Юлий Йорданов: Патриотичното чувство и хуманизмът започват от рода и родния край
Юлий Йорданов е роден в град Лом. Завършил е философския факултет на Софийския университет " Свети Климент Охридски ", а по-късно и факултета по публицистика. Бил е сътрудник на няколко софийски вестника, в които разгласява оперативна литературна рецензия и краеведски проучвания. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на книгите " Литературната северозападна равнища ", " Опуси за талантливостта ", " Чудотворството, наречено изкуство ", " Дарове на дарбата ", " Явлението " Торлашки напеви ", " Истории от историята ", " Съдба, прободена от перото ", " Храм, озарен с Божествено сияние ", " Музикална следа през света ", " Коваленко Петков - хронистът на Голинци ", " Оазис, държащ безсънен духа български ", " Ломчани, които не трябва да забравяме ", " Орелът с ангелската душа ". Член на Съюза на българските писатели .
Интервю на Валентина Михайлова
- Господин Йорданов, вие се интересувате от родния си край, от хората в него, вършиме проучвания и ги описвате в голям брой книги - което е културна история на Северозападния край. Защо?
- Моето персонално разбиране е, че човек без корен няма и в случай че не се обръща към него, с цел да го насища с житейски хумус и жива вода, той ще изсъхне. Трябва да почитаме традициите на своя жанр, да се срещаме с хората от него за положително и за неприятно и да бъдем петимни към насладите и болките на своите родственици. Щедро да им подаваме рамо, когато се нуждаят от него. Иначе няма да е заслужено да търсим тяхното. В това отношение не трябва да се двоумя и даже да се възнамерявам, а напряко да работя. И още нещо - то е въпрос на градуса на обичта към рода и родината. Нали любовта към родината и индивида потегля от родния дом, от родния край. Не знаеш ли нищо за него, ти не си пълностоен да се радваш на живота, да воюваш с екзистенциалните му миазми. А отсам ти не си в положение да създаваш същинска литература. Ще си сложа ръка на сърцето, с цел да кажа, че точно от такива претекстове се роди и концепцията ми да напиша книга за моя отдалечен роднина Дядо Цеко Петков - Воеводата. Впрочем книгата " Орелът с ангелската душа " написах под въздействието на моята родова памет. Воеводата Дядо Цеко Петков е четири генерации преди мене и това, което в рода ми се знае за него, това, което е документирано и се съхранява в Националната библиотека " Свети свети Кирил и Методий ", в Троянския манастир, в няколко музея, включително и в Сърбия, и в библиотеката на Народното събрание, ме подтикна да проуча деликатно нещата и да напиша тази художествено-документална книга. А до момента в който я пишех, у мен говореше кръвта. Само родословното дърво, което направих със съдействието на моите родственици, е 128 страници. Този човек живee 74 години. Раняван е 28 пъти. По време на Кримската война 1853-1856 година лекува смъртоносна рана и съветският император го посещава в болничното заведение, с цел да му връчи " Георгиевския кръст ". Той е единственият българин, който забива едно от златните гвоздейчета при освещаването на Самарското знаме в Плоещ на 6 (18) май 1877 година Сформира отряд с доброволци и през декември същата година превежда войските, предвождани от военачалник Карцов през Троянския проход. След освобождението като най-възрастен депутат е ръководител на Народното събрание. И... е токсичен от български господар, тъй като предложил през парцелите му да се построи мост над река Лом, с цел да се улесни придвижването на хората. Е, хайде кажете ми, това не е ли изповядване на народностни полезности?! - Какво друго с изключение на книгите може да разсъни българина - в случай че не може самичък да способства за развиването и богатството на страната, най-малко да почувства национална горделивост?
- Будителството е стародавна линия на българина. Ама това на отец Паисий, на Раковски, Ботев, Левски, на Дядо Цеко Воеводата и на още, и още от плеядата от ония времена, които са държали безсънен духа български и са го съхранили през вековете на отоманския терор. Това будителство по един или различен метод съм разказал в моите 14 книги. Дали се усещам будител - оставям читателите да преценяват. Събуждането зависи от индивида. Ако той има високо гражданско схващане, в случай че се усеща предназначен да буди националната свяст, той същински, а не лицемерно и камуфлажно работи за идеята " ползу роду ".
