Фирмите ще разкриват позиции според уменията на хората
За да притеглят експерти, фирмите дават
бонус - работен ден до петък на обяд, споделя зам.-министърът на труда и обществената политика Зорница Русинова * Вече се следи миграция от Западна към Източна Европа, постепенно върви и към България * Показваме в числа на завършващите в чужбина млади българи какъв брой е привлекателно да работят у нас * Амбицията ни е идващия програмен интервал да влагаме 500 млн. за цифрови учения
----------------------------
- Г-жо Русинова, статистиката сочи, че за първи път младежите, които се връщат в България, са повече от тези, които я напущат. Пресякохме ли към този момент страшната наклонност на приключване на мозъци от България?
- Винаги съм гледала положително на нашата работа. Наистина един от притеснителните проблеми на България е демографията и фактът, че доста младежи отпътуват да учат в чужбина като по-късно остават да работят зад граница. Но въпреки това би трябвало да гледаме на тези младежи като на предстоящ капацитет. Икономиката на България пораства, пазарът на труда се трансформира, Европа също се трансформира. За разлика от моето потомство, през днешния ден един младеж може свободно да отиде в Германия, Англия или Съединени американски щати, да получи качествено обучение и да се върне да работи в България.
- Заедно с Агенцията по заетостта и Български кариерен конгрес започнахте срещи с младите българи в Западна Европа, на които им представяте в числа изискванията за живот и работа у нас, с цел да ги убедите, че животът в Родината към този момент не е по-лош, даже в някои връзки е по-добър. Какви са резултатите от срещите в Мюнхен, Кьолн, Лондон, Виена?
- Правим срещите в партньорство и с работодателски организации. Целта ни е да покажем какъв брой привлекателно е да работим в България. Да, получаваме рецензии, когато го кажа, тъй като в България има доста сложни региони с безработица. Но ние продължаваме и с национални, и с европейски средства предпочитано да насочваме и бюджета, и напъните си към хората без обучение, на които е мъчно да се интегрират на пазара на труда. Даваме опция на работодателите да образоват фрагментите, които са нужни за развиването на бизнеса им. В момента България е една от десетте европейски страни с най-бърз ритъм на повишаване на приходите. Ежегодно заплатите се усилват, междинните работни заплати по браншове се подвигат с към 10-12%. В IT-сектора, да вземем за пример, растежът във всяка от последните 2 години е 18 %. Големите градове София, Варна, Пловдив, Бургас имат много по-високи от междинната за страната заплати.
- Каква е междинната заплата в IT-сектора?
- Около 3000 лв. към този момент. Такава е и в енергетиката, и във финансите.
- Как протичат срещите с младите българи в Европа?
- Предварително вземаме информация от университетите за броя на студентите и специалностите им. В Германия, да вземем за пример, има 6000 български студенти. Даваме информация за специалностите им на компаниите, с цел да създадем оптимално добра стиковка сред свободните работни места и специалността на студентите. На срещата даваме параленост с образци - по какъв начин би живял един младеж, който е приключил " Информационни технологии " в Германия, към Мюнхен или пък в Англия, в случай че остане там, където е учил или в София. Стартова заплата в Лондон е малко над 3000 паунда, в София - малко над 3000 лв.. Но какво остава от тях след налозите, осигуровките и главните разноски? България е с най-ниските данъци - плосък налог. В Германия и във Англия, когато става въпрос за по-високи приходи, налозите варират сред 20-30 и над 40 %. При шерването на осигурителните вноски сред шеф и служащ, у нас процентът за служителя е доста по-нисък. В Германия и Англия скача до 13-15-16%.
- Какви са разликите в разноските за живот?
- Съществени. В Германия и Англия цената на жилищата, наемите, лихвите по ипотечните заеми за апартамент са по-високи, в сравнение с в София. Градският превоз, детските градини, достъпът до интернет, опазването на здравето също са по-скъпи. Представяме пред студентите обаче и съпоставения в по-малките обитаеми места в България, тъй като някои от компаниите, които са ни обичайни сътрудници и вземат участие във всички конгреси, работят в градове като Пазарджик, Шумен и така нататък Там цената на живота е много по-ниска от тази в София. Когато един младеж избира къде да се развива, откакто приключи образованието си, определящи са опциите за кариерно развиване. А в страна като България - заради естеството на компаниите и динамичността на пазара на труда, един младеж може доста по-бързо да мине през кариерната стълба на своето развиване и да стигне до висока мениджърска позиция за разлика открития ред в огромните корпорации на Запад. Това също е преимущество.
Предимство е и трудовото ни законодателство, което е повече в интерес на служащия, в сравнение с работодателя. България е страната с най-дълго и дълготрайно майчинство, плюс самодейностите, които вършим за поддръжка на младите хората, тъй че бързо да се връщат на пазара на труда.
- Какви са съответните резултати от срещите?
- В тях участваха над 700 души. Вече имаме първите подписани контракти за младежи, които приключват тази година, връщат се лятото и незабавно стартират да работят. Много от младежите се връщат през лятото за стажове в фирмите. Част от компаниите оферират в допълнение здравно обезпечаване, работа в петък единствено до обяд, спорт, тийм билдинг, почивки.
- Извън IT-сектора какви други експерти търсят фирмите у нас?
