Йоана Буковска: `За едно дете разводът на родителите е като счупване на собствения му свят на две. Това при мен се случи около 4-5-годишна възраст`
Йоана Буковска-Давидова описа искрено по какъв начин е минала през интервала на коронавирус епидемията, по какъв начин се оправя с функциите в киното и театъра и какво чака от бъдещето. От какво я е боязън и за какво съгласно нея светът сега е много мрачен.
Актрисата бе безпределно откровена пред Мариян Станков – Мон Дьо в ефира на Нова тв.
„ В живота има цикличност. Тя ни е показана и в Библията, и в историческите книги. Този свят не върви към еманация, не върви към сливане на моженето и на духа, а в надделяването. Отново посредством механизма – богати и небогати. И, както е писано в Библията и пророчествата, хората ще се разслоят. И то към този момент се случва – изключително на тематика ценностна система. Кое е значимо в този живот? Защо сме тук? Намираме се в доста мрачни времена. Мога да ги сравня със Средновековието. И съм сигурна, че следва нов подем. Иначе няма късмет за човечеството. “, споделя Йоана.
„ Изпитанието COVID-19 за актьорите на свободна процедура беше трудно и на ръба на оцеляването. До ден сегашен страната не поема отговорност към своите приети културни престижи, измежду които дръзвам да настоявам, че попадам и аз. Защото имам премия от Министерството на културата за принос към българската просвета. “, разяснява актрисата.
За благополучие тя признава, че е съумяла да се върне към специалността, с помощта на киното. Имала е много предложения през последната година.
„ В киното пандемията се преодолява по-лесно. Снимах в 5 продукции, последната от които сериал, които ми върнаха пристрастеността към специалността. Осъществиха се планове, замислени от преди 13 години. Американският план, който снимахме зад Океана „ С аромат на липа “. Беше предизвикателство за мен да науча и гръцки, тъй като не го приказвам, в план, който считам, че ще стане събитие като сюжет и метод на снимане „ Зима с Валмира “. Режисьорката, която е и сценарист на историята, доста хареса моята интерпретация на ролята. Дори ми написа подиуми без думи. А това за мен е най-истинският киноезик. “
Йоана, която играе в "Лъжите в нас ", споделя, че филмът е доста бездънен, рови се надълбоко в душите и там има доста чернилка.
„ Лъжите в нас “ се занимават с едни доста скрити пластове, страхове и чернилка, която всеки от нас носи. Независимо дали си го признава пред самия себе си. Детето не се ражда такова – то е цялостно със светлина, добрина и безрезервност. За страдание, тези счупвания се случват в детството – от обкръжението, от родителите му, от това какво му е писано да му се случи. Защото не всеки път тези неща са в нашия надзор. "
"Имам автобиографичен миг с Адриана, тъй като аз също имам такива счупвания в детството си около развода на майка ми, първия ми и втория ми татко... И тук сценаристите, без да желаят, са улучили това „ копче “. Бях потресена, тъй като имаше подиуми, които като че ли са взети от моята автобиография. А те са прекомерно персонални, с цел да бъдат споделяни в общественото пространство. Към които човек мъчно се връща, тъй като се връща към безпомощното дете, което няма доста потребни ходове в дадена обстановка. "
"Ако Виолета Захариева извади нескрито демоните ми, свързани със загубата на майка ми, Адриана Чуковска извади тези, свързани с двамата ми татковци. Това беше мъчно тестване за мен. За едно дете разводът на родителите е като строшаване на личния му свят на две. Това при мен се случи към 4-5-годишна възраст. Приемането на втори татко също е сложен развой. То те образува като човек. Формира и чувството за изоставеност, за самота, за сигурност. Когато това, което си имал за даденост като мама и баща, внезапно към този момент не е даденост. Това счупва стандарта ти, че в този свят всичко е хубаво, хармонично и добре подредено. И може би оттова идва изразът: „ Счупен човек! “ "
Йоана признава още, че филмът има голям рейтинг и е доста гледан. Защо?
"Всеки има чернилки, в които не обича да се заравя. А сериалът е построен в комплицирана конструкция, първата по рода си в България. Тук виждаме красивата опаковка, в която поднасяш нещо, за което би трябвало да се приказва. За да извадиш гнойта от раната и да получиш отговорите на личните си въпроси. Ровихме се в тях, тъй като е значимо да минаваме дружно и да си оказваме помощ за нелицеприятни тематики като домашното принуждение, за това какво предизвикват родителите на децата си и какъв брой счупени хора могат да израснат по този метод, за безотговорността на политиците, за подмолните игри. Всичко това е документалната фотография на това, в което живеем през днешния ден в България. “
„ Страх ме е за бъдещето на моите деца ", споделя Буковска.
"Тяхното потомство е по-различно. В тях има вродено възприятие за емпатия, за правдивост, надскачащо клоаката на материалното, в която сега се ровим. Времената са доста динамични и аз не икономисвам нищо на децата си. Казвам им истината. Смятам, че пакетирането в неистини, е построяването на подправени светове. Тази земя и този живот не е единствено твой, както са споделили индианците. Ти си ги взел назаем от децата си. И това стартира да бъде първостепенно за теб като приоритет. Как да направиш света малко по-добър, тъй че за тях да е по-лесно да проявят цялостния си капацитет. “
„ Понякога да кажеш истината се пояснява като най-голямата свирепост. Но тя е най-прекият път. Всичко друго е навиване на кълбо. В центъра постоянно стои една истина. От теб зависи дали ще я опаковаш в паяжина и ще казваш: „ Не, не, това е пашкул и вътре няма червеи! “. Въпросът е: "С какво ти оказва помощ това? “, безапелационна е актрисата.
