България 2030: Визия без амбиции
За да навакса изоставането си, на България й е нужна огромна промяна в релативно къс небосвод
© АСЕН ТОНЕВ Лъчезар Богданов в разбор за бюлетина на Института за пазарна стопанска система Дебатът за развиването и промените загуби фокуса си върху икономическото догонване и просперитета.
От оповестения от Министерството на финансите за публично разискване Проект на визия, цели и цели на Национална стратегия за развиване " България 2030 " най-силното усещане е за неналичието на храброст и упоритост. Формулирането на визия и стратегически цели би трябвало да се преглежда като полето, на което създателите да опишат по какъв начин желаят да видят страната след десетилетие, да начертаят " огромната смяна ", за която ще впрегнат ресурсите на държавното ръководство. Накратко, визията, задачите и целите би трябвало да отговорят на един главен въпрос – за какво България през 2030 година ще е положително място за живот.
Анализът на социално-икономическото развиване не се занимава с въпроса за разликата сред България и по-богатите страни в Европейски Съюз.Докладът детайлно разкрива значимите трендове в десетилетието след участието в съюза - преориентацията на промишлеността, повишението на продуктивността, смяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дълготрайните структурни провокации като демографските трендове, неефективната връзка сред просвета, нововъведения и бизнес, качеството на образованието и така нататък Всичко това обаче не се дискутира в подтекста на " огромната картина " - че България е надалеч обратно от развитите стопански системи в Европейски Съюз и в света въобще.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Към 2018 година българската стопанска система основава Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (по паритет на покупателната способност), еднакъв на 51% от междинния за Европейски Съюз. Най-близо до нас е Хърватия – с 63%, малко след Румъния с близо 65%, и така нататък – по-важното обаче е, че сякаш дебатът за развиването и промените в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Няма да намерим такава цел, нито даже очакване за значимо замогване.
Трите стратегически цели нямат сплотяващ приоритет за бързо икономическо развиване. Т.нар. демографски напредък би следвало да е в някакъв бездънен смисъл самобитна метацел на всяка политика. Казано просто, всяка политика би трябвало да води до възстановяване на дълготрайните условия за живот. Технологичната промяна би трябвало да се преглежда като неспиращ феномен и инструмент в процеса на разширение на капацитета на стопанската система да основава стойност. Важно е, че се прави директна връзка сред трансформацията и образованието, само че за неналичието на храброст приказва скромната цел за намаляване на каузи на учениците със слаби резултати в интернационалното проучване PISA от 41 до 25 %.
Постигането на умна промишленост зависи и от съществуването на образовани и най-малко базово грамотни служащи, и от значимо повишаване на инвестиции капитал. Като че ли е подценена ролята на вложенията даже в най-пряк макросмисъл. Индустрия и услуги, основани на познание и създаващи висока добавена стойност, изискват повишаване на капиталообразуването – равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт и 4% от Брутният вътрешен продукт директни непознати вложения могат бързо да преобразят продуктовата и софтуерната конструкция на стопанската система.
Поставянето на обществените неравенства като проблем от същия порядък евентуално се дължи и на неналичието на схващане, че част от тях са разследване от общото равнище на стопанско развиване. Заложените цели се отнасят за съотношението в приходите сред първите и последните 20% от популацията и делът на хората в риск от обществено изключване, без по-смело желание за коренна смяна в възможностите за претовареност, приходи, подвижност и така нататък Не се приказва за замогване и разцвет – " благосъстоянието " е във връзка с историята, културата и биологичното многообразие, " скорост " се употребява за интернет достъп и мобилни мрежи, а " бърз " – за прехода от учебно заведение и безработица към включване в икономическия живот на младите, дълготрайно безработните и ромите.
Документът наподобява като за високоразвита страна, а не за към момента извънредно бедна и периферна, с дълбоки структурни проблеми.Тази позиция изисква огромна промяна, освен това в релативно къс небосвод.
