Голямата любов не съществува
Вярвате ли в единствената и неповторима обич?
Очакванията са нещо доста неприятно. Още от напълно дребни получаваме една избрана визия за любовта и по какъв начин би трябвало да наподобява тя. Търсим сродни души, представяме си фойерверки и благополучен край, желаеме това разтърсващо възприятие, което считаме за обич.
Аз мисля, че истината е друга. Смятам, че огромната обич не съществува. Съществуват избори – в кой да се влюбим, кой да обичаме, на кой да подаряваме времето и вниманието си.
Щеше да бъде доста тъжно, в случай че в живота ни имаше единствено една грандиозна обич и толкоз. Любовта е по-чиста и същинска, когато е дребна, когато е на парче, когато е разпиляна в доста неща по едно и също време.
Тогава тя зарежда, а не изцежда. Тогава тя окрилява, а не е се затваря в клетката на личното си самотно битие.
Когато любовта не е самотна, тя става по-смела, тъй като знае, че не е едничка на света. Тогава любовта прелива от нас, а самите ние се усещаме повече себе си. Защото е толкоз необикновено да можеш да обичаш хиляди дребни неща, а не просто едно само.
Любовта е и би трябвало да бъде друга. Защото през живота си няма да обичаме единствено един човек и единствено по един метод.
Семейството е цитадела
Обичаме всичките си близки – майки, татковци, братя, сестри, братовчеди, лели, чичовци. Даваме им по парче от нашата обич и непроменяемо получаваме и дял обич от тях. Те са корените ни, това, което ни държи на земята и ни дава възприятие за сигурност и принадлежност. Защото бурята може да бъде жестока, само че вкъщи постоянно ни чака заслон и чаша топъл чай.
Приятелството е разтуха
Утеха, че има и други хора, които желаят да ни бъдат семейство. Утеха, че има и други луди, настроени на нашата периодичност. Утеха, че хора, които в миналото са си били непознати, в този момент могат да стоят един до друг с нас при всяка компликация. Обичта сред другари е специфичен тип обич, която се гради с доста доверие и се изпитва с времето.
Децата са хубост
Кой ли не обича красивите неща в този сив живот? Обичта към децата е най-силното и чисто възприятие, което може да съществува на тази земя. Независимо дали са ваши или просто са ви доста скъпи – децата са нещото, което ни изпълва с най-вече позитивни страсти и умее да разпръсква любовта ни без жалост и мярка.
Мъжете са премеждие
Дали има жена, която да е обичала единствено един мъж в живота си? А дали има жена, която е обичала двама мъже еднообразно мощно и по еднакъв метод? Често, когато приказваме за огромна обич, мислим за любовта си към някой мъж. Да, тя може да бъде разтърсваща, мощна и за цялостен живот, само че не е огромната обич. Тя е най-важната обич, тъй като ни прави по-живи и по-значими, само че не е най-голямата. Тя е част от цялата картина на живота ни.
Всички тези дребни части любов са част от пъзела на нашата огромна обич. Любовта, с която се раждаме, само че която раздаваме по пътя си . Нямаме една огромна обич, няма мъж, жена или дете, на които да можем да дадем всичко, тъй като всичкото не е цялостно още от момента, в който сме осъзнати хора и можем да обичаме.
Даваме малко тук, малко там, само че най-важното е, че в никакъв случай не можем да теглим чертата на Голямата Любов, тъй като тя постоянно ще бъде вътре в нас , подготвена да бъде раздадена, подготвена да бъде вложена в обичано занятие, я храната, която подготвяме, в милувката към обичания човек и най-важното – в самите нас!