- Кои са личностите, чийто живот и принос за България ви интригува и за които имате желание да пишете?
- Обединява ги желанието ми да покажа, че този ъгъл на родината, който в този момент иронично е именуван Северозападнала България, е дал на Отечеството, че и на света, такива колоси на духовността като Йордан Радичков и Дико Илиев, братята Ромео, Александър и Виктор Райчеви, Кирил Петров и Альоша Кафеджийски, проф. Тодор Боров, неговия наследник учен Цветан Тодоров и Яна Язова, проф. Иво Калчев и Димитър Илиев и още, и още. Какво ги разграничава ли - ами градусът на темперамента, с който те обичат българското, и волтажите на тяхната духовна сила.
- Твърди се, че историята е популярен преподавател. На какво ни учи тя?
- Учи ни за пътя - да не тънат в давност, като се написа за тях и се припомня на по-младите генерации, че те са персони, с които би трябвало да се гордеем. Впрочем дали в действителност това е пътят, ще кажат читателите. Задачата, която съм си сложил, е да не тънат в забвение творенията, които са основали моите земляци. Но освен Северозападът, а цяло Българско е извор, от който с цялостни шепи би трябвало да пием от живата вода на живота. Историята ни е дарила с прелестни персони, които не трябва да остават зарити с прахта на времето.
- Лесно ли намирате интересуващата ви информация, има ли задоволително източници, които са ви нужни - разкажете по какъв начин се справяте, с какви компликации се сблъсквате в изследователската си работа?
- През живота си съм разгърнал толкоз доста документи, че в случай че ги слага един върху различен, несъмнено ще се издигне планина, която по растеж ще се мери с Хималаите. Намирането на информацията не е лека работа. За мен краезнанието е като да копаеш бунар, но не с лопата и кирка, а с топлийка. Бавно. Спокойно. С размисъл. Радостта от откритото е сладостна.
- Натъквали ли сте се при проучванията си на забавни случаи?
- Интересни случаи - колкото щете. Когато проучвах торлашкия фолклор, аз се удивлявах на едни девойки и момчета от вокалната групировка " Торлашки напеви " в езиковата гимназия " Петър Богдан " в Монтана. Чистосърдечно ще кажа, че тези юноши и девойки са обърнали взор към чуждоезиковото образование, само че самите те даже и не подозират какво злато носят в гърлата си. И добре, че се откри човек - последовател на делото на педагога, композитора, виртуозния музикант и диригент Димитър Илиев, комуто причинявам реверанс доземи - да ги открие, да ги предизвиква и да им вдъхне куража, че би трябвало да се посветят на песента. А песента не е каква да е, а от " неразораната целина " на торлашкия фолклор. То геният на младежите е едно на ръка, само че бях ужасно учуден, когато ги гледах по какъв начин ходеха от баба на баба, от дядо на дядо в селата Копиловци и Железна, в градчето Чипровци и други селища от този край, с цел да записват остарели песни, митове и предания. Ето това се споделя проучвателство, пристрастеност във фолклора, с цел да се трансформира това тяхно занятие в отдаденост на благосъстоянието на старината. След това песните бяха разучавани, включвани в репертоара на групировката и с тях се явяваха на състезания и фестивали. Забележителното е, че се завръщаха от тези певчески надпревари с награди. Отидете в гимназията и вижте каква солидна сбирка от призове се е събрала за миналия над десетгодишен креативен път на " Торлашки напеви ". Е, по какъв начин бих могъл да остана безразличен и да не напиша книга за гения и дръзновението на средношколците?!
- Кое е обичаното ви място в българския Северозапад?
- Цяло Българско е мое обичано място. Аз съм кореняк ломчанин. Дунавско чадо. Но ми стана доста благо, когато бях в Троянския манастир и ми демонстрираха килията, където се е крил Васил Левски, и килията, където е отсядал Дядо Цеко при предвождането на войските на военачалник Карцов на път за освобождението на София.
- Истина ли е, че вашият край е сложен за живеене? Но вие ни го представяте в друга светлина. Кажете ни в резюме - какви съкровища крие Северозападът?
