На какво се дължи високият рейтинг на Радев?
Вторият мандат на президента Румен Радев стартира с заявено високо доверие. Президентската институция е една от дребното в страната с позитивен рейтинг (наред с институции като армията, полицията и църквата), а фигурата на президента е с най-голям рейтинг измежду останалите политически фигури в страната. Личното доверие в Радев се движи близо до институционалното. Явно за всичкото това време на рецесии, служебни държавни управления, къси парламентарни мандати държавният глава продължава да бъде свързван със непоклатимост.
Доверието в Радев наподобява остава на съвсем едни и същи равнища, без значение от интервала на премерване - заставането против ГЕРБ и основния прокурор, поддръжката на протестите, работата на двата му служебни кабинета, прохождането на новото държавно управление...
Основният опонент на президента и в сегашния миг си остава партия ГЕРБ. Въпреки че към този момент не участват във властта, от партията не престават да приписват на себе си политическия успех на Радев. За него обаче борбата с някогашната ръководеща партия към този момент не е на дневен ред. Защото опълчването на Бойко Борисов и на Иван Гешев беше единствено първото ходило на публичното доверие, на което той стъпи.
Следващата стъпка, може би недотам по избор на президента е разграничаването му от Движение за права и свободи. Също по този начин, в последните две служебни държавни управления той назначи фигури, свързвани в предишното с левицата, само че съумели тотално да се еманципират. Служебният вътрешен министър
Бойко Рашков е тъкмо такава персона
и по тази причина той остана на поста и в постоянното държавно управление на " Продължаваме промяната ".
В даден миг Радев бе припознат като достоен президент от последователите на разнообразни партии. До известна степен това се случи и поради неналичието на задоволително мощни съперници, които да застанат против него в кандидат-президентската конкуренция. Така че, когато запрехвърчаха искри сред Радев и водача на социалистите Корнелия Нинова, изгубилият не беше той. А отдръпването на левицата даде чувство, че фигурата на президента е съвсем надпартийна. Това изискване до момента изглеждаше невероятно за осъществяване от предшествениците на Радев.
Колкото и обвинявания да си навлече президентът за отношението му по отношение на Русия и Путин, нещата и тук съумяха да се задържат в негова изгода. Радев съумя да прави сдържани изявления, тъй че хем да не загуби напълно онази част от симпатизантите си, които милеят за " братска Русия ", хем да няма действителни учредения да бъде считан за някакъв проводник на задгранична политика у нас. Особено през последните месеци президентът потвърди каква линия следва. Провокацията за Крим в дебата с Анастас Герджиков също не съумя да повреди имиджа на Радев. Доказаха го резултатите от изборите.
Традиционно,
недоволството на хората се насочва към
законодателната, изпълнителната или правосъдната власт.
Президентството е задоволително отдалечено от схващанията за всекидневната политика. Избирателите не престават да одобряват държавния глава като недотам " оцапан " от политическите решения, което се дължи и на лимитираните му пълномощия. Радев обаче нееднократно бе обвиняван от съперниците си, че прави неуместни политически изявления, атакувайки решенията на държавното управление на Борисов и някогашния министър председател персонално. Тези обвинявания също не съумяха даже да одраскат имиджа на Радев, защото бяха пометени от засилващото се публично неодобрение против предходното ръководство.
От началото на първия си мандат президентът говореше за смяна. Някак естествено той за част от хората се трансформира и в предвестител на тази смяната. Именно в края на неговия мандат настъпи краят на 13-годишна епоха в изпълнителната власт, появи се нова партия, която съумя да завоюва изборите. А неслучайно и посланието на новата политическа мощ беше точно смяната.
Многократно президентът е обявявал, че е нужна битка с олигарсите, корупцията - все тематики, които са мъчителни за гласоподавателите. Радев съумя хем да наподобява на открито като държавен глава на пълноправна страна членка на Европейския съюз и НАТО, хем у нас да не нервира и консервативните си последователи, които залитаха към национал-популизма. За най-голямо отчаяние, това негово държание бе признато като
блян към баланс, а не като лицемерие.
Тук Румен Радев съумя още повече да се разграничи от Българска социалистическа партия, която пък подхвана тона на анти " джендър идеологията ", а донякъде държанието и поддържаше и имунизационния песимизъм. Президентът остана далечен от тези тематики и някак тази реторика не наподобява и да му е присъща.
Дали Радев ще резервира високия си рейтинг и отсега нататък, през днешния ден това към този момент не зависи единствено от него. В състава на новото държавно управление влизат няколко партии, които или са директно свързани с президента, или изрично го поддържат. Кабинетът на Кирил Петков стартира мандата си с висок рейтинг и в това няма нищо учудващо. Толерансът към новата власт обаче няма да продължи дълго, т.е. напълно скоро ще настъпи моментът на отрезвяване и безкритичността внезапно ще намалее. Ако новото ръководство затъне в поредност от гафове и не оправдае високите упования на гласоподавателите за смяна, тогава президентът може да " закачи " от този негатив. И ще му се наложи да се еманципира по този начин, че да резервира известния си облик на критик към грешките на всяка власт. Наистина ще е доста любопитно, в случай че се стигне до такава степен, по какъв метод би направил това...
