За благодатното божествено грозде, което може да възкресява человеческия организъм

За плодородното божествено грозде, което може да възкресява человеческия организъм и виното, назаем от книгата „ По няколко думи ” на нашия възрожденски публицист, врач и събирач на фолклорно благосъстояние

(Сортировачки на грозде)

Пак ще повторя – какво не пораства при нас и не възнаграждава труда на стопанина си?! Но би трябвало да се обърне внимание, и то съществено внимание и да се създава всичко и да се вади изгода от него догде е още време, догде не са още издрани и отслабени земите ни, догде е още време дублирам, инак ние скоро ще бъдем нещастни плебеи на гладните си съседи, които секий ден примачат в отечеството ни и захващат сичко в ръцете си… 

Нашата търговия и занаяти са към този момент убити, търговците ни са съвсем мисити, да не кажем повече, на фабрикантите и европейските капиталисти евреи и са може да се каже непоробени плебеи. Лозята ни, хубавия ни приход ще ги убият пивоварите, които към този момент се загнездват у нас мълчишката и нашата нещастна интелигенция намерва към този момент наслаждение и си приучва усета на ичумяната супа, а златото и среброто изпълзява незабележимо из джебовете й и отива в отечеството на пивовара!

Е, при такива сочни, благородни, прохладителни и хранителни наши растения и плодове, от които стават пития 100 пъти по-полезни от горчивата ичумяна супа, не е ли позор, грях и безумно опустошение да използваме такова пиво, което потребността е измислила в ония земи, дето плодородната божия ръка, която спуща у нас, там не дава ни дини, ни круши, ни череши, ни зарзали, ни праскови, ни сливи, а по никакъв начин и не демонстрира плодородното божествено грозде, което може да се каже възкресява чоловеческия организъм и съживляющето му вино вдъхва най-полезната сила на человеческия дух! Ако не е било това вино, позитивно може да се каже, че българинът не би имал тоя дух, тая сила и тая проницателна дарба, в случай че не се е ползувал от това лекарство и поддръжка в тежките си работи и писания, с които писания той е можал да изплаща тежките и несносни налози на завоевателя си пет века наред и да просъществува и уцелей и до през днешния ден така здрав и жизнен. И с изключение на туй още може да се каже, чи виното е помогнало на нашия народ да може повече да се развъжда при сичките неволи, страдания и смъртоностностни на децата, които са били от здравна страна без никаква помощ, оставени единствено на ръцете и грижата на самата природа! И до през днешния ден народът се храни и цери с вино, по кое време истине, или се предига от някоя болест. Знайте ли какъв брой изгода е принесло виното във физическия труд? Неговия благодействующ сок не отива напрано: той работи дружно в целия человечески организъм и дух!

Това може всеки да го узнае като направи наблюдаване над себя си във физическо и морално отношение. Аз мисля, че тия нации, които по потребност, по немание лозя използват питие и разнообразни портери, в случай че биха имали като нас лозя, те не биха и погледнали на тая горчива, подчервена с горена захар кладенчова вода.

Ами че те нали на най-богатите си и луксозни трапези пият виното за лукс и се считет честити. И с изключение на туй гледайте ги у нас, те множеството вино пият, а не пиво; те избират виното от пивото, а ний се трудим наопъки да вършим!.... И който се е заселил към този момент у нас той на първо време гледа да си купи лозе и се смята цветущ, че станал собственик на такова благородно растение.

А че за какво да не обърнем и ний най-присърцно внимание и радение на този плод, от който става и св. Причастие, и на който пръчката, щом се разлисти, земва да ни храни: листата, ластаря, ягоридите, гроздето ядем; виното пием; от мъстта вършим разнообразни маджуни, сладки работи, шурпии и гроздяница; от пръщините – ракия, храним си добитъка, вадим тор за лозята и нивите; от кала варим каляна ракия, а прохладителната му тригия използваме за подкиселяване на ястията си, за лек, за багра и за почистване на сребърните и златните неща; а от киселото вино вършим винен оццет за сякакви туршии и за лек. 

Е кажете ми има ли по-ползовито и по-благодарно растение у нашия климат от лозата? А ний от ден дневно се увличаме от болестта и захващаме да пием питие, като проповядваме, че на обществени места било сякаш срамотия да се пие вино. А не знайме, че пивото със своя лупулин и с другите скрито вмесени непознати нам добавки съвсем няма химически надзор, че то колкото храни, повече поврежда стомаха.... само че нали е мода. Модата споделят не гледа благоприятност и карат коня!...

Снимки: ИнфоПорт - Регионална библиотека " Пенчо Славейков " - Варна; Цани Гинчев - letopisec - Blog.bg