- Високообразовани с инженерни специалности, мениджмънт, финансисти. Ще продължим с тези конгреси през есента в Холандия, където учат доста български студенти. Надявам се да обединим напъните си с вложителите, които работят в България, с цел да можем да разкажем, че България е положително място за работа и вероятностите са положителни. Последните няколко години министерството стартира доста съществено да работи по тематиката за прогнозиране на потребността от работна мощ.
- Кои ще са най-търсените специалности?
- Прогнозите ни демонстрират, че в идващите 10 години може би, несъмнено, IT-специалистите и инженерите ще са най-търсени, само че сферата на опазването на здравето и образованието има също сериозен апетит за фрагменти.
- Какво ви питат младежите на тези срещи?
- Какво е трудово законодателство, обезпечаването, задават въпроси за характерни за бранша благоприятни условия. Но от време на време ни питат от кое място сте взели тази информация?
- Звучи толкоз добре, че не ви имат вяра?
- Да, постанова се да обясняваме, че данните са от Националната статистика. Но срещите ни зареждат с голям възторг. Младежите ни споделят, че идват на форумите освен да схванат за съответно работно място, само че и да чуят достоверна информация от страната - какво е положението й, какви са вероятностите, какви са прогнозите ни за приходите.
- Колко и какъв вид компании вземат участие?
- Най-разнообразни - финансови институции, застрахователни компании, много непознати вложители, австрийски, немски, които оперират в България също, произвеждане на най-различни типове машини. Средно към 30-40 компании вземат участие във всеки един от форумите. Не знам дали е обществено известно, че да вземем за пример офисът на всички IT-услуги на " Файнейшъл таймс " е в България. Доста огромен интерес има от Асоциацията на аутсорсинг компаниите, които също оферират положителни и качествени работни места. Традиционни производители на бяла техника в България и огромните търговски вериги също вземат участие. От тук нататък ще правим секторно насочени тържища, с цел да може завършващи младежи да бъдат ориентирани към вида компании съгласно специалността им.
- Мотото на тези срещи е " Мечтите се сбъдват в България ". Каква е българската фантазия?
- Всеки младеж би трябвало да опитва. Нужно е да се възползваме от европейската полезност през днешния ден да можем да работим в България, на следващия ден - в Германия, след няколко години още веднъж да се върнем тук. Една от предпоставките всеки младеж да сбъдне фантазията си, да има семейство, да се развива кариерно, да има положителни приходи и да се усеща благополучен, е да бъде до околните си хора, до приятелите си, с които е израснал. Затова е реалистично тази фантазия да се реализира в България.
- Проф. Антоанета Христова като член на Съвета за българите в чужбина стартира концепцията да се сътвори ново министерство, което особено да се грижи за българите в чужбина. Какво е мнението Ви?
- Дали ще има настрана министерство, което да се грижи за българите в чужбина, или не, не е от значително значение. Съществено е какво страната прави, с цел да се погрижи за българите в чужбина. Да сме сигурни какви са аргументите тези хора да са отпътували. Защото огромна част от случаите повода е икономическа миграция. Но би трябвало да сме наясно и какви са актуалните трендове на стопанската система и на пазара на труда. Не би трябвало да подценяваме обстоятелството, че наклонността на миграция от Западна към Източна Европа стартира да става забележима. В някои от малко по-добре стопански развитите страни като Унгария, Полша, Чехия тя е много по-видима. Но малко по малко върви към България и към Румъния.
- Вицепремиерът Томислав Дончев отвори огромния спор за нуждата от икономическа промяна - от произвеждане на ишлеме към произвеждане на артикули с висока добавена стойност. Как това ще промени пазара на труда?
- Икономическата промяна сигурно ще промени пазара на труда. Той следва икономическото развиване, само че зависи и от демографското развиване на страната. Не би трябвало обаче да подценяваме новите трендове и тематиката за бъдещето на труда. В момента поради новите технологии, които навлизат и цялостното развиване на човешкия капацитет, а също и поради световната демографската картина, при която от ден на ден хора ще излизат на пазар на труда с по-малък брой работни места, се трансформира методът на търсене и предложение на труд. Водещи стават знанията, уменията, качествата на всеки човек. Водещо към този момент не е съответното работно място, за което се търси човек, а противоположното - индивидът с неговите познания и умения дефинира кой ще го вземе на работа. Човекът става водещ в търсенето и предложение на труд. Затова вложенията в обучение, в подготвеност и в основни умения са доста значими. Нашата упоритост е, изключително в подтекста на идващия програмен интервал, да създадем най-малко огромни вложения в цифрови умения - най-малко 500 милиона. Става въпрос за базови на огромна част от хората, по-специализирани според от специалностите и спомагателни цифрови умения, които ще служат като предварителна защита на маргинализацията. Защото скоро ще приказваме за обществено изключени групи освен от пазара на труда, само че и от публичния живот защото нямат цифрови умения. Данъчна декларация, да вземем за пример, напълно скоро ще се подава единствено по електронен път. Така че един възрастен човек, който отдава жилището си чартърен ще би трябвало да може да си попълни и подаде декларацията.
Нашите прогнози до 2035 година сочат, че все по-малко ще бъде търсенето на хора с висше и с ниско обучение и от ден на ден ще се търсят хора със приблизително обучение и с механически учения. Това е сигнал, че в областта на услугите, опазването на здравето, образованието също ще има апетит за фрагменти.
Екатерина Николова 
