Семеен албум в Младежки театър
Ядосах се откровено, надълбоко и наивно по младежки, когато Герасим Георгиев-Геро (между другото - надарен и автентичен артист, който се занимава преди всичко с халтура) завоюва " Аскеер " за основна мъжка роля за превъплъщението си в " Семеен албум " на Младежки спектакъл. При състояние, че Христо Петков дава прочувствено и разтърсващо осъществяване в " Разбиване " на Нийл Лабют в Театър 199. Сещате се, че отидох да гледам спектакъла със забавяне, и то с недоверчивост, предрешение, скепсис и мощни подозрения. Да не приказваме, че " модерна българска драматургия " е мръсна дума...
Малин Кръстев (чудесен артист, който познавам от студент - следваше с един от най-хубавите ми приятели) обаче е написал превъзходна пиеса. Не мога да не отбележа, че май единствено на него, на Яна Борисова /но по малко придирчив начин/ и на Елена Алксиева с " Мадам Мишима " им се получава. Пиесата на Малин е универсално разбираема и самичък си я е режисирал ослепително. Респект!
Сис (Владо Пенев на равнището си от времето на " Сфумато " ) и Пон (Геро, добър) са полу-братя, които живеят самотно и изолирано в остаряла къща (браво на сценографа Кирил Наумов) и докрая не ни излиза наяве с какво се занимават и по какъв начин се прехранват. Първият - подреден буквоядец, спокоен, сбит и дразнещо-вманиачен (колекционира вратовръзки, чисти и пазари, става рано и закусва), пълен и трътлест; вторият - прям мърляч и остроумен авантаджия, вбесяващо язвителен и провокиращо проницателен, голям, алчен и пълен, гледа цветя и ги... кръщава, става когато си желае и натяква, че за него няма кафе.
Като в никакъв случай Пон потегля да пазари в дъжда и през повърхностно оставената необятно отворена външна врата нахълтва Дея (Искра Донова) - стройна и грациозна хубава млада жена, с басмяна рокля и грациозен шлифер, която е необичайно нервна и хиперактивно-нападателна, хлътнала сякаш да се избави от дъжда. Сис е шокиран, изплашен и уплашен, само че се поуспокоява, става известно любезен и общителен хазаин, демонстрира фамилен албум, и от дума на дума я моли да се престори на негова другарка пред брат му. Вместо внезапно и възмутено да откаже, тя се съгласява. Пон се връща, приказлив, подигравателен и жизнен...Малин Кръстев е съумял да сътвори интелигентна, умело написана, психически издържана и в същото време прочувствена и увличаща феновете творба. В играта на случайността, деловата свирепост на живота, праволинейната обреченост и безразличната съдба на ориста " Семеен албум " припомня на положителните мостри на Тенеси Уилямс (то други и няма). Малки неуверени уплашени (има превъзходен монолог за страха) хора, които не си разрешават даже да мечтаят, смачкани от живота и уловени в паяжината на скучното, предвидимо и сиво всекидневие, в един миг се сблъскват с опцията за благополучие. Тя е мимолетна, нежна, химерична, невъзможна и те я изпускат. Остават си единствено с един ярък, скъп и ослепителен спомен, който да ги топли до края на живота, още веднъж влезнал в руслото на скуката и неналичието на опция и вяра.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Малин Кръстев (чудесен артист, който познавам от студент - следваше с един от най-хубавите ми приятели) обаче е написал превъзходна пиеса. Не мога да не отбележа, че май единствено на него, на Яна Борисова /но по малко придирчив начин/ и на Елена Алксиева с " Мадам Мишима " им се получава. Пиесата на Малин е универсално разбираема и самичък си я е режисирал ослепително. Респект!
Сис (Владо Пенев на равнището си от времето на " Сфумато " ) и Пон (Геро, добър) са полу-братя, които живеят самотно и изолирано в остаряла къща (браво на сценографа Кирил Наумов) и докрая не ни излиза наяве с какво се занимават и по какъв начин се прехранват. Първият - подреден буквоядец, спокоен, сбит и дразнещо-вманиачен (колекционира вратовръзки, чисти и пазари, става рано и закусва), пълен и трътлест; вторият - прям мърляч и остроумен авантаджия, вбесяващо язвителен и провокиращо проницателен, голям, алчен и пълен, гледа цветя и ги... кръщава, става когато си желае и натяква, че за него няма кафе.
Като в никакъв случай Пон потегля да пазари в дъжда и през повърхностно оставената необятно отворена външна врата нахълтва Дея (Искра Донова) - стройна и грациозна хубава млада жена, с басмяна рокля и грациозен шлифер, която е необичайно нервна и хиперактивно-нападателна, хлътнала сякаш да се избави от дъжда. Сис е шокиран, изплашен и уплашен, само че се поуспокоява, става известно любезен и общителен хазаин, демонстрира фамилен албум, и от дума на дума я моли да се престори на негова другарка пред брат му. Вместо внезапно и възмутено да откаже, тя се съгласява. Пон се връща, приказлив, подигравателен и жизнен...Малин Кръстев е съумял да сътвори интелигентна, умело написана, психически издържана и в същото време прочувствена и увличаща феновете творба. В играта на случайността, деловата свирепост на живота, праволинейната обреченост и безразличната съдба на ориста " Семеен албум " припомня на положителните мостри на Тенеси Уилямс (то други и няма). Малки неуверени уплашени (има превъзходен монолог за страха) хора, които не си разрешават даже да мечтаят, смачкани от живота и уловени в паяжината на скучното, предвидимо и сиво всекидневие, в един миг се сблъскват с опцията за благополучие. Тя е мимолетна, нежна, химерична, невъзможна и те я изпускат. Остават си единствено с един ярък, скъп и ослепителен спомен, който да ги топли до края на живота, още веднъж влезнал в руслото на скуката и неналичието на опция и вяра.
Повече от Боян Атанасов можете да откриете в личния му блог, публикации от който публикуваме с неговото единодушие.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