Япония е една от най-удивителните страни. Японците са известни в

Япония е една от най-удивителните страни. Японците са известни в целия свят със своето усърдие, непримиримост, дисциплина и грижливо отношение към природата. В Webmiastoto.com ви предлагаме да обърнем внимание на още една специфичност на този народ.

Японският метод при възпитаване на деца

Хората, които посещават Страната на изгряващото слънце, се учудват на невероятното взаиморазбиране сред другите генерации японци. Децата са послушни и благи, възрастните са доста разбрани, бабите и дядовците любящи…

Причината за сходно единогласие е в особената традиция на възпитаване на децата, чиито корени се крият в далечното минало.

Преди доста епохи японските майки съвместявали работата с възпитаването на децата. Но нямало никакви детски градини или седящи си у дома баби, на които можеш да оставиш детето до края на работния ден. Затова момчето постоянно било там, където е и майка му.

Дори в случай че дамата отивала на полето, тя взимала детето със себе си във сноп. При това тя непрекъснато общувала с детето, разказвала му какво прави и за какво. Не е учудващо, че детето се научавало по-бързо да приказва, в сравнение с да върви.

Какво дава сходен метод?

Детето се усеща част от всички житейски процеси (работа, почивки, разходки), по-лесно му е да се развива и да опознава света.

Не е изненадващо, че и през днешния ден японските избират да възпитават децата си съгласно тази традиция. Където и да отива мама, каквото и да прави, детето е постоянно с нея – на ръце, на тил или тихичко върви с нея за ръка.

Обикновено японският майки си седят у дома, до момента в който детето не навърши 3 години. Макар в страната да има ясли, се счита за срамно да се остави хлапето там. Впрочем, както и да желаете от бабата и дядото да гледат детето. След като детето отпразнува третата си година, го пращат на детска градина.

И у дома, и в градината учат детето да демонстрира внимание към възприятията – освен към своите, само че и към тези на другите хора, животните и даже неодушевените предмети. Например, в случай че детето удря количката си в пода и я чупи, майка му не взима играчката, само че наложително му споделя, че детето предизвиква болежка на количката.

Не би трябвало да смятате, че възпитанието на детето пада единствено върху плещите на дамата. С дребните драговолно се занимават и бащите им.

Японските правила на образование

Както към този момент казахме, в Япония децата получават доста родителско внимание – обятия, диалози взаимни разходки и така нататък При това мама и баща в никакъв случай:

• не покачват глас
• не четат от бележки
• не употребяват телесни санкции

Японците учат децата:

• да се държат вежливо
• да бъдат деликатни към другите
• да не пречат на никого с държанието си

Какво вършат японците, когато детето се държи неприятно?

Как родителите карат детето да спре да се глези? Японците не крещят, не санкционират, само че по какъв начин го карат да се държи вярно? Отговорът е елементарен – своето неодобрение те демонстрират с интонация и взор.

Японските деца разпознават безпогрешно, когато родителите им са смутени от тяхното държание, изпитват възприятие на виновност и разкайване и се пробват да се поправят.

Както виждате, в Япония децата се къпят в обич и грижи от страна на своите родители и от самото си раждане усвояват правилата на живот в обществото.

Безспорно, тази система на образование е доста непривична за жителите на другите страни. Но опитът от епохи демонстрира, че тя е необикновено ефикасна и оказва помощ да се отглеждат спазващи закона и разпоредбите, възпитани и приятни за другарство жители.