Актрисата бе безпределно откровена пред Мариян Станков – Мон Дьо в ефира на Нова тв.
„ В живота има цикличност. Тя ни е показана и в Библията, и в историческите книги. Този свят не върви към еманация, не върви към сливане на моженето и на духа, а в надделяването. Отново посредством механизма – богати и небогати. И, както е писано в Библията и пророчествата, хората ще се разслоят. И то към този момент се случва – изключително на тематика ценностна система. Кое е значимо в този живот? Защо сме тук? Намираме се в доста мрачни времена. Мога да ги сравня със Средновековието. И съм сигурна, че следва нов подем. Иначе няма късмет за човечеството. “, споделя Йоана.
„ Изпитанието COVID-19 за актьорите на свободна процедура беше трудно и на ръба на оцеляването. До ден сегашен страната не поема отговорност към своите приети културни престижи, измежду които дръзвам да настоявам, че попадам и аз. Защото имам премия от Министерството на културата за принос към българската просвета. “, разяснява актрисата.
За благополучие тя признава, че е съумяла да се върне към специалността, с помощта на киното. Имала е много предложения през последната година.
„ В киното пандемията се преодолява по-лесно. Снимах в 5 продукции, последната от които сериал, които ми върнаха пристрастеността към специалността. Осъществиха се планове, замислени от преди 13 години. Американският план, който снимахме зад Океана „ С аромат на липа “. Беше предизвикателство за мен да науча и гръцки, тъй като не го приказвам, в план, който считам, че ще стане събитие като сюжет и метод на снимане „ Зима с Валмира “. Режисьорката, която е и сценарист на историята, доста хареса моята интерпретация на ролята. Дори ми написа подиуми без думи. А това за мен е най-истинският киноезик. “
Йоана, която играе в "Лъжите в нас ", споделя, че филмът е доста бездънен, рови се надълбоко в душите и там има доста чернилка.
„ Лъжите в нас “ се занимават с едни доста скрити пластове, страхове и чернилка, която всеки от нас носи. Независимо дали си го признава пред самия себе си. Детето не се ражда такова – то е цялостно със светлина, добрина и безрезервност. За страдание, тези счупвания се случват в детството – от обкръжението, от родителите му, от това какво му е писано да му се случи. Защото не всеки път тези неща са в нашия надзор. "
"Имам автобиографичен миг с Адриана, тъй като аз също имам такива счупвания в детството си около развода на майка ми, първия ми и втория ми татко... И тук сценаристите, без да желаят, са улучили това „ копче “. Бях потресена, тъй като имаше подиуми, които като че ли са взети от моята автобиография. А те са прекомерно персонални, с цел да бъдат споделяни в общественото пространство. Към които човек мъчно се връща, тъй като се връща към безпомощното дете, което няма доста потребни ходове в дадена обстановка. "
"Ако Виолета Захариева извади нескрито демоните ми, свързани със загубата на майка ми, Адриана Чуковска извади тези, свързани с двамата ми татковци. Това беше мъчно тестване за мен. За едно дете разводът на родителите е като строшаване на личния му свят на две. Това при мен се случи към 4-5-годишна възраст. Приемането на втори татко също е сложен развой. То те образува като човек. Формира и чувството за изоставеност, за самота, за сигурност. Когато това, което си имал за даденост като мама и баща, внезапно към този момент не е даденост. Това счупва стандарта ти, че в този свят всичко е хубаво, хармонично и добре подредено. И може би оттова идва изразът: „ Счупен човек! “ "
Йоана признава още, че филмът има голям рейтинг и е доста гледан. Защо?
"Всеки има чернилки, в които не обича да се заравя. А сериалът е построен в комплицирана конструкция, първата по рода си в България. Тук виждаме красивата опаковка, в която поднасяш нещо, за което би трябвало да се приказва. За да извадиш гнойта от раната и да получиш отговорите на личните си въпроси. Ровихме се в тях, тъй като е значимо да минаваме дружно и да си оказваме помощ за нелицеприятни тематики като домашното принуждение, за това какво предизвикват родителите на децата си и какъв брой счупени хора могат да израснат по този метод, за безотговорността на политиците, за подмолните игри. Всичко това е документалната фотография на това, в което живеем през днешния ден в България. “
„ Страх ме е за бъдещето на моите деца ", споделя Буковска.
"Тяхното потомство е по-различно. В тях има вродено възприятие за емпатия, за правдивост, надскачащо клоаката на материалното, в която сега се ровим. Времената са доста динамични и аз не икономисвам нищо на децата си. Казвам им истината. Смятам, че пакетирането в неистини, е построяването на подправени светове. Тази земя и този живот не е единствено твой, както са споделили индианците. Ти си ги взел назаем от децата си. И това стартира да бъде първостепенно за теб като приоритет. Как да направиш света малко по-добър, тъй че за тях да е по-лесно да проявят цялостния си капацитет. “
„ Понякога да кажеш истината се пояснява като най-голямата свирепост. Но тя е най-прекият път. Всичко друго е навиване на кълбо. В центъра постоянно стои една истина. От теб зависи дали ще я опаковаш в паяжина и ще казваш: „ Не, не, това е пашкул и вътре няма червеи! “. Въпросът е: "С какво ти оказва помощ това? “, безапелационна е актрисата.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