Юлиан Вергов: Липсва ни вяра в по-доброто утре
Юлиан Вергов излезе от „ Откраднат живот “, само че няма подозрение, че за неговия фамозен доцент Банков постоянно има отворена врата в сюжета. Последните няколко епизода с харизматичния артист бяха в действителност разтърсващи, защото в тях – както се знае – той страдаше за болния от рак Пепе. Сцените сред Вергов и Петър Милошев, който отлично се оправя с тежките моменти в сюжета, трогнаха аудитория до сълзи. Вергов към този момент снима игрален филм, а в календара му до края на годината са още две пълнометражни продукции за огромния екран. Асът на театъра и киното обаче нито за момент не е слязъл от сцената, макар натоварения си на макс кинаджийски график.
- Господин Вергов, тези дни играхте „ Богът на касапницата “ в Габрово и Дряново – усетихте ли обществено напрежение около налетелите на пердах трима роми и последвалите митинги?
- Не. Всичко си беше умерено и обикновено. В Габрово публиката от много време е театрална, тъй че ни посрещнаха доста добре. В Дряново – също. Не можем да слагаме целия етнос под общ знаменател. Ако единствено те вършеха зулуми – да, само че не е по този начин.
Държавата се вмирисва откъм правосъдната система
Но самите ние сме отговорни за проблемите си. Отдавна съм спрял да се нервирам за множеството простотии – другояче няма да по какъв начин да се запазя и да се съсредоточа върху това, което върша, тъй като доста го обичам.
- И въпреки всичко: какво най-вече ви учудва?
- Липсата наизуст. Избираме едни и същи политици и се вършим, че не го виждаме. Явно по този начин ни е по-удобно. А би трябвало да помним грешките, с цел да не ги повтаряме – своите и на другите. Защото, както споделя татко ми, животът е най-хубавият преподавател, само че за жалост, учи късно. Но виждам да не се товаря, че така и така е повсеместна незаинтересованост. Наблягам на по-веселите неща в тази всеобща повинност.
- Често ли получавате предложения да влезете в политическа групировка?
- Случвало се е. Но по принцип не обичам прекомерно огромните планове, тъй като в тях вземат участие доста хора, а няма метод да познавам всичките. И в един миг може да се окаже, че някои от тях не са тези, за които се показват, а това не ми е прекомерно симпатично. Предпочитам да се събера с 20 души другари - от които знам какво чакам - и да свършим някаква работа в името на избрана идея. Ужасно е, в случай че не можеш да се погледнеш в огледалото.
- Често ли заставате пред огледалото, с цел да разберете до къде сте?
- Ами да, постаравам се да си давам сметка за нещата от живота. Добре е човек да има храброст и да признае някои тъпотии, които е направил – и да си вземе поука, та да не ги повтаря.
- Във времето по-критичен ли ставате към себе си?
- Стремя се да се усещам добре, което автоматизирано ме прави по-самокритичен – за какво трябваше да се случи това, за какво направих това... Наслаждавам се на живота и на това, с което се занимавам. Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството – специалността ме връхлетя по-късно. Тя ми дава ужасно доста, само че и ми взима, колкото и клиширано да звучи. Слава Богу, хвърлям се единствено в неща, които одобрявам. Но пък свободното време непрекъснато не доближава.
- Какво снимате сега?
- В „ Пепел върху слънцето “ по книгата на професор доктор Златимир Коларов „ Илюзио магна “, базирана на същински случай. Тя, естествено, е по-философски написана, до момента в който сюжетът е по-конкретен, по-динамичен, по-случващ се. Зад плана стоят млади момчета – братя Калинови. Моят воин, доктор Стефанов, се намира в повратен миг от живота си. Той се опиянява от вътрешния си глас, уверен, че работи вярно, само че след това се оказва, че не е по този начин. Историята е разказана просто и налично – на равнище текст е извънредно въздействаща. За кино лентата – ще забележим. Имах разтърсваща среща около ролята си – с Павел Попандов. Никога до момента не си бяхме партнирали – нито пред камери, нито на сцена. Няколко дни работихме дружно – беше възхитително. Още като дребен съм се омайвал от неговата игра – и в този момент да бъдем дружно на терен, беше и впечатляващо, и притеснително. Той постоянно има оферти безусловно точни на обстановката. А най-изключителното беше, че някои от тях бяха напълно в интерес на моя воин. Това доста рядко се среща в специалността – да направиш по този начин, че да е добре за сътрудника ти. Аз също работя по този метод – най-много поради плана. Харесвам артисти, които могат да преглътнат личното си его поради общата цел.
