Градската среда лишава хората от вяра в бъдещето
Вярата в бъдещето е директно обвързвана с характера на пейзажа, в който живеем. Това сподели серия опити, извършена от психолози от Свободния университет в Амстердам.
Изследователите демонстрираха способността на градския пейзаж да снижава уменията на хората да правят оценка вярно дълготрайните последици от дейностите си. Проучването е оповестено в сп. Proceedings of the Royal Society B.
Проведени са били три серии опити. В първата участниците разглеждали фотоси на градски или естествени пейзажи, след което играли елементарни стопански игри. Доброволците имали опция или незабавно да получат пари на ръка, или да изчакат и да вземат повече пари. Като променяли сумите и времето за изчакване, учените търсели доколко участниците са склонни да свързват актуалните си дейности с бъдещето. Най-голяма полза имало да се изчака оптималният период – 90 дни, с цел да се получи оптималната сума – от 100 до 180 евро.
Предишни опити демонстрираха, че неспособността да се чака за планувана полза може да се изясни частично с липса на самоконтрол и частично с липса на религия в бъдещето. За да се пресметна въздействието на самоконтрола, бил извършен втори опит – участниците трябвало да преминат теста на Струп. В него се четат надписи, противоречащи на цвета на окраската им – да вземем за пример думата „ зелено ”, изписана с алена багра и други Този тест е един от общоприетите способи за оценка на самоконтрола.
В последната серия опити участниците били изпратени в действителна среда – част от тях трябвало да отиде в гората, а друга – в градска среда. Анализът на трите опита посочил, че даже единствено фотосите на градовете водят до редуциране на времето, което хората са подготвени да пожертват в вяра за по-голяма премия. В естествена среда те са подготвени да чакат повече или са удовлетворени и от по-малка отплата.
Според учените откритият резултат има директно отношение към политиката за запазване на околната среда и акциите за запазването на горите, защото хората в урбанизирана среда не са толкоз склонни да влагат в дълготрайни планове, чиято полза става забележима чак след години.
Връзката на психическото ни положение с околната среда е в основата на по този начин наречената „ доктрина на счупените прозорци ”. Според нея забележимите прояви на безпорядък предизвикат асоциално държание.
Източник: Мениджър Нюз
