Вярващите наричат Кръстова гора Родопския Йерусалим и Родопската Света гора.

Вярващите назовават Кръстова гора Родопския Йерусалим и Родопската Света гора. Свидетелствата за чудеса, случили се там след поклонение, са безброй, написа Телеграф бг.

Според традицията хиляди се качват горе на 13 против 14 септември за празника Кръстовден. Смята се, че тогава небесните сили на положителното слизат и лекуват поклонниците.

Но по какъв начин това място се е трансформирало в един от най-големите поклоннически центрове в Източна Европа, отговор потърсихме дружно с йеромонах Серафим.

Той е родом от село Тополово, Асеновградско. Завършил е пловдивската семинария и университет. Вече 20 лета служи като духовник в манастирски комплекс „ Св. Троица “ на Кръстова гора.

– Ваше всепреподобие, каква е църковната стратегия за огромния християнски празник Кръстовден в манастира „ Св. Троица “?

– Както всяка година и тази чакаме голям брой народ. Празничната литургия ще оглави Пловдивският митрополит Николай с гостуващи епископи, свещенослужители. Вечерната работа ще стартира към 19 часа на 13 септември и ще продължи до 21,30 ч.

След това има Утринна, която начева в 23 ч. и празнична – в среднощ до 3 часа. На идващия ден има церемониален водосвет, с което ще приключат богослуженията за деня.

– Тази година към този момент няма пандемични ограничения и евентуално ще има още повече богомолци от България и чужбина. Имате ли някаква статистика какъв брой хора приблизително се качват към връх Кръстов – 10 000 души или повече?

– Трудно може да се каже какъв брой са тъкмо хората, само че може би са към и над тази цифра. Всяка година идват толкоз доста богомолци, че върхът и поляните в близост не могат да ги поберат.

А колите им, за които няма място да бъдат паркирани, стопират надолу по пътя чак до село Борово, което е на 7 км разстояние от местността Кръстова гора. След като оставят там колите си, поклонниците се качват насам пешком.

– Може ли да се каже по какъв начин се е открил този празник по тези земи?

-Кога тъкмо се е открил – времето пази безмълвие, само че с това имат връзка преданията, съгласно които още в IV век след Христа в тази част на Родопа планина измежду тракийското племе беси е проповядвал Христовото обучение свети Никита Ремесиански. По-късно към този момент през Средновековието с идването на османците по течението на реките Чепеларска и Лъкинска са безчинствали ордите на Джадит Али паша.

Запазеният до ден сегашен звучен диалект и българско съзнание на селяните от близките села свидетелства, че макар насилието те надълбоко в сърцето си пазели облика на изстрадалата татковина. Знае се, че българите от околните села като Борово идвали на Кръстова гора на празника на Св. Дух и принасяли курбан за здраве. На отсрещния Черни хълм има капище на Енихан Баба.

Това са два прилежащи върха един против различен, само че спокойно съжителстващи епохи наред, с цел да припомнят, че земята ни е една за всички и че християнската обич прости всичко и не помни злините. В небето над Родопите невидимо постоянно е сияел Христовият кръст.

– Има митове, че сестрата на цар Борис III – княгиня Евдокия, е получила излекуване свише. Кога е станало това?

– Да, в действителност, когато сестрата на починалия цар Борис III се разболява, тя намира пътеката дотук и получава от лечебната мощ на Кръстова гора. Умивайки се с вода от аязмото, като че ли невидима ръка лишава заболяването й – допуска се, че е страдала от епилепсия.

Но се случва още нещо. Точно в това време в болница в София оздравява и внучето на придворния на негово величество адютант, който придружавал княгинята тук. Благодарността на царя за Бога и за стореното знамение за обичната му сестра намира израз в нареждането да се създаде и сложи железен кръст, който да извиси снага на върха. Той тежи 33 кг, колкото са били годините на Христос Спасителя, разпнат на Голгота поради нашите грехове.

И след години на забрани през 1989-а позволяват на свещениците да посещават свободно отново Кръстова гора. И ето я през днешния ден в развой на цялостно оформяне като манастирски комплекс. Това възобновяване е показателно каква мощ е вярата на народ, кръстосал през вековете дух с огнен меч, побеждавайки постоянно когато се уповава на Бога.

– А каква е откритата традиция, обвързвана с царския кръст?

– Всеки поддръжник, излизайки от централния храм, прави едно поклонение към 12-те параклиса, отдадени на Христовите апостоли. Изкачването към кръста – знак на Кръстова гора, минава през тези параклиси. Има и един, отдаден на националния светец – бранител и настойник на българския народ, св. Йоан Рилски Чудотворец.

– Вярва се, че в случай че човек остане една нощ под звездите, Бог ще му даде свише силата да се оправи с несгодите, да получи отговор на молбите си. Богомолци споделят невероятни истории за знамения, чудеса и изцеления. Можем ли да разкажем някои от тях?