- Това е четвърти доктор в кариерата ви... Да не би родителите ви да са желали да ставате лекар?
- Искаха да ставам инженер.
В МЕИ стигнах до държавен изпит
Само той ми остана, с цел да взема тапия. Но с лекарите към този момент ще спра до тук. В идващия филм съм напълно друг – разносвач на замразени пилета. Ще го снима Павел Веснаков – дебют в пълнометражното игрално кино. Работното заглавие, което доста ми харесва, е „ Повече не съм сърдит “. След това незабавно влизам в продукция на Сашо Косев. Там съм шеф на учебно заведение – доста прелестен тийнейджърски сюжет. Мисля, че ще се получи завръщане към положителното остаряло българско и италианско кино с сантиментален привкус, без да е крачка обратно, несъмнено.
- Като ви чувам, май няма любовни интриги към нито един от новите ви герои...
- Не, няма.
- Е какъв секс знак сте, отиде ви имиджът...
- Дори ще заложа на изменена визия при Павката Веснаков.
- Вярно ли е, че до момента в който сте снимали в „ Откраднат живот “ мощно трагичните подиуми сред болния Пепе и доцент Банков, всичко живо се е просълзило – в това число и вие?
- Ами беше си по роля, само че и цялата страст разумно мина през мен. После разбрахме, че екипът е циврил и че даже Евтим е гледал скрито.
- Никой не очакваше, че Христина Апостолова ще напише толкоз апокалиптични епизоди – освен това с присъединяване на личния си наследник...
- Голяма храброст демонстрираха – и тя, и Евтим. Въобще историята е страхотна. А първоначално са мислили, че „ Откраднат живот “ ще има единствено 12 серии. Има обич у тия хора към българското кино – проличава си и в „ Дяволското гърло “. Харесват ми персони като тях, които бутат и ръгат. Къртовски труд е. Жестока работа правят, евала.
- Ако реши, вашият доцент Банков би могъл да се завърне от Париж, където отпътува...
- Може би. Той обаче мина през какво ли не. Не знам дали бих могъл да изкарам още нещо от себе си за него. А не желая да оставам в сюжета единствено поради, примерно, хонорара. Не искам да зациклям. Натоварването е супер огромно, мозъкът ти би трябвало да работи пъклен бързо. Не избирам да се стига до някакъв тип амортизиране.
- Как си партнирахте с Петър Милошев?
- Подобно другарство изкарва всичко от теб. С Пешко, естествено, се познаваме отпреди сериала. И макар че драматургичната обстановка никак не беше занимателна, той ни развеселяваше, тъй като в бързината да си каже репликите, от време на време сменяше думите. За да работиш с дете, се изисква да го успокоиш, да го предразположиш – и въпреки всичко да не се лиготи, макар че Пешко е добре учтив, та постоянно знае по кое време да спре. В сходни моменти би трябвало да се бръкнеш надълбоко в себе си – огромен напън е. Благодарен съм на Господ, че съумях да се оправя и с това. На Христина и Евтим - също. Беше в действителност незабравимо. Имам към 50 кино лентата до момента, само че по този начин, както снимахме в Берлин за „ Откраднат живот “, не съм снимал в никакъв случай.
- Разкажете какво стана там – постоянно е забавно за почитателите...
