Защо хризантемата е цветето на щастието
Японците го освещават, с цел да ги пази от зли духове и заболявания Древните китайци вярвали, че съдържа елексира на живота
Хризантемата се счита за цветето на Древния Изток. В Япония магическата хризантемата символизира щастието, триумфа и шанса. В прилежащ Виетнам я асоциират с душевната непорочност и бистрия разум, а в родината си, Китай, я одобряват като знак на мъдростта и дълголетието.
Европейците показват с красивото студено цвете своята дълбока тъга и с нея украсяват гробовете на околните си. То е цвете на скръбта и по тази причина венци от него се носят на поелите пътя към вечността.Шестнадесетте златножълти листенца на хризантемата демонстрират екзистенциалната философия на живота и я опълчват на комплицираните форми, доказвайки, че магията и изяществото са в простотата.
В Италия букет от хризантеми от дълго време символизира страдалчество. В останалата част на Европа обаче е едно от най-обичаните цветя на всички дами и цветари.
В превод от гръцки името на това растение значи " златно цвете ". Получава този прякор поради същинския си цвят - жълтеникаво-златист.
Цветето на чистите хора
Общоприето е да се твърди, че хризантемата идва от далечна Япония, където всичко е забулено с мистицизъм, митове и дълбока символика.Истината е, че развъждането на цветето стартира през 15 век пр.н.е. в античен Китай, където се е считало, че това цвете символизира силата на живота. В чест на растението е кръстен и античният китайски град Chu-Hsien, което безусловно значи градът на хризантемите.
Според легендите хризантемата се счита за първопричината да съществува въобще страната Япония, тъй като в далечни времена един уместно злобен и лаком китайски император изпратил 300 младежи и девойки да търсят растението, за което се вярвало, че съдържа елексира на живота. Изпратил млади, неопитни и почтени деца на острова, тъй като изискването било цветето да бъде набрано от хора с чисти сърца. Обаче девойките и юношите, по този начин и не се върнали. Те останали да живеят на вълшебния остров, който нарекли Япония.Така както у нас Празника на розата е знак на процъфтяването на страната, на 9 септември японците честват Деня на хризантемата като знак на щастието.
И до през днешния ден хризантемата е на всички места в страната на изгряващото слънце. Златножълтата не назовават " кику ", което значи слънце. Тя е изобразена на държавния герб; на националния байрак, на монетите и на висшия японски медал, който се назовава и медал на Хризантемата.
Цветето на дълголетието
Освен че сме свързва с божественото начало и дълголетието, хризантемата е и знак на силата и мощта. Тя е изобразявана и върху остриетата на монарсите.Според някои писмени сведения цветето е пренесено в Япония най-вероятно през 8 век, когато японският император е бил толкоз превзет от хризантемата, че я трансформира в формален държавен щемпел.Наричат цветето привилегия на богатите, само че то е обожествявано и от бедните.Всички японци носят на Буда стръкчета хризантема, с цел да бъдат осветени. Отнасят цветовете вкъщи, с цел да гони злите духове, да отдалечава нещастието и да прогонва заболяванията. Правят се огромни кукли, които доближават даже до 2 м, направени от разнообразни разцветки и това се трансформира в същински фестивал на цветовете.
В родината на хризантемата - Китай, имат вяра, че цветето, откъснато дневно девети от месец с номер девет от годината има вълшебен сили. Известно е, че цветето нападна нервната система на всички инсекти и може би това наблюдаване спомага да се развие концепцията за магическата мощ на хризантемата.Китайките пък украсяват косите си с най-различни хризантеми, като размера и цветята би трябвало да подхождат на тоалета.
Европейците научават за хризантемите едвам през 17-ти век. През 1676 година холандецът Рееде го донесъл за първи път,на славата му потегля от 1789 година, когато капитан Пиер Бланшар го донесъл в Марсел.
През 19-ти век европейците стартират всеобщо да отглеждат хризантеми и да трансформират градините в цветни пейзажи. Цветето им внушавало успокоение и естетика, носело им магическия мирис на вечността.
