Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни ♥ Ги дьо МОПАСАН
За безкрайната самота на човешкото сърце, споделено от виртуозния занаятчия на късия роман - видния френски публицист, създател на стихове, разкази, пътеписи и романи Ги дьо Мопасан (1850-1893).
Ги дьо Мопасан (1850 ~ 1893)
„ Самотата “ (фрагмент от разказа)
От всички секрети на човешкия живот има една, която аз реализирах: най-големите страдания на нашето битие произтичат от това, че ние постоянно сме сами и всички наши старания, всичките ни достижения са ориентирани към това; да избягаме от това усамотение. Ето и те, тези влюбени двойки на пейките под откритото небе се стараят сходно на нас, сходно на всички твари, въпреки и за миг, да пресечен своята самота. Но те си остават самотни. Един усеща това по-силно, а различен по-слабо.
От известно време претърпявам огромна тъга: аз реализирах, аз осъзнах тая самотност, в която пребивавам. И аз зная, че не мога да я прекрача, разбираш ли? Без да се гледа на всички наши опити, на всички наши усилия, без да се гледа на всички пориви на сърцето, на устните, на поздравите и на обятията, ние постоянно си оставаме самотни.
Ние сме по-отдалечени един от различен, в сравнение с тия звезди. Главното, повече сме изолирани, защото мисълта е неизповедима. Ние взаимно се обичан, простираме един към различен ръце, и при все че, не можем да достигнем до цялостно обединение. Мъчителната нужда на съюз ни гложди, само че всички наши старания остават безплодни. Всички излияния - безполезни, обятията - безсилни, ласките - напразни.
* Включено в книгата: „ Учителя за образованието: Ролята на образованието в живота “, Боян Боев, изд. Сдружение „ Слънчогледи “
Снимка: Ги дьо Мопасан (1850-1893), goodreads.com