- Работихме по 14 часа на денонощие – с две почивки от 40 минути, до които към този момент бяхме умрели от апетит. В някои моменти ми се повдигнаше от безсилие. Но макар че
снимахме като животни
нямаше нито един човек от екипа, който да мрънка „ аре, стига към този момент “ – самозареждахме се от силата на това, което правехме, а главите ни щракаха със страхотна скорост. Но за последния кадър фасадата на хотела, в който спяхме в Берлин – въпреки и доста прекрасен – по никакъв метод не импонираше на интериора, който към този момент бяхме снимали в София. Бях безапелационен, че ще наподобява подправено. И споделих на Павката Веснаков, че би трябвало да намерим решение за сцената. Вече бях харесал „ Адлон “: нали се сещате - оня фамозен супер тузарски хотел до Бранденбургската врата, от чиито прозорец Майкъл Джексън в миналото провеси едно от децата си, с цел да го покаже на тълпата. С нас имаше немски екип, който ни осигуряваше позволения за локациите и изобщо се грижеше за всичко. Като схванаха какво се каним да създадем, напряко полудяха. Взех да ги укротявам, че защото нямаме позволение, няма напълно да снимаме, но въпреки всичко... Абе, българска му работа. Отидохме единствено тримата – аз, Павката и операторът Иван Вацов. Влязох в хотела някъде към среднощ – огромен разкош, страшна защита. Казах „ Добър вечер “ и започнах да се върша, че повеждам значим бизнес диалог по телефона, а към мен незабавно са завъртяха костюмирани мъже със слушалки в ушите – а аз по дънки и разпарчутисан. Но тъй като трябваше нещо да уточним, започнах в действителност да звъня на екипа – естествено, всички си бяха изключили телефоните, нали сме на работа. Все отново съумях да се свържа с Мери, художничката по костюмите, и й рекох да ми даде Павката. " Какво стана, бе,
арестуваха ли те към този момент
запита ме той незабавно. „ Не още, само че да знаете, че можем да създадем единствено един дубъл “, обясних му аз. Абе, и най-дребните елементи са значими, с цел да стане кино.
- Дъщеря ви Алена споделя ли мераци да става актриса?
- Децата бързо сменят решенията си. Не ми се желае доста да става актриса, само че ще я поддържа, каквото и да реши. Трябва да имаш дупе и добър усет, с цел да бъдеш артист. Познавам надарени сътрудници, които са лишени от усет.
- Имате ли време да разпускате?
- От два месеца не съм стъпвал във фитнеса. Когато не спортувам, тялото стартира да ме боли.
- Неотдавна сте играли „ Бащата “ на балкански фестивал в Бурса, имали ли сте и завършения...
- О, направихме бързо странствуване с Владо Пенев и Теодора Духовникова. Владо ни съобщи, че е благородник - има шофьорска брошура, само че не обича да кара автомобил. Взехме кола чартърен, а той съвсем не слизаше от нея – да не го зарежем на някоя бензиностанция с записка. Хилили сме се като патешки с тези двамата, само че беше и зареждащо. Владо е извънредно грамотен и отворен на всевъзможни тематики, Теодора – също, а и аз съм попрочел много книги, тъй че го ударихме на история. Беше супер впечатляващо – от град до град нямаше една и съща политическа атмосфера. Измир е луксозен европейски мегаполис – младите девойки даже движат с минижупи и голи кореми. Докато в Бурса е напълно друго. Алкохолът е безусловно неразрешен. Бяхме си взели уиски – наляхме си по два пръста в ресторанта, с цел да разпуснем след представлението. Дойде сервитьорът и крещейки ни събра чашите, макар че бутилката не беше на масата. Стигнахме и до Ефес – неповторим град, който в миналото е бил международно пристанище, а в този момент морето е на 6 километра от него. Теодора – нали е ученик на класическата гимназия, взе да рецитира на латински в амфитеатъра, един от най-големите в древността. Някакви туристи – корейци и други – се възпламениха около нея и също дадоха ентъртеймънт.
- С Пенев и Теодора работите и в „ Откраднат живот “ - забавно ли е да снимате с другари?
- Да: хем се познавате от години, хем те изненадват. Да не забравяме, че има огромна разлика сред актьорите, които играят в театъра и другите, които не излизат на сцена. И когато по сюжет съм двойка, примерно, с Ани Пападопулу и Теодора Духовникова – като в „ Откраднат живот “, се получава възхитителна симбиоза. Изключително наслаждение е да играя с тези двете – като се изключи че са извънредно красиви, те изобщо не остаряват. А тъй като героините им имаха ужасни здравословни проблеми, ми се отдаде на разпростра персоналния си черен комизъм.
