Днес е Неделя, посветена на всички светии
На 7 юни православната черква отбелязва Неделя на всички светии – първата неделя след Петдесетница.
Денят е отдаден на всички християнски светци и мъченици, известни и незнайни, които с живота и вярата си са популяризирали Бога.
Смисълът на празника
Празникът е открит от Църквата, с цел да покаже духовните плодове от слизането на Светия Дух над апостолите и началото на християнската задача по света.
Това е последният ден, в който се употребяват блажни храни. Празникът слага началото и на Петровите заговезни – интервала преди Петровия пост, който приготвя вярващите за празника на Светите апостоли Петър и Павел на 29 юни.
Според църковното обучение денят има и друга значима цел – да отдаде респект на безбройните праведници и мъченици, чиито имена не са достигнали до нас, само че които са служили на Бога с религия и всеотдайност.
На 7 юни имен ден честват всички, които носят имената Валерия, Валери, Валерий, Валя, Аспарух и производните им.
Трапезата
По традиция фамилията се събира на обща вечеря, като това е последният ден преди постите, в който се ядат месо, млечни артикули и яйца. На идващия ден стартира въздържанието и постите за вярващите.
Обичаи и поверия
Макар прошката да е най-силно застъпена на Сирни заговезни, в някои региони на България и на Петрови заговезни хората се стараят да се помирят с близки и съседи, с цел да стартират постите " с чисто сърце ".
Мнозина посещават черква и насочат молитва към светите апостоли Петър и Павел за здраве, мъдрост и протекция на дома.
Според старите вярвания интервалът преди Петровден е време, когато човек би трябвало да се освободи от неприятните мисли, завистта и старите обиди.
Петровите пости съответстват с началото на лятната годишна продукция. Народът вярвал, че спазването на постите ще донесе добра жетва и богата година.
На самите Петрови заговезни не било желателно да се стартират огромни градежи или значими инициативи, тъй като денят е предназначен за подготовка и примирение.
В някои краища се вярвало, че в случай че човек си елементарни със старите разочарования и обиди навръх Петрови заговезни, в идващите ще срещне повече съгласие и обич.
Какво е особено за Петровите пости?
Петровият пост се счита за един от по-леките в православния календар. Обикновено хората, които го съблюдават, се въздържат от месо, яйца и млечни артикули, а в множеството дни (извън сряда и петък) е позволена риба. Постът продължава до 28 юни в това число и приключва с Петровден на 29 юни.
За разлика от Сирни заговезни, с които са свързани кукерски игри, хамкане и палене на огньове, Петрови заговезни е по-скоро спокоен и наблюдателен празник. Основното му обръщение е човек да посрещне лятото с чиста съвест, помирен със себе си и с близките.
Денят е отдаден на всички християнски светци и мъченици, известни и незнайни, които с живота и вярата си са популяризирали Бога.
Смисълът на празника
Празникът е открит от Църквата, с цел да покаже духовните плодове от слизането на Светия Дух над апостолите и началото на християнската задача по света.
Това е последният ден, в който се употребяват блажни храни. Празникът слага началото и на Петровите заговезни – интервала преди Петровия пост, който приготвя вярващите за празника на Светите апостоли Петър и Павел на 29 юни.
Според църковното обучение денят има и друга значима цел – да отдаде респект на безбройните праведници и мъченици, чиито имена не са достигнали до нас, само че които са служили на Бога с религия и всеотдайност.
На 7 юни имен ден честват всички, които носят имената Валерия, Валери, Валерий, Валя, Аспарух и производните им.
Трапезата
По традиция фамилията се събира на обща вечеря, като това е последният ден преди постите, в който се ядат месо, млечни артикули и яйца. На идващия ден стартира въздържанието и постите за вярващите.
Обичаи и поверия
Макар прошката да е най-силно застъпена на Сирни заговезни, в някои региони на България и на Петрови заговезни хората се стараят да се помирят с близки и съседи, с цел да стартират постите " с чисто сърце ".
Мнозина посещават черква и насочат молитва към светите апостоли Петър и Павел за здраве, мъдрост и протекция на дома.
Според старите вярвания интервалът преди Петровден е време, когато човек би трябвало да се освободи от неприятните мисли, завистта и старите обиди.
Петровите пости съответстват с началото на лятната годишна продукция. Народът вярвал, че спазването на постите ще донесе добра жетва и богата година.
На самите Петрови заговезни не било желателно да се стартират огромни градежи или значими инициативи, тъй като денят е предназначен за подготовка и примирение.
В някои краища се вярвало, че в случай че човек си елементарни със старите разочарования и обиди навръх Петрови заговезни, в идващите ще срещне повече съгласие и обич.
Какво е особено за Петровите пости?
Петровият пост се счита за един от по-леките в православния календар. Обикновено хората, които го съблюдават, се въздържат от месо, яйца и млечни артикули, а в множеството дни (извън сряда и петък) е позволена риба. Постът продължава до 28 юни в това число и приключва с Петровден на 29 юни.
За разлика от Сирни заговезни, с които са свързани кукерски игри, хамкане и палене на огньове, Петрови заговезни е по-скоро спокоен и наблюдателен празник. Основното му обръщение е човек да посрещне лятото с чиста съвест, помирен със себе си и с близките.
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