Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр

Яков Крайков е първият български издател, илюстратор, гравьор, художник, шрифтолеяр на печатни творби, български литератор и художник-оформител.

Произхожда от духовнически жанр. Занимава се с изработването на църковно-богослужебни книги. На млади години Яков Крайков е преписвач на църковни книги в манастира „ Свети Йоаким Осоговски “, след което отпътува за София, където в книжовна школа задълбочава познанията си за старобългарската литература, а се среща и с книги на гръцки език. Школуван в книжовното дело, се посвещава на Гутенберговото книгопечатане, като през 1539 година работи като печатар, редактор и словослагател в отворената в манастира Грачаница печатница.

През 60-те години на XVI век Яков Крайков отпътува за Венеция, където обновява печатницата на сръбските печатари Божидар и Винченцо Вукович. За интервал от 6 години отпечатва 4 книги. Първата е „ Часослов “ , която е с двуцветен щемпел и е украсена с 31 гравюри.

Тя съдържа апокрифни текстове, псалми, тропари, кондаци, като към тях създателят е прибавя и слова за Константин-Кирил Философ, Иван Рилски, Иларион Мъгленски и други български светци. Книгата е дребен формат с 286 листа, като два непълни екземпляра от нея се съхраняват в Народната библиотека „ Иван Вазов “ в Пловдив. В „ Часослова “ Яков споделя, че е родом от Каменна река „ покрай Коласийския град “. В идващите си книги се подписва „ Яков от София “.



Галя Йотова е фотограф и основател на плана „ За буквите сред Пловдив и Матера “. Чрез кирилицата планът реализира културен мост сред двете европейски столици на културата през 2019 година – Пловдив и Матера.

В основата му стои историята на първия български печатар Яков Крайков. Днес единствените два непълни екземпляра от „ Часословец ” се съхраняват в Пловдивската библиотека „ Иван Вазов ”.

Проектът насочи вниманието върху смисъла на кирилицата и Яков Крайков, посредством който българската книга и писменост влизат в европейската просвета.

За плана и личността на Яков Крайков споделя в “Нашият ден “ Галя Йотова, фотограф и основател на „ За буквите сред Пловдив и Матера “.

“Името Яков Крайков не една огромна чест от хората, с които съм се срещала, е непознато. Но още повече възклицания провокира у тях това, че този човек е съумял да свърши цялото това нещо в една ера, когато това е било извънредно мъчно, изключително за България.

Това е ХVI в.. Той съумява да попадне във Венеция и през 1566 година да издаде първата книга на кирилица във Венеция .

Той освен е печатар, освен купува печатницата, в която се издават и последващи негови книги, само че се грижи и за илюстрациите. Като първата книга с “Часлослов “ е допустимо най-богатата книга с илюстрации, съдържа към 33. Освен това той е коректор.

Има сведения, че една огромна част от илюстрациите са негово дело .

Любопитно и забавно е, че третата книга, която излиза от неговата печатница, той основава безусловно собствен печатарски жанр.

В реалност книгите от Яков Крайков не са нито толкоз доста, нито толкоз елементарно откриваеми. От “Часлослов “, неговата първа книга има малко повече непокътнати екземпляри и то в България, като два от тях се намират в Пловдивската библиотека. И в Националната библиотека също има.

Най-интересната съгласно учените негова книга е неговата четвърта книга, която се споделя “Различни използва “ и “Книга за пасажера “.

Това са били вид книги, които се употребяват освен от свещеници, само че и от елементарни хора, които са грамотни и намират в тях разтуха. Тази последна четвърта книга е извънредно необичаен образец.

Яков Крайков и мястото му в пантеона на будителите

Мястото му е там. Няма къде другаде да бъде. Той самичък си го е извоювал. Едва ли е било толкоз добродушно и не без трудности усилието му да отиде във Венеция, да закупи тази печатница, да направи тези четири книги, да измисли този нов шрифт, да го излее, да направи още книги с него и шрифтът да остане в бъдещето. Шрифтът в действителност е в основата на идващите печатни книги, които се печатат освен във Византия, само че и във Влашко и в Сърбия. Така че той спри в основата на нашата модерна печатна кирилица .

Другото доста значимо нещо, което за мен беше изобретение - ние сме привикнали с нашите букви и не им обръщаме чак такова внимание. Гледаме на тях като някаква функционалност. Те са функционалност, с която можем да изпълняваме избрани процеси – да пишем, да си пренасяме известия.

Покрай плана открих, че кирилицата е извънредно красива . Тези букви могат да седят в действителност като украшение. За актуалния слух може би ще бъде необичайно да назовем Яков Крайков бижутер, само че в XVI в., времето, в което той е творил, това не е извънредно. Почти всички огромни художници от Ренесанса –скулптори и архитекти - са почнали като занаятчии, като златари. Този тъничък нюх за хубост на линията се усеща в неговия шрифт.



Темата разяснява в “Нашият ден “ Гавраил Гаврилов.

“За мен името Яков Крайков не значеше нищо преди да се сблъскам с напълно инцидентно с Галя Йотова по време на фестивала “Процес-пространство “ към 24 май 2019 година в единственото му издание, извършено във Пловдив.

Тогова, правейки фотоси на участници във Фестивала с тези огромни обемни букви, тя описа повече. Тогава снима и мен. Спомням си, че буквата, която държах, нямаше безусловно никакъв смисъл в оня миг, една непозната писмен знак.

Много се веселя, че с помощта на нейния план и на цялата сила, с която тя го прави, тези букви от ден на ден оживяват за нас и историята на Яков Крайков става все по-витална, плътна и уповавам се с бъдеще.

Чуйте диалога в звуковия файл.
Снимки: Уикипедия, Facebook, plovdiv2019.eu