© АСЕН ТОНЕВ Лъчезар Богданов в разбор за бюлетина на Института за пазарна стопанска система Дебатът за развиването и промените загуби фокуса си върху икономическото догонване и просперитета.
От оповестения от Министерството на финансите за публично разискване Проект на визия, цели и цели на Национална стратегия за развиване " България 2030 " най-силното усещане е за неналичието на храброст и упоритост. Формулирането на визия и стратегически цели би трябвало да се преглежда като полето, на което създателите да опишат по какъв начин желаят да видят страната след десетилетие, да начертаят " огромната смяна ", за която ще впрегнат ресурсите на държавното ръководство. Накратко, визията, задачите и целите би трябвало да отговорят на един главен въпрос – за какво България през 2030 година ще е положително място за живот.
Анализът на социално-икономическото развиване не се занимава с въпроса за разликата сред България и по-богатите страни в Европейски Съюз.Докладът детайлно разкрива значимите трендове в десетилетието след участието в съюза - преориентацията на промишлеността, повишението на продуктивността, смяната на пазара на труда. Идентифицирани са и дълготрайните структурни провокации като демографските трендове, неефективната връзка сред просвета, нововъведения и бизнес, качеството на образованието и така нататък Всичко това обаче не се дискутира в подтекста на " огромната картина " - че България е надалеч обратно от развитите стопански системи в Европейски Съюз и в света въобще.
Абонирайте се за Капитал Четете безкрайно и подкрепяте напъните ни да пишем по значимите тематики Към 2018 година българската стопанска система основава Брутният вътрешен продукт на човек от популацията (по паритет на покупателната способност), еднакъв на 51% от междинния за Европейски Съюз. Най-близо до нас е Хърватия – с 63%, малко след Румъния с близо 65%, и така нататък – по-важното обаче е, че сякаш дебатът за развиването и промените в България загуби фокуса върху икономическо догонване. Няма да намерим такава цел, нито даже очакване за значимо замогване.
Трите стратегически цели нямат сплотяващ приоритет за бързо икономическо развиване. Т.нар. демографски напредък би следвало да е в някакъв бездънен смисъл самобитна метацел на всяка политика. Казано просто, всяка политика би трябвало да води до възстановяване на дълготрайните условия за живот. Технологичната промяна би трябвало да се преглежда като неспиращ феномен и инструмент в процеса на разширение на капацитета на стопанската система да основава стойност. Важно е, че се прави директна връзка сред трансформацията и образованието, само че за неналичието на храброст приказва скромната цел за намаляване на каузи на учениците със слаби резултати в интернационалното проучване PISA от 41 до 25 %.
Постигането на умна промишленост зависи и от съществуването на образовани и най-малко базово грамотни служащи, и от значимо повишаване на инвестиции капитал. Като че ли е подценена ролята на вложенията даже в най-пряк макросмисъл. Индустрия и услуги, основани на познание и създаващи висока добавена стойност, изискват повишаване на капиталообразуването – равнище от 20% от Брутният вътрешен продукт и 4% от Брутният вътрешен продукт директни непознати вложения могат бързо да преобразят продуктовата и софтуерната конструкция на стопанската система.
Поставянето на обществените неравенства като проблем от същия порядък евентуално се дължи и на неналичието на схващане, че част от тях са разследване от общото равнище на стопанско развиване. Заложените цели се отнасят за съотношението в приходите сред първите и последните 20% от популацията и делът на хората в риск от обществено изключване, без по-смело желание за коренна смяна в възможностите за претовареност, приходи, подвижност и така нататък Не се приказва за замогване и разцвет – " благосъстоянието " е във връзка с историята, културата и биологичното многообразие, " скорост " се употребява за интернет достъп и мобилни мрежи, а " бърз " – за прехода от учебно заведение и безработица към включване в икономическия живот на младите, дълготрайно безработните и ромите.
Документът наподобява като за високоразвита страна, а не за към момента извънредно бедна и периферна, с дълбоки структурни проблеми.Тази позиция изисква огромна промяна, освен това в релативно къс небосвод.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