Жените управляват царството на Темида
Юлия КУЛИНСКА
Какво може да се случи, в случай че дамите вземат в ръцете си цялата власт, която до този миг е принадлежала на мъжете? Само хубави неща? Едва ли...
Скептицизмът важи най-много за царството на Темида, което се населява от шефове най-вече от нежния пол. Статистиката сочи, че половината от управителните длъжности в правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като 57,1 на 100 от позициите на зам.-ръководители са заети най-вече от дами, сочат данните от пилотно проучване на равнопоставеността сред половете, осъществено от Национален статистически институт тази година.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317 души или 14,5%, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните - 77,9 на 100 и висшите съдилища - 74,7 на 100.
Върховен касационен съд се оглавява от Галина Захарова. От тримата й заместници две са дами - Лада Паунова и Мими Фурнаджиева. Зам.-шефка на Върховен административен съд също е жена - Маринка Чернева. И и.д. основният прокурор Борислав Сарафов избра единствено дами в екипа си. Начело на двете най-големи прокуратури в страната - Софийската градска и Софийската районна, са отново дами - Илиана Кирилова и Невена Зартова.
Очаква се представителките на нежния пол да бъдат по-състрадателни, по-обективни, по-внимателни и по-изпълнителни от мъжете. Това обаче надали може да се каже да поданиците на Темида в поли. Доказателство за това е ниското доверие в правосъдната система, която от ден на ден и повече върви надолу и към този момент е много под 10 на 100. > В Народно събрание депутатките са едвам 22,5% > Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е измежду най-пламенните защитнички на правата на дамите, сн. Българска телеграфна агенция
от всички 240 народни представители. Данни на ЦИК сочат, че от общо 5092 мераклии за депутати 1515 са били дами, или 29,9% от всички претенденти.
Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народно събрание ", където дамите са 42,9 на 100, а мъжете 57,1 на 100 от общо 7 заети позиции.
Подобно е ситуацията в Европейския парламент. От общо 17 български евродепутати, представителките на нежния пол са 5. По този индикатор България заема нежеланото 22 място измежду членките на Европейски Съюз. Швеция и Финландия изпращат повече дами в Брюксел повече дами, в сравнение с мъже, а Люксембург, Дания, Словения и Литва - по равно от двата пола.
В изпълнителната власт ситуацията е съвсем същото. В момента > от 19 министри единствено 4 са жени > В България най-вече министри в поли е имало през 2016 година в кабинета " Борисов 2 ". В него 52,9% от министрите бяха дами. В първото държавно управление на ГЕРБ през 2011 година едвам една пета от министрите бяха дами. 72,6% от зам.-министрите, основните и парламентарните секретари и шефовете на дирекции са мъже.
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2 на 100 от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на 100. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации - 63,8 на 100 и профилираните териториални администрации - 64,8%.
Сред регионалните шефове делът на дамите е едвам 7,1%. И за локалната власт не може да се каже, че е феминизирана.> От 3719 кметове единствено 1090 са дами > т.е. 29,3%. В общинските препоръки също преобладават мъжете. Те са 71,3% от всички ръководители на локалните минипарламенти и 71,7% от всички общински съветници. Рекордът се държи от Благоевград, където 78,9% от общинарите са представители на мощния пол. Другите " мъжки " общински препоръки са Търговище, Шумен, Кърджали и Разград.
В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца - 37,8 на 100, Перник - 37 на 100, София - 35,1 на 100.
Мъжете заемат 63,5 на 100 от управителните длъжности на високо и приблизително управническо равнище, а дамите - 36,5 на 100. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване 72,5% от шефовете са мъже.
Равнопоставеност има в науката
Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8 на 100 от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт е 58,5 на 100.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5 на 100 от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации - 47,2 на 100, а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения - 21,9%. На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7 на 100 и 59,7 на 100.
Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2 и 41,1 на 100. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " - 74,9 на 100 и " Образование " - 71,5%, а най-слабо в " Строителство " - 17,7 на 100, " Добивна индустрия " - 18,3% и " Селско, горско и рибно стопанство " - 24,2%.
