Основните видове йога
Йога произлиза от човешкия опит. Техниките за здрав, благополучен и духовно съзнателен живот са се развивали в продължение на хиляди години от доста генерации и цивилизации. Първите археологически доказателства за йога са датирани на повече от пет хиляди години. В древността йога е била естествена част от всекидневието, а не нещо мистично и неразбираемо.
Ранните йоги са основавали практиката си на действителни наблюдения върху измененията, които настъпват във физическото и менталното положение на индивида, според от осъществяването на различни действия. В ранния интервал на развитие на йога, всеки възпитаник се занимавал с разностранна работа над себе си – правил физически извършения, дисциплинирал мозъка си, анализирал и обсъждал света към себе си и т.н. Така йога възприела повсеместен метод към личностното развиване, прониквайки на всяко равнище на човешкото битие.
Но с течение на времето, техниките на йога били разграничени. Тъй като всеки човек имал разнообразни потребности и убеждения, практикувал и отделял повече внимание на избрани съставни елементи от йогийската система. Някои предпочитали просто физическите извършения, без да обръщат внимание на мантрите. Други пък изпълнявали мантра медитация без надзор върху дишането.
Това разделяне довело до обособяването на голям брой школи в йога, само че всяка от тях потегля от един от четирите основи клона – Карма, Гяна, Бхакти и Раджа йога. Тези съществени типове йога са като четири огромни пътеки, които водят към върха на една и съща планина. Защото крайната цел на йога е една и съща за всички – активирането и ръководството на виталната сила в индивида, чието издигане през тялото води до прояснение на съзнанието и чувство за единство с Висшия разсъдък – божествената сила, която е източник и основател на всичко съществуващо.
Карма йога – йога на действието:
Карма е законът за причнината и следствието, съгласно който всяко наше деяние си има следствие и нищо не идва при нас инцидентно. Всяка обстановка, в която сме сложени има за цел да ни научи на нещо и ни дава опция да работим над себе си, с цел да израстнем. Растежът ни е възпрепятстван от самскари – вътрешни спънки (убеждения), които не ни разрешават да бъдем в равновесие. Целта на Карма йога е да отработим и премахнем тези спънки, с цел да се върнем към същинската си същина. Философията на Карма йога обичайно се показва в Бхагавад Гита, където Кришна наставлява Арджуна, че негово обвързване е, да извършва предназначението си, без значение какви подозрения и несъгласия има. Той е задължен да извърши отговорностите си безкористно и без обвързаност към резултатите.
Според Карма йога всяко деяние би трябвало да бъде радостно обвързване. Затова Карма йога се състои в осъществяването на безкористни действия в името на общото богатство, с цялостна централизация върху всяко деяние (присъствие в сегашния момент) и без да чакаме премия. Карма йога развива съпричастност, всеприемане, адаптивност, самообладание и приемливост. Вместо до външни промени, този път в йога води до смяна на нашите вътрешни настройки и страсти. Така резултатът от дейностите надминава доста самите дейности.
Бхакти й ога – йога на безусловната обич:
Бхакти йога е път на лоялност, ангажираност и цялостно отдаване на любовта към обект на боготворене. Бхакти произлиза от „ бхаджа ” – обичам, боготворя и цели обединение на самостоятелното с божественото посредством правдиво служене с любов на Бог – без значение от религията. В индийската традиция, да вземем за пример, божествата се изобразяват от практическа позиция, с цел да могат хората по-лесно да се концентрират върху избрана добродетел. Да бъдеш „ правдиво предан ” на обекта на боготворене, значи в действителност да служиш със сърцето си, а не да симулираш, че го правиш. Човек става Бхакти когато прозре, че е част от Висшето единение. И поглеждайки от тази вероятност, може да премисли страстта любов. Пътят на Бхакти е необятен и по него може да тръгне всеки, избирайки самичък към какво да насочи любовта си.
Гяна йога – йога на знанието:
Гяна значи познание, или по-точни, знанието, учредено на вътрешния опит на човекa. Гяна йога, известна също като Джнана йога, е пътят на интелектуалното разграничение, на ясното познание без намесата на мътното подсъзнание. Това е пътят на интелектуалното и интуитивното схващане на Висшия разсъдък. Гяна йога е развой на медитативно осъзнаване, който води до разкриване на нашата вътрешна природа благодарение на интуицията. Започваме работа посредством интелекта, само че получаваме отговорите интуитивно. Гяна йога се практикува с отворен разум, все едно, че нищо не знаем и се акумулират познания посредством четене на книги, другарство с мъдри хора и медитиране. Презумпцията в тук е, че всичко материално е преходно и не може да бъде основата, същинската същина на нещата – единствено знанието е постоянно. И задачата е посредством знанието да “проумеем ” Висшия разсъдък, с цел да се слеем с него.
Раджа йога – да се превърнеш в нравствен цар:
Раджа йога, Царският път, е пътят през осемте стъпала на йога, дефинирани от Патанджали. За да доближи последното ходило – Самадхи (просветление), йогинът би трябвало да премине поредно през всички останали. Първото ходило е Яма – самоконтрол и хармонизиране на обществените взаимоотношения. Нияма е второто – дисциплинираност във вътрешния живот. (Прочети повече за Яма и Нияма тук – Моралните добродетели в йога). Чак третото ходило е Асана – практикуването на йога пози. Следващото е Пранаяма и съставлява надзор над виталната сила – прана, благодарение на дихателни извършения.
