастливо дете преди всичко е нужно

За да възпиташ едно щастливо дете на първо място е нужно родителите му да имат благополучен брак. Семейството единствено по себе си съставлява задача, която би трябвало да се взема решение ежедневно. Това споделя отец Фьодор Бородин, женен от 26 години и татко на 8 деца. Най-голямото е на 25 години, най-малкото – на три и половина. В деня на Християнското семейство, дано се вслушаме в неговите мъдри думи за аргументите за пустотата в брака, за „ самотата в съжителството “, както споделя Анна Ахматова и за методите да се резервира един заветен съюз сред мъжа и дамата. 
Уж всичко е обикновено, сякаш за всичко сме се споразумели, разбирали сме се, били сме щастливи, обичали сме се един различен, а внезапно – нищо. Нито един от съпрузите не остава същия в духовното си развиване. Човек се трансформира в другите стадии на живота си. Трябва непрекъснато да се стиковаме един с различен. Нужни са старания и примирение, тъй като, фамилията съставлява един тип контракт. Ето, договорихме се, избрахме си някаква ценностна система на другарство – Евангелието. Църковният брак е знак на безконечното единение на тези хора, учредено на това, което е написано в тая Книга. И в случай че то не се е трансформирало в съображение на живота на един от съпрузите, то рано или късно ще докара всичко до колапс. На моята женитба един добър другар на моите родители подвигна забавен тост. Каза, че обичаният човек наподобява на топ смачкана хартия, на който има изписан някакъв значим текст, и през целия ти живот ще би трябвало да разгръщаш тази хартия и да вникваш в него. Любимият човек е този, който съгласно Божия Промисъл се развива и се трансформира, Бог му слага разнообразни задания в живота, както и пред мен самия. Нужна е доста работа, с цел да схванеш другия. За да схванеш обичания човек, освен брачната половинка, би трябвало да умееш да се спреш, да замълчиш, да не се водиш по личната си оценка, а просто да се опиташ да го чуеш. Същото важи и за съпружеството. Изведнъж се оказва, че човек се е трансформирал, а ти не си подготвен да го приемеш, ти си стоиш на едно място, обикновено, умерено си гледаш живота.Какво можем да сторим, в случай че фамилията се е разпаднало? Общо взето, невероятно е да се поправи изцяло тази щета. У хората с развели се родители, когато те са били още подрастващи остава рана, която не зараства. Духовните провали за детето могат да се оприличат на нуклеарен гърмеж в живота му.На детето е необходим надзор. То ще се усеща нещастно, няма да схваща окръжаващия го свят, в случай че я няма родителската власт. Често актуалните родители желаят да бъдат просто другари с децата си. Да, ние сме им най-близките хора, само че да бъдем другари с тях не трябва. Работата е там, че родителската власт е дадена от Бога и всяка власт, това е, да се пресича всяко зло, а тук – да се пресече разрастването на злото в самото дете. Колкото и да ни твърдят в противното педагозите, тази власт е нужна, тъй като детето няма мощ и благоприятни условия да се съпротивява на злото. Тази мощ би трябвало да е в бащата и в майката. Достатъчно е да погледнете по какъв начин детето се потапя в компютърните игри и не може да се откъсне от тях. Трябва да го откъснеш оттова, макар виковете и митингите му, да му отнемеш тази опция, или най-малко да я сведеш до най-малко. Допустимо е, да кажем, да поиграе на някаква игра без убийства, която сте проконтролирали, да вземем за пример, един път или два пъти седмично. Т.е., битката за чистотата в душата на детето е належащо изискване. То не може да противостои единствено на злото, и в случай че родителите са безучастни, става доста неприятно. В последна сметка детето ще стане нещастно, тъй като тези неща унищожават душата му, унищожават и волята му. 

Нашата аскетика се състои в по-голямата си част от голям брой дребни каузи. Всеки ден упражняваме волята си с цел да победим своите пристрастености и грехове – да не осъдим някого, да не наругаем настъпилия ни по крайници, да измием съдовете, когато не ни се желае. Ето такива на практика неща. Да се предадеш на молитва и четене, макар, че ти се желае да полегнеш на дивана и да хванеш отдалеченото на тв приемника. 

Щастието е всемирски, а не християнски термин. Ние имаме една по-дълбока дума – самодоволство, или, благополучие, което допуска вярна конфигурация, построени взаимоотношения с Господа. „ По-блажено е да се дава, нежели да се получава “. По-блажено е да послужиш, в сравнение с да ти служат. Това е най-главният принцип на съпружеското благополучие, който в този момент е изцяло пропуснат. Имах подобен случай, когато един въцърковен човек, иподякон, женен, с дете, реши, че фамилният му живот е завършил. Вярващ човек, който се причастява, само че реши, че – край. След службата седнахме с него и разговаряхме три часа. Запитах го: „ А ти имаш ли някаква виновност? “ – тъй като за всичко била отговорна жена му. Каза ми: „ Да, имам виновност, въпреки всичко направих неточност, че през цялото време се държах прекомерно меко с нея. А след това всичко ми додея “. Казах му: „ А ти, като се женеше за нея, искаше ли да я направиш щастлива? “ Реагира с учудване, по този начин ме погледна: „ Интересна мисъл, отец Фьодор, не съм мислил за това “. Разбирате ли, човек на съвсем 40 години, косата му почнала да се прошарва по малко. Човек, който е тръгнал да се дами със съзнанието, че той е центъра, а другият по някакъв метод би трябвало да се върти към неговата орбита. Ето веднъж към фамилно злощастие. И това същото ще бъде и за децата.Източник