Евгений Кънев: Сценаристите на Слави ще тласнат страната към нови избори
Всяка поява на сценаристите отвън тяхното амплоа не е единствено тотал вреда за самите тях. Има два по-големи казуса. Първият е, че тяхното недодялано държание в диалогична, а не предкамерна среда е заложено от разбирането им за (не)носене на политическа отговорност.
Предстои да разберем дали тя е иманентна на тяхната политприматност или индуцирана извън (вероятно Сараите). Със настоящия си метод на нарочна недиалогичност ще тласнат страната към трети парламентарни избори, които по календар би трябвало да са в края на септември, към месец преди президентските избори. Освен в случай че не разиграят скеча, пардон, фарса на получена, въпреки и “непоискана” поддръжка от Сараите в изискванията на изкуствено занижен кворум.
Вторият, максимален проблем е, че още веднъж имаме най-голяма партия, която не е единствено антидемократична по метода на водене на политика, тя е антисистемна и антисоциална. Тя не е заварка на групи с друг интерес в обществото, тъй като решенията се вземат еднолично от публично един човек с евентуално същия 30 г кръг зад него.
Понеже Властта е самоцел, по тази причина можем да имаме:
- ляво говорене, а да сложим десен премиер;
- да обещаваме помощи, а да предлагаме хора, които ще понижават още налозите и ще режат разходи;
- да сме лице на антиковид и антиваксърското, а да сложим министър, който прокламира противоположното и така нататък
Така доверие не може да се построява. А не може, тъй като ги няма полезностите, които движат Промяната:
-почтеност и откровеност (вместо “ще видим”),
- завършек на клептокрацията (вместо стеснителност от думичката “кражба”),
- отговорност на основния прокурор ( а не директното му избиране и закотвяне),
- независимост на медиите ( а не тричането и превъзпитанието им),
- повече представителност на демокрацията (а не налагане на мажоритарна изборна система) и така нататък
Явно ще се наложи да преживеем мъчителното съзряване на българина, който като в онази приказка ще чака да се изтекат няколко води.
Докато пристигна Златната вода.
Предстои да разберем дали тя е иманентна на тяхната политприматност или индуцирана извън (вероятно Сараите). Със настоящия си метод на нарочна недиалогичност ще тласнат страната към трети парламентарни избори, които по календар би трябвало да са в края на септември, към месец преди президентските избори. Освен в случай че не разиграят скеча, пардон, фарса на получена, въпреки и “непоискана” поддръжка от Сараите в изискванията на изкуствено занижен кворум.
Вторият, максимален проблем е, че още веднъж имаме най-голяма партия, която не е единствено антидемократична по метода на водене на политика, тя е антисистемна и антисоциална. Тя не е заварка на групи с друг интерес в обществото, тъй като решенията се вземат еднолично от публично един човек с евентуално същия 30 г кръг зад него.
Понеже Властта е самоцел, по тази причина можем да имаме:
- ляво говорене, а да сложим десен премиер;
- да обещаваме помощи, а да предлагаме хора, които ще понижават още налозите и ще режат разходи;
- да сме лице на антиковид и антиваксърското, а да сложим министър, който прокламира противоположното и така нататък
Така доверие не може да се построява. А не може, тъй като ги няма полезностите, които движат Промяната:
-почтеност и откровеност (вместо “ще видим”),
- завършек на клептокрацията (вместо стеснителност от думичката “кражба”),
- отговорност на основния прокурор ( а не директното му избиране и закотвяне),
- независимост на медиите ( а не тричането и превъзпитанието им),
- повече представителност на демокрацията (а не налагане на мажоритарна изборна система) и така нататък
Явно ще се наложи да преживеем мъчителното съзряване на българина, който като в онази приказка ще чака да се изтекат няколко води.
Докато пристигна Златната вода.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