Само тези, които са губили майка, знаят какво е истинска болка от загуба
Всяко дете се бои да не загуби майка си, даже в случай че към този момент е пораснало…
Ние в никакъв случай не сме подготвени за гибелта на майката. Заради възприятията на мощната и безусловна обич е доста мъчно да се преживее тази болежка.
Изследване на Кралския лицей на психиатрите във Англия удостоверява, че когато загуби майка си, човек получава доста мощен прочувствен удар.
Хората би трябвало да видят тялото на майката, да го прегърнат и целунат за последно, усещайки студа на кожата му, с цел да одобряват гибелта.
Загубата на майка провокира положение на прочувствено изтръпване, което оказва помощ да преживееш погребението.
След това идва стадий на дълбока горест, съпроводен от блян, обезсърчение и самотност. Човек, който е изгубил майка си, не може да разбере по какъв начин майка му, която е била с него през цялото време, може просто да почине.
Връзката сред майката и детето обаче в никакъв случай не се губи. Това е връзка, зародила в утробата и се пресича във всички моменти.
Независимо какъв брой време е минало, единствено човек, който е изгубил майка си, знае какъв брой е мъчно да се сбогуваш с околните си хора.
