Войната е кошмар. Историята на тази снимка ще ви разтърси
Японско момче стои спокойно, откакто е довело мъртвия си по-малък брат на клада за кремация, 1945 година
Джо О’Донъл, индивидът, който направи емблематичната фотография в Нагасаки, бил изпратен от американската войска, с цел да документира вредите, нанесени на японската земя от въздушни набези със запалителни и атомни бомби.
През идващите седем месеца, започвайки от септември 1945 година, той пътува из Западна Япония, описвайки опустошенията, разкривайки тежкото състояние на жертвите на бомбата, в това число мъртвите, ранените, бездомните и сираците.
Изображенията на човешко страдалчество били гравирани както върху неговите негативи, по този начин и върху сърцето му.
На фотографията момчето стои изправено, изпълнило дълга си, като е довело мъртвото си малко братче на мястото за кремация. Стоенето в стойка явно е повлияно от военните.
Да гледаме това момче, което носи по-малкия си брат на гърба си, стиснало горната си джука, пробвайки се толкоз доста да бъде самоуверено, е толкоз сърцераздирателно. Той въплъщава духа на една победена нация.
Години по-късно фотографът Джо О’Донъл приказва с японски интервюиращ за тази фотография:
„ Видях момче на към 10 години да минава. Той носеше бебе на гърба си. В тези дни в Япония постоянно виждахме деца да си играят с дребните си братя или сестри на гърба си, само че това момче беше явно друго. Виждах, че е пристигнал на това място със сериозна причина. Не носеше обувки. Лицето му беше твърдо. Малката главичка беше килната обратно, като че ли бебето спеше надълбоко. Момчето заставам там пет-десет минути ”.
„ Мъже с бели маски се приближиха до него и безшумно започнаха да смъкват въжето, което държеше бебето. Тогава видях, че бебето към този момент е мъртво. Мъжете хванаха тялото за ръцете и краката и го сложиха на огъня. Момчето стоеше изправено, без да помръдва, и гледаше пламъците. Толкова мощно хапеше долната си джука, че блестеше от кръв. Пламъкът гореше ниско като залязващо слънце. Момчето се обърна и безмълвно си потегли ”.
Тази история наподобява на снимания по автентичен случай японски филм от 1988 година „ Гробът на светулките “. Трагичен филм, отразяващ битката на младо момче и дребната му сестра да оцелеят в Япония по време на Втората международна война. Това е в действителност мощен филм и мощно целесъобразен за гледане.