– Да, Кръстова гора в действителност е свещено място, където човек намира разтуха в тъга и очакване в беди. Всички са очевидци, че тука се диша доста по-леко. И освен тъй като въздухът е кристално чист, а тъй като Бог е непрекъснато с нас. Хората, които идват, се молят горещо, смирени и тихи, като се пречистват духовно, не запомнили суетата на всекидневието си. Така идват и чудесата, които са в действителност безброй.

Много от тях са записани в летописната книга на манастира. Има свидетелства за излекувани от ракови болести, бездетни родители са измолвали тук своите чеда. Наскоро едно детенце на към 6-7-годишна възраст проговори, като сподели първите си думички след молитва в храма и поклонение на кръста.

Преди време една жена даряваше своя труд в обителта като признателност за излекуването й от тежко онкологично заболяване. Тя споделяше, че е имала доста разсейки, само че се е избавила точно откакто е пристигнала на Кръстова гора.

– На какви данни почива легендата, че Кръстова гора е толкоз свято и благословено място, тъй като нейде в региона й е заровено достоверно парче от Разпятието на Божия наследник?

– Когато Константин Велики побеждава императора на Западната Римска империя Максенций, със своята майка кралица Елена той дава пълноправие на християнството с всички останали религии. Скоро по-късно през IV век стартират и разкопките на хълма Голгота, където е бил разпънат Христос. Там намират Неговия кръст дружно с тези на разбойниците, разпънати отдясно и отляво Нему.

В началото обаче не са знаели кой е същинският кръст. В това време наоколо минава едно погребално шествие. Тогава участниците в разкопките допират поредно трите кръста до покойника, с цел да схванат кой е Христовият. И когато допират същинския до мъртвеца, той възкръсва. През това време е нямало такива модерни транспортни средства като влакoве и самолети, с които християните от целия свят да идват и да се поклонят на кръста.

Ето за какво е взето и решението той да бъде разграничен на няколко елементи. Една остава в Йерусалим, друга отпътува за Рим, а трета – в Константинопол. В края на XV век градът на Босфора е високомерен от Турската империя, като нашествениците вземат като боен трофей парчето от разпятието. Тогава, една легенда приказва, че монасите от Бачковския манастир дават доста злато и изплащат същото това парче.

Това е най-богатата обител по това време в България и много постоянно е опожарявана от турците. Така след следващото нахлуване монасите вземат решение да реалокират тази светиня в нашия манастир, който е бил нещо като метох на послушание в тези дни на Бачковската обител.

Но и тук при едно нахлуване монасите са избити, а манастирът е опожарен. В смута братята съумяват да заровят парчето от светия кръст. Именно споменът за него измежду хората дава названието и на цялата околност Кръстова гора и на близкия връх.

– Но в манастира въпреки всичко се пази парченце от кръста Христов, която е вложена в разпятие. Как се е озовала тази светиня тук?

– Тя ни бе дарена по времето на проф. Божидар Димитров, починалия шеф на Националния исторически музей. Парчето от Светия кръст се е съхранявало в музея, като има сведения, че е принадлежало на Охридската архиепископия, откъдето е донесено у нас по времето на войните.

– Какви други реликви има в обителта, било мощи или икони?

– Мощи съхраняваме в олтара на Яков Персиец и на св. Харалампи. Те не са изложени за поклонение, защото са олтарни полезности.

– Споменахте аязмото, защо оказва помощ то?

– В минало хората са желали да схванат къде да сложат кръста, дарен от цар Борис III. Така те пуснали дава гълъба с вярата да им дадат верния отговор. Единият кацнал на върха и там поставили кръста.

А другият кацнал на мястото на настоящето аязмо. Когато разкопават там, избликва и този извор с лековита вода. Там в този момент има параклис. Хора от близко и надалеч идват и пълнят багажниците на колите си с тази вода. Свидетелстват, че им работи доста благотворно за всевъзможни здравословни проблеми за очи, кожа и какво ли не.

– Вероятно сте чували и актуалните теории, търсещи пояснение за чудесата на Кръстова гора. Една от тях загатва урановите находища в недрата, които някак си отваряли портал сред света на хората и този на ангелите и светиите. Вие служите там към този момент над 20 години успяхте ли да изградите свое пояснение за необяснимото?

– Всичко е допустимо, само Бог знае за какво навръх това място в България той се демонстрира с такава мощ да оказва помощ на нас, хората. Може да се дължи на заровеното парче на Св. кръст, а може и както споменахте на детайли и минерали в земята.

За вярващите православни християни Кръстова гора е възвишен подарък, а колебаещите се във вярата я считат за някакъв галактически подарък. Но по-важното е, че човек идва тук и усеща това филтриране на тялото и душата, което единствено Бог може да подари. После всеки се връща и води свои близки и познати, деца и внуци. Защото тук всички се усещаме братя между тях.

– На 14 септември е Кръстовден. Как от апарат за мъчения от времето на Римската империя разпятието се е трансформирало в един от най-тачените религиозни знаци в света?

– Кръстът в действителност е знак на нашето избавление. На този апарат за мъчения и срам се е въздигнал нашият избавител Иисус Христос, като е умил със своята земна гибел нашите грехове. Така той е осветил кръста, трансформирайки го в най-светлия знак, който носим през днешния ден на вратовете и в сърцата си.