- И тъй като сме в навечерието на православния Великден: Какво би трябвало да възкръсне в живота ни?
- Вярата в по-доброто на следващия ден.
- Господин Вергов, тези дни играхте „ Богът на касапницата “ в Габрово и Дряново – усетихте ли обществено напрежение около налетелите на пердах трима роми и последвалите митинги?
- Не. Всичко си беше умерено и обикновено. В Габрово публиката от много време е театрална, тъй че ни посрещнаха доста добре. В Дряново – също. Не можем да слагаме целия етнос под общ знаменател. Ако единствено те вършеха зулуми – да, само че не е по този начин.
Държавата се вмирисва откъм правосъдната система
Но самите ние сме отговорни за проблемите си. Отдавна съм спрял да се нервирам за множеството простотии – другояче няма да по какъв начин да се запазя и да се съсредоточа върху това, което върша, тъй като доста го обичам.
- И въпреки всичко: какво най-вече ви учудва?
- Липсата наизуст. Избираме едни и същи политици и се вършим, че не го виждаме. Явно по този начин ни е по-удобно. А би трябвало да помним грешките, с цел да не ги повтаряме – своите и на другите. Защото, както споделя татко ми, животът е най-хубавият преподавател, само че за жалост, учи късно. Но виждам да не се товаря, че така и така е повсеместна незаинтересованост. Наблягам на по-веселите неща в тази всеобща повинност.
- Често ли получавате предложения да влезете в политическа групировка?
- Случвало се е. Но по принцип не обичам прекомерно огромните планове, тъй като в тях вземат участие доста хора, а няма метод да познавам всичките. И в един миг може да се окаже, че някои от тях не са тези, за които се показват, а това не ми е прекомерно симпатично. Предпочитам да се събера с 20 души другари - от които знам какво чакам - и да свършим някаква работа в името на избрана идея. Ужасно е, в случай че не можеш да се погледнеш в огледалото.
- Често ли заставате пред огледалото, с цел да разберете до къде сте?
- Ами да, постаравам се да си давам сметка за нещата от живота. Добре е човек да има храброст и да признае някои тъпотии, които е направил – и да си вземе поука, та да не ги повтаря.
- Във времето по-критичен ли ставате към себе си?
- Стремя се да се усещам добре, което автоматизирано ме прави по-самокритичен – за какво трябваше да се случи това, за какво направих това... Наслаждавам се на живота и на това, с което се занимавам. Не съм от актьорите, които от дете са мечтали да се отдадат на изкуството – специалността ме връхлетя по-късно. Тя ми дава ужасно доста, само че и ми взима, колкото и клиширано да звучи. Слава Богу, хвърлям се единствено в неща, които одобрявам. Но пък свободното време непрекъснато не доближава.
- Какво снимате сега?
- В „ Пепел върху слънцето “ по книгата на професор доктор Златимир Коларов „ Илюзио магна “, базирана на същински случай. Тя, естествено, е по-философски написана, до момента в който сюжетът е по-конкретен, по-динамичен, по-случващ се. Зад плана стоят млади момчета – братя Калинови. Моят воин, доктор Стефанов, се намира в повратен миг от живота си. Той се опиянява от вътрешния си глас, уверен, че работи вярно, само че след това се оказва, че не е по този начин. Историята е разказана просто и налично – на равнище текст е извънредно въздействаща. За кино лентата – ще забележим. Имах разтърсваща среща около ролята си – с Павел Попандов. Никога до момента не си бяхме партнирали – нито пред камери, нито на сцена. Няколко дни работихме дружно – беше възхитително. Още като дребен съм се омайвал от неговата игра – и в този момент да бъдем дружно на терен, беше и впечатляващо, и притеснително. Той постоянно има оферти безусловно точни на обстановката. А най-изключителното беше, че някои от тях бяха напълно в интерес на моя воин. Това доста рядко се среща в специалността – да направиш по този начин, че да е добре за сътрудника ти. Аз също работя по този метод – най-много поради плана. Харесвам артисти, които могат да преглътнат личното си его поради общата цел.