- Да, истина е - българският Северозапад е сложен за живеене. Там е ситуиран най-бедният район на Европейския съюз. А за какво е по този начин - питали ли сте се? За мен истината е в една линия на тукашните хора - доверчивостта. Заради нея са лъгани от кого ли не. Ще им пожелая най-много здраве, тъй като без него нищо не може да съществува. И... постоянно да поддържат висок жизнен дух! Защото тъкмо духът е повода коренът на българското да просъществува повече от тринадесет века и да не умира, устоявайки на ураганите на времето.
Интервю на Валентина Михайлова
- Господин Йорданов, вие се интересувате от родния си край, от хората в него, вършиме проучвания и ги описвате в голям брой книги - което е културна история на Северозападния край. Защо?
- Моето персонално разбиране е, че човек без корен няма и в случай че не се обръща към него, с цел да го насища с житейски хумус и жива вода, той ще изсъхне. Трябва да почитаме традициите на своя жанр, да се срещаме с хората от него за положително и за неприятно и да бъдем петимни към насладите и болките на своите родственици. Щедро да им подаваме рамо, когато се нуждаят от него. Иначе няма да е заслужено да търсим тяхното. В това отношение не трябва да се двоумя и даже да се възнамерявам, а напряко да работя. И още нещо - то е въпрос на градуса на обичта към рода и родината. Нали любовта към родината и индивида потегля от родния дом, от родния край. Не знаеш ли нищо за него, ти не си пълностоен да се радваш на живота, да воюваш с екзистенциалните му миазми. А отсам ти не си в положение да създаваш същинска литература. Ще си сложа ръка на сърцето, с цел да кажа, че точно от такива претекстове се роди и концепцията ми да напиша книга за моя отдалечен роднина Дядо Цеко Петков - Воеводата. Впрочем книгата " Орелът с ангелската душа " написах под въздействието на моята родова памет. Воеводата Дядо Цеко Петков е четири генерации преди мене и това, което в рода ми се знае за него, това, което е документирано и се съхранява в Националната библиотека " Свети свети Кирил и Методий ", в Троянския манастир, в няколко музея, включително и в Сърбия, и в библиотеката на Народното събрание, ме подтикна да проуча деликатно нещата и да напиша тази художествено-документална книга. А до момента в който я пишех, у мен говореше кръвта. Само родословното дърво, което направих със съдействието на моите родственици, е 128 страници. Този човек живee 74 години. Раняван е 28 пъти. По време на Кримската война 1853-1856 година лекува смъртоносна рана и съветският император го посещава в болничното заведение, с цел да му връчи " Георгиевския кръст ". Той е единственият българин, който забива едно от златните гвоздейчета при освещаването на Самарското знаме в Плоещ на 6 (18) май 1877 година Сформира отряд с доброволци и през декември същата година превежда войските, предвождани от военачалник Карцов през Троянския проход. След освобождението като най-възрастен депутат е ръководител на Народното събрание. И... е токсичен от български господар, тъй като предложил през парцелите му да се построи мост над река Лом, с цел да се улесни придвижването на хората. Е, хайде кажете ми, това не е ли изповядване на народностни полезности?! - Какво друго с изключение на книгите може да разсъни българина - в случай че не може самичък да способства за развиването и богатството на страната, най-малко да почувства национална горделивост?
- Будителството е стародавна линия на българина. Ама това на отец Паисий, на Раковски, Ботев, Левски, на Дядо Цеко Воеводата и на още, и още от плеядата от ония времена, които са държали безсънен духа български и са го съхранили през вековете на отоманския терор. Това будителство по един или различен метод съм разказал в моите 14 книги. Дали се усещам будител - оставям читателите да преценяват. Събуждането зависи от индивида. Ако той има високо гражданско схващане, в случай че се усеща предназначен да буди националната свяст, той същински, а не лицемерно и камуфлажно работи за идеята " ползу роду ".
- Кои са личностите, чийто живот и принос за България ви интригува и за които имате желание да пишете?
- Обединява ги желанието ми да покажа, че този ъгъл на родината, който в този момент иронично е именуван Северозападнала България, е дал на Отечеството, че и на света, такива колоси на духовността като Йордан Радичков и Дико Илиев, братята Ромео, Александър и Виктор Райчеви, Кирил Петров и Альоша Кафеджийски, проф. Тодор Боров, неговия наследник учен Цветан Тодоров и Яна Язова, проф. Иво Калчев и Димитър Илиев и още, и още. Какво ги разграничава ли - ами градусът на темперамента, с който те обичат българското, и волтажите на тяхната духовна сила.
