Санитарката от бургаското К-19 отделение спи под Моста и на улицата заради работата й
Йорданка Желязкова е била командирована в Коронавирус отделението, оттогава съседите й в родното с. Равнец от боязън не й разрешават да се прибере
Санитарка от COVID-19 отделението в УМБАЛ-Бургас е принудена да спи в болничното заведение до момента в който дава дежруства, защото съседите в родното й с. Равнец са обезпокоени, че тя може да ги болести. По същата причина и двете й внучета са отстранени от учебно заведение. Йорданка Желязкова е командирована от хирургичното към Коронавирус отдлението на болничното заведение за 45 дни. Още с първите си наряди, тя среща страха на хората в родното й село.
Дъщеря й се обадила по телефона и й съобщила, че хората в Равнец са безапелационни – тя не би трябвало и не може да се прибере вкъщи си. „ Бях дежурна 12 часа, завърши ми промяната и отидох на плажа, под Моста – там спах. Каква е моята виновност, че съм решила да оказвам помощ на хората?”, споделя през сълзи Йорданка.
Йорданка остава да спи в хирургичното поделение. В селото й обаче недоволството продължава.Родителите от селото са разграничени - едни са срещу внуците й да влизат в клас, други - оферират опция. От сряда двете деца, които са в първи клас, са отстранени от часове в учебно заведение. По-късно едното е развило грипоподобни признаци.
В селото са безапелационни – или санитарката да не се прибира, до момента в който работи в Коронавирус отделението, или внуците й да не вървят на учебно заведение.
Санитарка от COVID-19 отделението в УМБАЛ-Бургас е принудена да спи в болничното заведение до момента в който дава дежруства, защото съседите в родното й с. Равнец са обезпокоени, че тя може да ги болести. По същата причина и двете й внучета са отстранени от учебно заведение. Йорданка Желязкова е командирована от хирургичното към Коронавирус отдлението на болничното заведение за 45 дни. Още с първите си наряди, тя среща страха на хората в родното й село.
Дъщеря й се обадила по телефона и й съобщила, че хората в Равнец са безапелационни – тя не би трябвало и не може да се прибере вкъщи си. „ Бях дежурна 12 часа, завърши ми промяната и отидох на плажа, под Моста – там спах. Каква е моята виновност, че съм решила да оказвам помощ на хората?”, споделя през сълзи Йорданка.
Йорданка остава да спи в хирургичното поделение. В селото й обаче недоволството продължава.Родителите от селото са разграничени - едни са срещу внуците й да влизат в клас, други - оферират опция. От сряда двете деца, които са в първи клас, са отстранени от часове в учебно заведение. По-късно едното е развило грипоподобни признаци.
В селото са безапелационни – или санитарката да не се прибира, до момента в който работи в Коронавирус отделението, или внуците й да не вървят на учебно заведение.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