Яйчниковият хиперстимулационен синдром представлява усложнение на терапия с гонадотропини, използвана

Яйчниковият хиперстимулационен синдром съставлява затруднение на терапия с гонадотропини, употребена за узряване на голям брой фоликули при асистираната репродукция.

След гонадотропинова стимулация при ин витро оплождане синдромът се открива в лека форма при 20% до 30% от случаите, а в тежка форма - до 2%. Ролята на опитния акушер-гинеколог е да разпонзае първите признаци на синдрома, с цел да предприеме нужни превантивни ограничения.

Яйчниковият хиперстимулационен синдром съставлява систематно заболяване, което се счита, че произлиза от освободените вазоактивни пептиди от гланулозните кафези в хиперстимулираните яйчници.



Вазоактивните пептиди усилват съдовата пропускливост и това води до шифт на течностите в организима от вътресъдовите пространства към телесните кухини като перитонеум и гръдната клетка. Изместването на течната съставна част отвън съдовете води до хемоконцетрация (концентриране на кръвта). Най-важният посредник се оказва да бъде съдовият еднотелен растежен фактор (vasular endothelial growth factor - VEGF).

Рискът за развиване на яйчников хиперстимулационен синдром се усилва при съществуване на следните фактори при дамата: възраст под 30 години, поликистичния яйчници (над 24 фоликула на ехограф при първичната оценка на състоянието), високо равнище на естрадиол, голям брой дребни по мярка фоликула (8 до 12 мм) след яйчникова стимулация, над 20 ооцита (овоцита), взети при процедурата или висок антимюлеров хормон (над 3,36 нг/мл).

За страдание, не може да се предскаже при каква стимулираща доза би се показал синдромът. Няма линеарна връзка сред дозата на гонадотропина и развиването на сиднрома. Затова е доста значима първичната оценка на здравното положение на дамата преди яйчниковата стимулация.

Например младите, слаби дами с поликистични яйчиници са с максимален риск за развиване на хиперстимулационен синдром. Затова при тези дами се предопочита да се стартира терапия с понижена доза на гонадотропина.

Свързани публикации.. 5 ранни признака на сполучливо забременяване 0 Зачеване след 35 – какви са рисковете? 0 Яйчниковият запас може би не отразява шанса за забременяване 0

Друг метод да се понижи риска от развиване на синдрома при дами с поликистинични яйчници, отговарящи критериите за поликиситен синдром, е приемът на метформин . Метформинът би трбявало да се стартира 8 седмици преди стимулацията при тези дами. Препоръчва се началната доза да е 500 мг на ден и постепенно да се повиши до ефикасната доза три пъти по 500 мг (1500 мг), с цел да предотватят страничните резултати на метформина. Приемът би трябвало да се продължи до взимането на яйцеклетка.

Дриг способ за предварителна защита на хиперстимулационния синдром се назовава "коустин " (coasting). При него не се продължава използването на гонадторпин като FSH за поддържане на хормонална супресия с агонист или антагонист на гонадотропина. Прилагането на човешки хорион гонадотропин (human choriongonadotropin - hCG), когато равнищата на естрогените понижат или се изравняват може да докара до понижаване на случаите на хипертимулационен синдром.

Големите фоликули над 12 мм не се нужадят от повече стимулация, с цел да се развият. Малките, от своя страна, атрезират (претърпяват назад развитие), което води до понижаване образуването на вазоактивни пептиди като съдовия ендотелен растежен фактор.

Трети метод за понижаване на признаците от яйчников хиперстимулационен синдром , който към момента не е въведен като стандарт, е потреблението на допаминови агонисти. Допаминовият агонист каберголин инхибира образуването на вазокативни пептиди. Дозата от 0.5 мг каберголин за 8 дни с първична дата третирането с hCG понижава признаците на синдрома при дами с висок риск за развиването му.

Следвай публикациите за повече информация кой стимулационен протокол е по-подходящ за дами с висок риск от яйчников хиперстимулационен синдром.

3616