Доверието в Радев наподобява остава на съвсем едни и същи равнища, без значение от интервала на премерване - заставането против ГЕРБ и основния прокурор, поддръжката на протестите, работата на двата му служебни кабинета, прохождането на новото държавно управление...
Основният опонент на президента и в сегашния миг си остава партия ГЕРБ. Въпреки че към този момент не участват във властта, от партията не престават да приписват на себе си политическия успех на Радев. За него обаче борбата с някогашната ръководеща партия към този момент не е на дневен ред. Защото опълчването на Бойко Борисов и на Иван Гешев беше единствено първото ходило на публичното доверие, на което той стъпи.
Следващата стъпка, може би недотам по избор на президента е разграничаването му от Движение за права и свободи. Също по този начин, в последните две служебни държавни управления той назначи фигури, свързвани в предишното с левицата, само че съумели тотално да се еманципират. Служебният вътрешен министър
Бойко Рашков е тъкмо такава персона
и по тази причина той остана на поста и в постоянното държавно управление на " Продължаваме промяната ".
В даден миг Радев бе припознат като достоен президент от последователите на разнообразни партии. До известна степен това се случи и поради неналичието на задоволително мощни съперници, които да застанат против него в кандидат-президентската конкуренция. Така че, когато запрехвърчаха искри сред Радев и водача на социалистите Корнелия Нинова, изгубилият не беше той. А отдръпването на левицата даде чувство, че фигурата на президента е съвсем надпартийна. Това изискване до момента изглеждаше невероятно за осъществяване от предшествениците на Радев.
Колкото и обвинявания да си навлече президентът за отношението му по отношение на Русия и Путин, нещата и тук съумяха да се задържат в негова изгода. Радев съумя да прави сдържани изявления, тъй че хем да не загуби напълно онази част от симпатизантите си, които милеят за " братска Русия ", хем да няма действителни учредения да бъде считан за някакъв проводник на задгранична политика у нас. Особено през последните месеци президентът потвърди каква линия следва. Провокацията за Крим в дебата с Анастас Герджиков също не съумя да повреди имиджа на Радев. Доказаха го резултатите от изборите.
Традиционно,
недоволството на хората се насочва към
законодателната, изпълнителната или правосъдната власт.
Президентството е задоволително отдалечено от схващанията за всекидневната политика. Избирателите не престават да одобряват държавния глава като недотам " оцапан " от политическите решения, което се дължи и на лимитираните му пълномощия. Радев обаче нееднократно бе обвиняван от съперниците си, че прави неуместни политически изявления, атакувайки решенията на държавното управление на Борисов и някогашния министър председател персонално. Тези обвинявания също не съумяха даже да одраскат имиджа на Радев, защото бяха пометени от засилващото се публично неодобрение против предходното ръководство.
От началото на първия си мандат президентът говореше за смяна. Някак естествено той за част от хората се трансформира и в предвестител на тази смяната. Именно в края на неговия мандат настъпи краят на 13-годишна епоха в изпълнителната власт, появи се нова партия, която съумя да завоюва изборите. А неслучайно и посланието на новата политическа мощ беше точно смяната.
Многократно президентът е обявявал, че е нужна битка с олигарсите, корупцията - все тематики, които са мъчителни за гласоподавателите. Радев съумя хем да наподобява на открито като държавен глава на пълноправна страна членка на Европейския съюз и НАТО, хем у нас да не нервира и консервативните си последователи, които залитаха към национал-популизма. За най-голямо отчаяние, това негово държание бе признато като
блян към баланс, а не като лицемерие.
Тук Румен Радев съумя още повече да се разграничи от Българска социалистическа партия, която пък подхвана тона на анти " джендър идеологията ", а донякъде държанието и поддържаше и имунизационния песимизъм. Президентът остана далечен от тези тематики и някак тази реторика не наподобява и да му е присъща.
Дали Радев ще резервира високия си рейтинг и отсега нататък, през днешния ден това към този момент не зависи единствено от него. В състава на новото държавно управление влизат няколко партии, които или са директно свързани с президента, или изрично го поддържат. Кабинетът на Кирил Петков стартира мандата си с висок рейтинг и в това няма нищо учудващо. Толерансът към новата власт обаче няма да продължи дълго, т.е. напълно скоро ще настъпи моментът на отрезвяване и безкритичността внезапно ще намалее. Ако новото ръководство затъне в поредност от гафове и не оправдае високите упования на гласоподавателите за смяна, тогава президентът може да " закачи " от този негатив. И ще му се наложи да се еманципира по този начин, че да резервира известния си облик на критик към грешките на всяка власт. Наистина ще е доста любопитно, в случай че се стигне до такава степен, по какъв метод би направил това...
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