- Това е четвърти доктор в кариерата ви... Да не би родителите ви да са желали да ставате лекар?
- Искаха да ставам инженер.
В МЕИ стигнах до държавен изпит
Само той ми остана, с цел да взема тапия. Но с лекарите към този момент ще спра до тук. В идващия филм съм напълно друг – разносвач на замразени пилета. Ще го снима Павел Веснаков – дебют в пълнометражното игрално кино. Работното заглавие, което доста ми харесва, е „ Повече не съм сърдит “. След това незабавно влизам в продукция на Сашо Косев. Там съм шеф на учебно заведение – доста прелестен тийнейджърски сюжет. Мисля, че ще се получи завръщане към положителното остаряло българско и италианско кино с сантиментален привкус, без да е крачка обратно, несъмнено.
- Като ви чувам, май няма любовни интриги към нито един от новите ви герои...
- Не, няма.
- Е какъв секс знак сте, отиде ви имиджът...
- Дори ще заложа на изменена визия при Павката Веснаков.
- Вярно ли е, че до момента в който сте снимали в „ Откраднат живот “ мощно трагичните подиуми сред болния Пепе и доцент Банков, всичко живо се е просълзило – в това число и вие?
- Ами беше си по роля, само че и цялата страст разумно мина през мен. После разбрахме, че екипът е циврил и че даже Евтим е гледал скрито.
- Никой не очакваше, че Христина Апостолова ще напише толкоз апокалиптични епизоди – освен това с присъединяване на личния си наследник...
- Голяма храброст демонстрираха – и тя, и Евтим. Въобще историята е страхотна. А първоначално са мислили, че „ Откраднат живот “ ще има единствено 12 серии. Има обич у тия хора към българското кино – проличава си и в „ Дяволското гърло “. Харесват ми персони като тях, които бутат и ръгат. Къртовски труд е. Жестока работа правят, евала.
- Ако реши, вашият доцент Банков би могъл да се завърне от Париж, където отпътува...
- Може би. Той обаче мина през какво ли не. Не знам дали бих могъл да изкарам още нещо от себе си за него. А не желая да оставам в сюжета единствено поради, примерно, хонорара. Не искам да зациклям. Натоварването е супер огромно, мозъкът ти би трябвало да работи пъклен бързо. Не избирам да се стига до някакъв тип амортизиране.
- Как си партнирахте с Петър Милошев?
- Подобно другарство изкарва всичко от теб. С Пешко, естествено, се познаваме отпреди сериала. И макар че драматургичната обстановка никак не беше занимателна, той ни развеселяваше, тъй като в бързината да си каже репликите, от време на време сменяше думите. За да работиш с дете, се изисква да го успокоиш, да го предразположиш – и въпреки всичко да не се лиготи, макар че Пешко е добре учтив, та постоянно знае по кое време да спре. В сходни моменти би трябвало да се бръкнеш надълбоко в себе си – огромен напън е. Благодарен съм на Господ, че съумях да се оправя и с това. На Христина и Евтим - също. Беше в действителност незабравимо. Имам към 50 кино лентата до момента, само че по този начин, както снимахме в Берлин за „ Откраднат живот “, не съм снимал в никакъв случай.
- Разкажете какво стана там – постоянно е забавно за почитателите...