Цветето на релакса
Чаят от хризантема е вкусна напитка с голям брой изгоди за организма, макар че у нас не е част от обичайна визия за чай. В източната медицина той се употребява, с цел да облекчи дихателни проблеми, да укрепи имунната система, да успокои нервите и да способства за по-добър сън.Чаят има релаксиращ резултат върху нервната система, отпуска и оказва помощ за понижаване на кръвното налягане. Тъй като редица проблеми в опорно-двигателния уред са свързани с възпаления на периферната нервна система, този чай оказва благотворно въздействие и при тях. Доказано намалява кръвното налягане и холестерола, което се отразява облекчаващо на работата на сърцето. Кръвното налягане се въздейства доста от съществуването на калий в кръвта, защото той има съдоразширяващо деяние. В чая от хризантема се съдържа забележително количество от потребния минерал.В този чай се съдържа бета-каротин, който се разпада до витамин А, който пък служи за разнообразни цели в организма, в това число за красива кожа. Той е антиоксидант, който отстрани оксидативния стрес, защищава от стареене и поява на бръчки. Също по този начин оказва изцяло антистареещо и защитно деяние върху всяка клетка в тялото, освен в кожата.Мощната композиция от витамин А и С в чаят от хризантема, дружно с магнезия, калция и калия в него прави една чудесна детонация от потребни за имунната система субстанции.
Цветето на късия ден
Хризантемите (Chrysan-themum) са към 30 типа едногодишни и многогодишни цъфтящи растения от семейство Сложноцветни, обединени в две огромни групи: култивиран и цветарски. Градинските образуват подземни стъбла, наречени столони, които разрешават на растенията да оцелеят година след година.
За разлика от тях, цветарските хризантеми не образуват изобщо или образуват малко столони, заради което не могат да оцелеят на зимните студове и умират. Естествено към цветарската група спадат най-ефектните и красиви сортове и разнообразието е извънредно огромно. Но в случай че ги отглеждате навън би трябвало да извадите ризомите за през зимата и да ги съхранявате на закрито, в противоположен случай цветята ще загинат. Градинските хризантеми са издържливи, само че и те изискват подготовка, с цел да презимуват навън. За задачата е належащо да отрежете стъблата на 10-15 см от почвената повърхнина и да ги покриете с мулч (слой от органически материал). За мулчиране може да употребявате плява, торф, кора от дървета и други Този органически пласт резервира почвата по - топла през зимата и разрешава на растенията да преживеят ниските температури.
За хризантемите е подобаващ всеки вид почва, в случай че е добре дренирана и аерирана. Но най-добре се развиват, в случай че почвената примес е формирана от 1 част градинска почва, 1 част компост и 1 част оборски тор, като е целесъобразно киселинността на почвата да е 6.0 - 6.5. Вкоренените резницисе садят през месец май в градината като дистанцията сред обособените растения зависи от сорта. Някои култивиран сортове се разгръщат на 70 см в диаметър, само че за множеството хризантеми е уместно дистанцията от 45 см.
Тъй като височината на хризантемите варира съгласно сортовата принадлежност, добре е когато се садят високи сортове, да им се обезпечават подпорни структури. Стъблата би трябвало да се прикрепват с връзки към железни, бамбукови или дървени пръчки.Температурният оптимум за развъждането на хризантемите е 20-28?С денем и 15-20?С през нощта. Високите летни температури потискат цъфтежа.
Тъй като хризантемите са растения на късия ден (т.е. изискват по-малка дълготрайност на осветяване), с цел да стартират да цъфтят, са им нужни къси дни и дълги нощи. Това е повода да стартират да цъфтят с настъпването на есента, когато към този момент денят се съкратява, а нощите се удължават. За да се задейства цъфтежът е належащо продължителността на деня да не надвишава 14-15 часа.
Непретенциозната хубост на хризантемата и обаянието на розата вършат комбинацията един от най-популярните букети. В бяло - това е обичайна сватбена аранжировка. За мъж - букетът би трябвало да е в жълто, оранжево или кафяво, за зладо момиче - в розово; за брачна половинка - в алено. Създаването на най-простата комбинация включва три клона от цветето, няколко клонки фикус, череша, гипсофила и три клонки от папрат. Най-елегантно се сервират в кошница., ваза или различен контейнер; в случай че се има поради потреблението на кошница, вземете парче флорална гъба; поставете парче гъба във вода, увийте задната страна с хранителен филм, поставете го на дъното на кошницата; Закрепете всичко с двустранна лента.
