Японското правителство планира да въведе нови стимули, за да спре

Японското държавно управление възнамерява да вкара нови тласъци, с цел да спре демографската рецесия в страната. Но и те най-вероятно няма да сработят, споделят специалисти. Ето за какво:

Японското държавно управление възнамерява да даде спомагателни 80 000 йени, които се равняват на към 556 евро, на всяка двойка с дете. Причината: Токио търси способи да спре тревожния спад на раждаемостта.

Критиците считат, че това не е задоволително за убеждаването на хора,. Други напомнят, че елементарното мятане на пари за решение на даден проблем е метод, който към този момент е бил опитван в предишното. И евентуално този път също няма да проработи. 
Редакцията предлага
И сега родителите в  получават еднократна помощ от 420 000 йени при раждане на дете. Министерството на здравеопазването, труда и обществените грижи предлага сумата да се усили до 500 000 йени. Очаква се тя да бъде въведена при започване на идната финансова година, която в Япония стартира на 1 април 2023 година.

Тази година се чака раждаемостта да е рекордно ниско

Инициативата идва на фона на тревожна демографска статистика за Япония. Към 2021 година японците са 125,7 млн. души - спад от пика от 128 млн. през 2017 година. Проучване, оповестено в здравното списание The Lancet преди пандемията, предвижда, че популацията на Япония може да се свие до 53 млн. до края на века.

През последните десетилетия японците подписват брак на по-късна възраст и имат по-малко деца. Зад това решение стоят основно финансови съображения. Според данните на японското Министерството на здравеопазването през първите шест месеца на тази година са се родили единствено 384 942 деца. Това е с 5% по-малко в съпоставяне със същия интервал на 2021 година.

Институцията чака общият брой на новородените за цялата година да бъде по-малък от предходната, когато са проплакали 811 604 бебета. Числото съвсем несъмнено ще падне под 800 000 - рекордно невисок брой за всичките години, в които държавно управление води статистика - от 1899 година насам.

Разходите порастват, а децата излизат скъпо

Средните разноски за раждането на дете в Япония са около 473 000 йени, написа японския вестник " Майничи ". " Парите, които получихме от държавното управление, несъмнено ни помогнаха, когато родих сина си, и бяхме признателни. Но те не покриха всичките ми болнични разноски ", споделя Аяко от Токио. Според нея обстановката до известна степен  се е усложнила и заради раждането ѝ с цезарово сечение. " Говорихме за още едно дете и бихме желали, само че със брачна половинка ми стигнахме до извода, че за момента това не е допустимо ", споделя още Аяко.

Тя добавя: " Взех си отпуск от работа и това се отрази на приходите ни. И въпреки че брачният партньор ми има постоянна работа и печели също толкоз, колкото и преди пандемията, през последните месеци разноските за неща като съществени хранителни артикули и гориво скочиха внезапно. "

Социалните проблеми би трябвало да бъдат решени

Правителството на страната и районните управляващи оферират тласъци за по-големите фамилии. Те включват даване на коли и даже жилища без наем в селските региони, където обезлюдяването се усеща най-драматично. 

Норико Хама, професорка по стопанска система в университета " Дошиша " в Киото, разяснява, че това е непредвидлив метод, който няма да реши по-дълбоките проблеми на младите двойки в Япония:  " Не става въпрос просто да се хвърлят пари на младите двойки и да се чака те да имат повече деца ", споделя тя. " Проблемът е в неприятната обществена инфраструктура, която не разрешава на хората да се усещат задоволително сигурни, с цел да имат деца. "

Според Хама сега хората са недоволни от средата, в която ще би трябвало да отглеждат децата си и до момента в който това не се промени, раждаемостта няма да стартира да пораства. Един образец е, че макар спада в раждаемостта, Япония от дълго време страда от дефицит тук-там в яслите. Родителите също по този начин би трябвало да дават доста пари за разнообразни спортни и просветителни начинания.

Властите " са изцяло откъснати от действителността "

Сред главните разноските са допълнителните уроци, известни като " джуку ". Целта им е да обезпечат влизането в добра гимназия, а по-късно и в добър университет. Висшето обучение в Япония нормално трае 4 години и също може да е сериозен разход, даже и студентът да работи на ненапълно работно време.

Заплатите не са се променяли изключително повече от десетилетие, а ежедневните разноски нарастват поради инфлацията и натискът е по-голям, показва професорката по стопанска система Норико Хама. " Поредното правителство от дълга поредност кабинети е стигнало до заключението, че в случай че хвърли задоволително пари, казусът ще се реши от единствено себе си ", споделя тя и допъва: " Те са изцяло откъснати от действителността на елементарните японци и, притеснявам се, не усещат тяхната неустановеност, страхове и потребности. "

***

Вижте и това видео:
Японецът, който не прави нищо, само че печели пари