Мъжете получават по-високи пенсии > В началото на август в Портала за публични съвещания беше оповестен план на Доклад за равнопоставеността на дамите и мъжете в България за 2022 година, от който оказва се, че мъжете и дамите в България не са равни във опциите да посрещнат старините си.
В документа се показва, че през 2022 година междинният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст е била 709,51 лева При мъжете тя е 797,19 лева, а при дамите - - 658,69 лева. Коефициентът на заменяне на прихода от пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2022 година е бил 54,6 на 100. Стойностите на коефициента по пол са надлежно мъже - 59,5 на 100 и дами - 52,5 на 100.
Средната дълготрайност на приемане на персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст при трета категория труд през 2022 година е 27,5 години за дамите и 21,4 години за мъжете.
Средният застрахователен приход през 2022 година е в размер на 1298,45 лева, като за мъжете размерът му е 1340,64 лева, а за дамите - 1254,20 лева, или разликата е 6,9 на 100 в интерес на мъжете.>
Какво може да се случи, в случай че дамите вземат в ръцете си цялата власт, която до този миг е принадлежала на мъжете? Само хубави неща? Едва ли...
Скептицизмът важи най-много за царството на Темида, което се населява от шефове най-вече от нежния пол. Статистиката сочи, че половината от управителните длъжности в правосъдната система се заемат от дами. Паритетно присъединяване на двата пола се записва и по обособените длъжностни равнища, като 57,1 на 100 от позициите на зам.-ръководители са заети най-вече от дами, сочат данните от пилотно проучване на равнопоставеността сред половете, осъществено от Национален статистически институт тази година.
Към края на 2021 година броят на съдиите в страната е 1868, от които две трети са дами. В съпоставяне с миналата година общият брой на съдиите понижава с 317 души или 14,5%, само че съотношението сред половете остава без изменение. Най-висок условен дял на дамите съдии се следи в административните - 77,9 на 100 и висшите съдилища - 74,7 на 100.
Върховен касационен съд се оглавява от Галина Захарова. От тримата й заместници две са дами - Лада Паунова и Мими Фурнаджиева. Зам.-шефка на Върховен административен съд също е жена - Маринка Чернева. И и.д. основният прокурор Борислав Сарафов избра единствено дами в екипа си. Начело на двете най-големи прокуратури в страната - Софийската градска и Софийската районна, са отново дами - Илиана Кирилова и Невена Зартова.
Очаква се представителките на нежния пол да бъдат по-състрадателни, по-обективни, по-внимателни и по-изпълнителни от мъжете. Това обаче надали може да се каже да поданиците на Темида в поли. Доказателство за това е ниското доверие в правосъдната система, която от ден на ден и повече върви надолу и към този момент е много под 10 на 100. > В Народно събрание депутатките са едвам 22,5% > Лидерът на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова е измежду най-пламенните защитнички на правата на дамите, сн. Българска телеграфна агенция
от всички 240 народни представители. Данни на ЦИК сочат, че от общо 5092 мераклии за депутати 1515 са били дами, или 29,9% от всички претенденти.
Балансирано присъединяване на дамите и мъжете на управителни длъжности в законодателната власт се следи само при служба " заместник-председател на Народно събрание ", където дамите са 42,9 на 100, а мъжете 57,1 на 100 от общо 7 заети позиции.
Подобно е ситуацията в Европейския парламент. От общо 17 български евродепутати, представителките на нежния пол са 5. По този индикатор България заема нежеланото 22 място измежду членките на Европейски Съюз. Швеция и Финландия изпращат повече дами в Брюксел повече дами, в сравнение с мъже, а Люксембург, Дания, Словения и Литва - по равно от двата пола.
В изпълнителната власт ситуацията е съвсем същото. В момента > от 19 министри единствено 4 са жени > В България най-вече министри в поли е имало през 2016 година в кабинета " Борисов 2 ". В него 52,9% от министрите бяха дами. В първото държавно управление на ГЕРБ през 2011 година едвам една пета от министрите бяха дами. 72,6% от зам.-министрите, основните и парламентарните секретари и шефовете на дирекции са мъже.
Към края на 2021 година в централната администрация на изпълнителната власт дамите на управителни длъжности съставляват 39,2 на 100 от всички ръководители, а делът им в териториалната администрация е 34 на 100. Данните демонстрират, че дамите имат по-голям условен дял в управленията на изпълнителните организации - 63,8 на 100 и профилираните териториални администрации - 64,8%.
