“За да останеш, за да си потребен, за да те има

“За да останеш, с цел да си нужен,
за да те има и след теб даже,
ти всяка движимост и облик около тебе
открий още веднъж и пресътвори.
Пресътвори ги ти като лозата,
затворила пространствата в зърна,
като дървото в плод, като пчелата,
създала мед от пръст и светлина;
като дамата стенеща, в която
по-траен облик дири любовта,
като земята връщаща богато
и облаци, и птици, и листа.

О, би трябвало всяка движимост да се изстрада,
повторно всяка движимост да се роди
и всеки облик, който в теб попада,
да свети с искра чужд преди,
и мислите да вършат в тебе рани,
мъчително и дълго да тежат
и всяка мисъл в тебе да остане
като зарастнал белег в твойта плът.
Как другояче това, което вземаш,
стократно оплодено ще дадеш
в горещи багри, в щик или поема,
в космически полет и в чугунна пещ?

Как то ще стане дирене сурово
и къс залез, и другарска тирада,
и рухване, и ставане още веднъж,
и потегляне още веднъж далеко,
и милувка по косата и засада,
и хоризонти с мамещи звезди?
О, би трябвало този свят да се изстрада,
повторно би трябвало в теб да се роди
и всяка движимост и облик около тебе
сърцето твое да пресътвори,
за да останеш, с цел да си нужен,
за да те има и след теб даже. ”