Първите четири стъпала са външните стадии на йога. Вътрешните стадии стартират с Пратяхара – отдръпване на сетивата и усмиряване на мозъка, с цел да може сполучливо да се премине към идната стъпка – Дхарана – централизация. В Дхарана мозъкът към момента се разсейва, само че в доста по-малка степен. Дхяна е седмото ходило – медитация и посредством нея се стига до последното ходило и последна цел на йога – Самадхи. Йоги Бхаджан споделя за Раджа йога: “Вие фокусирате силата на своя разум върху всеки център на съзнанието, едно равнище след друго, повдигайки съзнанието си към най-висшето съвършенство. ” Традиционно, този път на йога приканва към концентриран отшелнически живот, където осъвършенстването лишава години. Смята се, че това е най-трудният път, по който потеглят учениците с най-големи заложби – тези, който имат капацитет да се трансфорат в нравствен “цар ” измежду другите.
Йога през днешния ден
В днешно време, множеството известни йога стилове, които се практикуват по света, са разклонения на Раджа йога, защото са основани на осемстепенната система за развиване на Патанджали. Разликите в тях са свързани главно с методите на упражняване на физическите стъпала в йога – Асана и Пранаяма. Ето какво съставляват част от най-популярните в съвремието ни стилове:
Хатха йога
Смята се за най-старият и най-разпространен йога жанр, наричан на Запад Класическа йога. В него физическото тяло се употребява като инструмент, посредством който се оказва позитивно влияние върху положението на съзнанието и страстите. Сричката Ха значи Слънце (мъжката сила, Ян), а Тха е Луна (женската сила, Ин) – задачата на Хатха йога е постигането на баланс сред тези полярности. Затова по време на физическата процедура се редуват напрягането (Ян) и отпущането (Ин), в резултат на което поражда естествено чувство за естетика и успокоение, а тялото се зарежда с сила.
Ащанга йога
По-силов жанр, спрямо Хатха йога, основан от един от великите модерни йога учители – Патабхи Джойс (1915 – 2009 г.). Изпълняват се статични асани с повече напрягане на мускулите за насърчаване на физическа мощ и устойчивост. Практикува се с цялостно осъзнаване на позата и дъха. Прилага се Уджай дишане, което има надълбоко успокоителен резултат върху съзнанието. Използват се и трите енергийни ключа (бандхи), посредством които се подкрепя вярното разположение на тялото и се направлява придвижването на силата в него. А погледът е фокусиран в точка на централизация, наречена дрищи. Това пречиства и стабилизира действието на мозъка. Ащанга значи “осморен ” – отпратка към осемстепенната ситема на Патанджали, върху която се базира.
Ащанга виняса йога
Това е идващото ходило на развиване в Ащанга, където преходът сред обособените асани се прави посредством виняса – къса повтаряща се последоватленост от пози, които се преливат една в друга, в синхрон с дъха. Основната цел на Ащанга виняса е загряването на тялото, което подпомага детоксикация на организма. А всяко придвижване се прави с поемане или издишване.
Виняса флоу йога
Съвременен динамичен жанр в йога, който се основава на прехода от поза в поза в синхрон с дъха и по този начин пробужда праничния поток в тялото. С практикуването на флоу йога (в превод – поток, преливане) човек става освен физически еластичен, само че и прочувствено адаптивен, тъй че да може да приема и да се синхронизира с все по-динамично изменящата се външна среда. Основите на Виняса флоу йога са сложени от Тирумалай Кришнамачария (1888 – 1989 г.) – един от най-влиятелните индийски учители, ментор на Патабхи Джойс и Айенгар. Известен с индивиудалния метод към всеки практикуващ, той вкарва виняса крама (крама озн. етап) или осъществяване на позите с развиване, тъй че практикуващият да доближи до пикова поза посредством развиване и нареждане на асаните.
Ин йога
Западен жанр в йога, основан през 70-те години от Поли Зинк. Характеризира се по-дълги арестувания в надълбоко разтягащи пози – 3-5 мин. или повече. Ин йога позите отпускат съединителните тъкани в тялото – сухожилията и мускулните фасции, за възстановяване на гъвкавостта и кръвообръщението в ставите. Това е полумедитативен жанр в йога, който култивира осъзнаването на прекарванията в нашия вътрешен свят. Във етапа на задържане на асаните, могат да се употребяват утвърждения за посяване на планове в подсъзнанието. Този жанр може да се практикува както независимо, по този начин и като част от Ин & Ян която, включва силови и динамични пози.
Независимо кой актуален жанр сме избрали за себе си, всеки от тях има възстановителен резултат върху физическото тяло, подкрепя успокояването на съзнанието и освобождението от напрежението, който трупаме в хода на всекидневието. За да извлечем максимума от йога, значимо е просто да практикуваме постоянно и на драго сърце!
Автор: Мими Петкова