- Твърди се, че историята е популярен преподавател. На какво ни учи тя?
- Учи ни за пътя - да не тънат в давност, като се написа за тях и се припомня на по-младите генерации, че те са персони, с които би трябвало да се гордеем. Впрочем дали в действителност това е пътят, ще кажат читателите. Задачата, която съм си сложил, е да не тънат в забвение творенията, които са основали моите земляци. Но освен Северозападът, а цяло Българско е извор, от който с цялостни шепи би трябвало да пием от живата вода на живота. Историята ни е дарила с прелестни персони, които не трябва да остават зарити с прахта на времето.
- Лесно ли намирате интересуващата ви информация, има ли задоволително източници, които са ви нужни - разкажете по какъв начин се справяте, с какви компликации се сблъсквате в изследователската си работа?
- През живота си съм разгърнал толкоз доста документи, че в случай че ги слага един върху различен, несъмнено ще се издигне планина, която по растеж ще се мери с Хималаите. Намирането на информацията не е лека работа. За мен краезнанието е като да копаеш бунар, но не с лопата и кирка, а с топлийка. Бавно. Спокойно. С размисъл. Радостта от откритото е сладостна.
- Натъквали ли сте се при проучванията си на забавни случаи?
- Интересни случаи - колкото щете. Когато проучвах торлашкия фолклор, аз се удивлявах на едни девойки и момчета от вокалната групировка " Торлашки напеви " в езиковата гимназия " Петър Богдан " в Монтана. Чистосърдечно ще кажа, че тези юноши и девойки са обърнали взор към чуждоезиковото образование, само че самите те даже и не подозират какво злато носят в гърлата си. И добре, че се откри човек - последовател на делото на педагога, композитора, виртуозния музикант и диригент Димитър Илиев, комуто причинявам реверанс доземи - да ги открие, да ги предизвиква и да им вдъхне куража, че би трябвало да се посветят на песента. А песента не е каква да е, а от " неразораната целина " на торлашкия фолклор. То геният на младежите е едно на ръка, само че бях ужасно учуден, когато ги гледах по какъв начин ходеха от баба на баба, от дядо на дядо в селата Копиловци и Железна, в градчето Чипровци и други селища от този край, с цел да записват остарели песни, митове и предания. Ето това се споделя проучвателство, пристрастеност във фолклора, с цел да се трансформира това тяхно занятие в отдаденост на благосъстоянието на старината. След това песните бяха разучавани, включвани в репертоара на групировката и с тях се явяваха на състезания и фестивали. Забележителното е, че се завръщаха от тези певчески надпревари с награди. Отидете в гимназията и вижте каква солидна сбирка от призове се е събрала за миналия над десетгодишен креативен път на " Торлашки напеви ". Е, по какъв начин бих могъл да остана безразличен и да не напиша книга за гения и дръзновението на средношколците?!
- Кое е обичаното ви място в българския Северозапад?
- Цяло Българско е мое обичано място. Аз съм кореняк ломчанин. Дунавско чадо. Но ми стана доста благо, когато бях в Троянския манастир и ми демонстрираха килията, където се е крил Васил Левски, и килията, където е отсядал Дядо Цеко при предвождането на войските на военачалник Карцов на път за освобождението на София.
- Истина ли е, че вашият край е сложен за живеене? Но вие ни го представяте в друга светлина. Кажете ни в резюме - какви съкровища крие Северозападът?
- Да, истина е - българският Северозапад е сложен за живеене. Там е ситуиран най-бедният район на Европейския съюз. А за какво е по този начин - питали ли сте се? За мен истината е в една линия на тукашните хора - доверчивостта. Заради нея са лъгани от кого ли не. Ще им пожелая най-много здраве, тъй като без него нищо не може да съществува. И... постоянно да поддържат висок жизнен дух! Защото тъкмо духът е повода коренът на българското да просъществува повече от тринадесет века и да не умира, устоявайки на ураганите на времето.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