Сред регионалните шефове делът на дамите е едвам 7,1%. И за локалната власт не може да се каже, че е феминизирана.> От 3719 кметове единствено 1090 са дами > т.е. 29,3%. В общинските препоръки също преобладават мъжете. Те са 71,3% от всички ръководители на локалните минипарламенти и 71,7% от всички общински съветници. Рекордът се държи от Благоевград, където 78,9% от общинарите са представители на мощния пол. Другите " мъжки " общински препоръки са Търговище, Шумен, Кърджали и Разград.
В районен аспект най-хубава представеност на дамите в състава на общинските препоръки има в областите Враца - 37,8 на 100, Перник - 37 на 100, София - 35,1 на 100.
Мъжете заемат 63,5 на 100 от управителните длъжности на високо и приблизително управническо равнище, а дамите - 36,5 на 100. В държавните предприятия и комерсиалните сдружения с мажоритарно държавно присъединяване 72,5% от шефовете са мъже.
Равнопоставеност има в науката
Във висшите учебни заведения и научните организации данните демонстрират уравновесено присъединяване на двата пола в ръководството, като в научните организации дамите заемат 59,8 на 100 от управителните длъжности. Аналогични резултати се регистрират и в подкатегория " Държавни и публични структури ", където относителният дял на дамите в институциите и организациите отвън законодателната, изпълнителната и правосъдната власт е 58,5 на 100.
По-слаба представеност на дамите се записва в ръководството на държавните предприятия и комерсиалните сдружения, в които 27,5 на 100 от управителните постове се заемат от дами. Прегледът на данните по длъжностни равнища демонстрира, че най-вече дами заемат най-високото длъжностно равнище " началник " във висшите учебни заведения и научните организации - 47,2 на 100, а минимум - в държавните предприятия и комерсиалните сдружения - 21,9%. На длъжностните равнища " заместник-ръководител " и " друга управителна служба " относителният дял на дамите е максимален в категорията " Държавни и публични структури " - надлежно 47,7 на 100 и 59,7 на 100.
Един от основните знаци на европейско равнище, който се употребява за наблюдаване на равнопоставеността сред дамите и мъжете в ръководството, е " Висши управителни длъжности, заети от дами ". Чрез него се регистрира делът на дамите в управителните съвети/бордовете на най-големите сдружения, листвани на фондовата борса. През 2021 година измежду страните от Европейски Съюз България заема шесто място по условен дял на дамите ръководители в следените сдружения, показва Национален статистически институт.
През 2021 година най-голям условен дял на дами ръководители се следи във възрастовите групи 20-29 и 50-59 навършени години надлежно 43,2 и 41,1 на 100. По стопански действия дамите ръководители са най-добре показани в секторите " Хуманно опазване на здравето и обществена работа " - 74,9 на 100 и " Образование " - 71,5%, а най-слабо в " Строителство " - 17,7 на 100, " Добивна индустрия " - 18,3% и " Селско, горско и рибно стопанство " - 24,2%.
Мъжете получават по-високи пенсии > В началото на август в Портала за публични съвещания беше оповестен план на Доклад за равнопоставеността на дамите и мъжете в България за 2022 година, от който оказва се, че мъжете и дамите в България не са равни във опциите да посрещнат старините си.
В документа се показва, че през 2022 година междинният месечен размер на пенсията за застрахователен стаж и възраст е била 709,51 лева При мъжете тя е 797,19 лева, а при дамите - - 658,69 лева. Коефициентът на заменяне на прихода от пенсия за застрахователен стаж и възраст през 2022 година е бил 54,6 на 100. Стойностите на коефициента по пол са надлежно мъже - 59,5 на 100 и дами - 52,5 на 100.
Средната дълготрайност на приемане на персонална пенсия за застрахователен стаж и възраст при трета категория труд през 2022 година е 27,5 години за дамите и 21,4 години за мъжете.
Средният застрахователен приход през 2022 година е в размер на 1298,45 лева, като за мъжете размерът му е 1340,64 лева, а за дамите - 1254,20 лева, или разликата е 6,9 на 100 в интерес на мъжете.>
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