За 5 години прокуратурата е постигнала едва три присъди за

За 5 години прокуратурата е постигнала едвам три присъди за корупция, освен това условни. Това демонстрира годишния отчет на неправителствената организация  " Антикорупционен фонд " за активността на антикорупционните институции в страната. Направен е разбор на 40 знакови каузи за корупционни закононарушения по върховете на властта, формирани сред 2014 година и 2019 година Освен трите каузи, завършили дефинитивно с осъдителни присъди, има и седем, по които подсъдимите са чули " почтен ". Като в 5 от тези случаи съдът е приел, че повдигнатото обвиняване е за действие, което не е закононарушение. Три знакови каузи не са стигнали до съда, защото са прекъснати още на етапа на следствието. Остават 27 неприключили знакови корупционни каузи. Общо 11 от тях още се проверяват, или развитието им е останало незнайно за обществото. Другите 16 каузи се гледат в съда, но половината от тях са на първа инстанция. Има пет невлезли в действие неоправдателни присъди и три оправдателни.

Държавното обвиняване работи непрозрачно, има двойни стандарти, когато повдига обвинявания и ги огласява. Има случаи, в които образуването на каузи при съществени подозрения за корупция необяснимо се забавя, сочи още анализът. Авторите му се стопират и на това, че прокуратурата постоянно отхвърля да осигурява бистрота по каузи, които стартират шумно, а след това информацията за тях изчезва. Такъв е въпросът с делата по плана АЕЦ " Белене ". Те са формирани преди повече от три години и за тях няма обществена информация. Докато Сотир Цацаров беше основен прокурор беше обявено, че обвинявания са повдигнати на трима някогашни министри - Делян Добрев, Румен Овчаров, Петър Димитров, както и против двама някогашни шефове на Националната електрическа компания. Оттогава информация по проблема не се дава.

Андрей Янкулов, който напусна прокуратурата, когато Иван Гешев стана основен прокурор и в този момент е юрист и специалист в Антикорупционния фонд, изясни, че  " необятното обявяване може да попречи на самото следствие, а и се визира положителното име на следствия. Но когато прокуратурата е решила да ги направи обществени, а по-късно
осведомителният поток спихва, това демонстрира липса на каквато и да е бистрота ". Според него българските антикорупционни органи могат да постигат единствено по-добри резултати, тъй като по-лоши са просто непостижими. 

Доц. Атанас Славов, който е учител по конституционно право в СУ и съавтор на отчета, коментира антикорупционната комисия КПКОНПИ. Според него, в случай че се гледа броя на решените случаи, наподобява, че комисията се оправя все по-добре. Но подхожда бегло и формалистично към знакови случаи. Славов даде образец с проверките по абсурда " Апартаментгейт ". Комисията оправда всички участници в него с решения като под индиго.  " КПКОНПИ не откри спор на ползи, само че комисията даже не си направи труда да възложи независима пазарна оценка на парцелите на разликите в цени. По разбора на АКФ разликата в някои случаите бе 4-5 пъти сред пазарната и платената цена. Защо КПКОНПИ не възложи такава оценка, няма пояснение ", каза Славов.

" При абсурда със заместник-министъра Александър Манолев бе задействан арсенала на цялата държавна машина, с цел да се ревизира една къща за посетители. Тогава с потреблението на едни презумпции комисията открива спор на ползи. Използвана е една напълно оборима презумпция, че щом лицето е заемало длъжността, значи се е възползвало и е в догадка на конфликт на ползи ", добави той.