- Работихме по 14 часа на денонощие – с две почивки от 40 минути, до които към този момент бяхме умрели от апетит. В някои моменти ми се повдигнаше от безсилие. Но макар че
снимахме като животни
нямаше нито един човек от екипа, който да мрънка „ аре, стига към този момент “ – самозареждахме се от силата на това, което правехме, а главите ни щракаха със страхотна скорост. Но за последния кадър фасадата на хотела, в който спяхме в Берлин – въпреки и доста прекрасен – по никакъв метод не импонираше на интериора, който към този момент бяхме снимали в София. Бях безапелационен, че ще наподобява подправено. И споделих на Павката Веснаков, че би трябвало да намерим решение за сцената. Вече бях харесал „ Адлон “: нали се сещате - оня фамозен супер тузарски хотел до Бранденбургската врата, от чиито прозорец Майкъл Джексън в миналото провеси едно от децата си, с цел да го покаже на тълпата. С нас имаше немски екип, който ни осигуряваше позволения за локациите и изобщо се грижеше за всичко. Като схванаха какво се каним да създадем, напряко полудяха. Взех да ги укротявам, че защото нямаме позволение, няма напълно да снимаме, но въпреки всичко... Абе, българска му работа. Отидохме единствено тримата – аз, Павката и операторът Иван Вацов. Влязох в хотела някъде към среднощ – огромен разкош, страшна защита. Казах „ Добър вечер “ и започнах да се върша, че повеждам значим бизнес диалог по телефона, а към мен незабавно са завъртяха костюмирани мъже със слушалки в ушите – а аз по дънки и разпарчутисан. Но тъй като трябваше нещо да уточним, започнах в действителност да звъня на екипа – естествено, всички си бяха изключили телефоните, нали сме на работа. Все отново съумях да се свържа с Мери, художничката по костюмите, и й рекох да ми даде Павката. " Какво стана, бе,
арестуваха ли те към този момент
запита ме той незабавно. „ Не още, само че да знаете, че можем да създадем единствено един дубъл “, обясних му аз. Абе, и най-дребните елементи са значими, с цел да стане кино.
- Дъщеря ви Алена споделя ли мераци да става актриса?
- Децата бързо сменят решенията си. Не ми се желае доста да става актриса, само че ще я поддържа, каквото и да реши. Трябва да имаш дупе и добър усет, с цел да бъдеш артист. Познавам надарени сътрудници, които са лишени от усет.
- Имате ли време да разпускате?
- От два месеца не съм стъпвал във фитнеса. Когато не спортувам, тялото стартира да ме боли.
- Неотдавна сте играли „ Бащата “ на балкански фестивал в Бурса, имали ли сте и завършения...
- О, направихме бързо странствуване с Владо Пенев и Теодора Духовникова. Владо ни съобщи, че е благородник - има шофьорска брошура, само че не обича да кара автомобил. Взехме кола чартърен, а той съвсем не слизаше от нея – да не го зарежем на някоя бензиностанция с записка. Хилили сме се като патешки с тези двамата, само че беше и зареждащо. Владо е извънредно грамотен и отворен на всевъзможни тематики, Теодора – също, а и аз съм попрочел много книги, тъй че го ударихме на история. Беше супер впечатляващо – от град до град нямаше една и съща политическа атмосфера. Измир е луксозен европейски мегаполис – младите девойки даже движат с минижупи и голи кореми. Докато в Бурса е напълно друго. Алкохолът е безусловно неразрешен. Бяхме си взели уиски – наляхме си по два пръста в ресторанта, с цел да разпуснем след представлението. Дойде сервитьорът и крещейки ни събра чашите, макар че бутилката не беше на масата. Стигнахме и до Ефес – неповторим град, който в миналото е бил международно пристанище, а в този момент морето е на 6 километра от него. Теодора – нали е ученик на класическата гимназия, взе да рецитира на латински в амфитеатъра, един от най-големите в древността. Някакви туристи – корейци и други – се възпламениха около нея и също дадоха ентъртеймънт.
- С Пенев и Теодора работите и в „ Откраднат живот “ - забавно ли е да снимате с другари?
- Да: хем се познавате от години, хем те изненадват. Да не забравяме, че има огромна разлика сред актьорите, които играят в театъра и другите, които не излизат на сцена. И когато по сюжет съм двойка, примерно, с Ани Пападопулу и Теодора Духовникова – като в „ Откраднат живот “, се получава възхитителна симбиоза. Изключително наслаждение е да играя с тези двете – като се изключи че са извънредно красиви, те изобщо не остаряват. А тъй като героините им имаха ужасни здравословни проблеми, ми се отдаде на разпростра персоналния си черен комизъм.
- И тъй като сме в навечерието на православния Великден: Какво би трябвало да възкръсне в живота ни?
- Вярата в по-доброто на следващия ден.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