Хризантемата се счита за цветето на Древния Изток. В Япония магическата хризантемата символизира щастието, триумфа и шанса. В прилежащ Виетнам я асоциират с душевната непорочност и бистрия разум, а в родината си, Китай, я одобряват като знак на мъдростта и дълголетието.
Европейците показват с красивото студено цвете своята дълбока тъга и с нея украсяват гробовете на околните си. То е цвете на скръбта и по тази причина венци от него се носят на поелите пътя към вечността.Шестнадесетте златножълти листенца на хризантемата демонстрират екзистенциалната философия на живота и я опълчват на комплицираните форми, доказвайки, че магията и изяществото са в простотата.
В Италия букет от хризантеми от дълго време символизира страдалчество. В останалата част на Европа обаче е едно от най-обичаните цветя на всички дами и цветари.
В превод от гръцки името на това растение значи " златно цвете ". Получава този прякор поради същинския си цвят - жълтеникаво-златист.
Цветето на чистите хора
Общоприето е да се твърди, че хризантемата идва от далечна Япония, където всичко е забулено с мистицизъм, митове и дълбока символика.Истината е, че развъждането на цветето стартира през 15 век пр.н.е. в античен Китай, където се е считало, че това цвете символизира силата на живота. В чест на растението е кръстен и античният китайски град Chu-Hsien, което безусловно значи градът на хризантемите.
Според легендите хризантемата се счита за първопричината да съществува въобще страната Япония, тъй като в далечни времена един уместно злобен и лаком китайски император изпратил 300 младежи и девойки да търсят растението, за което се вярвало, че съдържа елексира на живота. Изпратил млади, неопитни и почтени деца на острова, тъй като изискването било цветето да бъде набрано от хора с чисти сърца. Обаче девойките и юношите, по този начин и не се върнали. Те останали да живеят на вълшебния остров, който нарекли Япония.Така както у нас Празника на розата е знак на процъфтяването на страната, на 9 септември японците честват Деня на хризантемата като знак на щастието.
И до през днешния ден хризантемата е на всички места в страната на изгряващото слънце. Златножълтата не назовават " кику ", което значи слънце. Тя е изобразена на държавния герб; на националния байрак, на монетите и на висшия японски медал, който се назовава и медал на Хризантемата.
Цветето на дълголетието Освен че сме свързва с божественото начало и дълголетието, хризантемата е и знак на силата и мощта. Тя е изобразявана и върху остриетата на монарсите.Според някои писмени сведения цветето е пренесено в Япония най-вероятно през 8 век, когато японският император е бил толкоз превзет от хризантемата, че я трансформира в формален държавен щемпел.Наричат цветето привилегия на богатите, само че то е обожествявано и от бедните.Всички японци носят на Буда стръкчета хризантема, с цел да бъдат осветени. Отнасят цветовете вкъщи, с цел да гони злите духове, да отдалечава нещастието и да прогонва заболяванията. Правят се огромни кукли, които доближават даже до 2 м, направени от разнообразни разцветки и това се трансформира в същински фестивал на цветовете.
В родината на хризантемата - Китай, имат вяра, че цветето, откъснато дневно девети от месец с номер девет от годината има вълшебен сили. Известно е, че цветето нападна нервната система на всички инсекти и може би това наблюдаване спомага да се развие концепцията за магическата мощ на хризантемата.Китайките пък украсяват косите си с най-различни хризантеми, като размера и цветята би трябвало да подхождат на тоалета.
Европейците научават за хризантемите едвам през 17-ти век. През 1676 година холандецът Рееде го донесъл за първи път,на славата му потегля от 1789 година, когато капитан Пиер Бланшар го донесъл в Марсел.
През 19-ти век европейците стартират всеобщо да отглеждат хризантеми и да трансформират градините в цветни пейзажи. Цветето им внушавало успокоение и естетика, носело им магическия мирис на вечността.
Цветето на релакса
Чаят от хризантема е вкусна напитка с голям брой изгоди за организма, макар че у нас не е част от обичайна визия за чай. В източната медицина той се употребява, с цел да облекчи дихателни проблеми, да укрепи имунната система, да успокои нервите и да способства за по-добър сън.Чаят има релаксиращ резултат върху нервната система, отпуска и оказва помощ за понижаване на кръвното налягане. Тъй като редица проблеми в опорно-двигателния уред са свързани с възпаления на периферната нервна система, този чай оказва благотворно въздействие и при тях. Доказано намалява кръвното налягане и холестерола, което се отразява облекчаващо на работата на сърцето. Кръвното налягане се въздейства доста от съществуването на калий в кръвта, защото той има съдоразширяващо деяние. В чая от хризантема се съдържа забележително количество от потребния минерал.В този чай се съдържа бета-каротин, който се разпада до витамин А, който пък служи за разнообразни цели в организма, в това число за красива кожа. Той е антиоксидант, който отстрани оксидативния стрес, защищава от стареене и поява на бръчки. Също по този начин оказва изцяло антистареещо и защитно деяние върху всяка клетка в тялото, освен в кожата.Мощната композиция от витамин А и С в чаят от хризантема, дружно с магнезия, калция и калия в него прави една чудесна детонация от потребни за имунната система субстанции.
Цветето на късия ден
Хризантемите (Chrysan-themum) са към 30 типа едногодишни и многогодишни цъфтящи растения от семейство Сложноцветни, обединени в две огромни групи: култивиран и цветарски. Градинските образуват подземни стъбла, наречени столони, които разрешават на растенията да оцелеят година след година.
За разлика от тях, цветарските хризантеми не образуват изобщо или образуват малко столони, заради което не могат да оцелеят на зимните студове и умират. Естествено към цветарската група спадат най-ефектните и красиви сортове и разнообразието е извънредно огромно. Но в случай че ги отглеждате навън би трябвало да извадите ризомите за през зимата и да ги съхранявате на закрито, в противоположен случай цветята ще загинат. Градинските хризантеми са издържливи, само че и те изискват подготовка, с цел да презимуват навън. За задачата е належащо да отрежете стъблата на 10-15 см от почвената повърхнина и да ги покриете с мулч (слой от органически материал). За мулчиране може да употребявате плява, торф, кора от дървета и други Този органически пласт резервира почвата по - топла през зимата и разрешава на растенията да преживеят ниските температури.
За хризантемите е подобаващ всеки вид почва, в случай че е добре дренирана и аерирана. Но най-добре се развиват, в случай че почвената примес е формирана от 1 част градинска почва, 1 част компост и 1 част оборски тор, като е целесъобразно киселинността на почвата да е 6.0 - 6.5. Вкоренените резницисе садят през месец май в градината като дистанцията сред обособените растения зависи от сорта. Някои култивиран сортове се разгръщат на 70 см в диаметър, само че за множеството хризантеми е уместно дистанцията от 45 см.
Тъй като височината на хризантемите варира съгласно сортовата принадлежност, добре е когато се садят високи сортове, да им се обезпечават подпорни структури. Стъблата би трябвало да се прикрепват с връзки към железни, бамбукови или дървени пръчки.Температурният оптимум за развъждането на хризантемите е 20-28?С денем и 15-20?С през нощта. Високите летни температури потискат цъфтежа.
Тъй като хризантемите са растения на късия ден (т.е. изискват по-малка дълготрайност на осветяване), с цел да стартират да цъфтят, са им нужни къси дни и дълги нощи. Това е повода да стартират да цъфтят с настъпването на есента, когато към този момент денят се съкратява, а нощите се удължават. За да се задейства цъфтежът е належащо продължителността на деня да не надвишава 14-15 часа.
Непретенциозната хубост на хризантемата и обаянието на розата вършат комбинацията един от най-популярните букети. В бяло - това е обичайна сватбена аранжировка. За мъж - букетът би трябвало да е в жълто, оранжево или кафяво, за зладо момиче - в розово; за брачна половинка - в алено. Създаването на най-простата комбинация включва три клона от цветето, няколко клонки фикус, череша, гипсофила и три клонки от папрат. Най-елегантно се сервират в кошница., ваза или различен контейнер; в случай че се има поради потреблението на кошница, вземете парче флорална гъба; поставете парче гъба във вода, увийте задната страна с хранителен филм, поставете го на дъното на кошницата; Закрепете всичко с двустранна лента.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