Всяка икономическа криза, независимо от какво е причинена, е благодатна

Всяка икономическа рецесия, без значение от какво е породена, е плодородна почва за популизъм и за обслужване на специфични ползи. Инструментите са разнообразни, само че нормално се случва през палитра от нови регулации, ограничавания,  привилегии и дотации за разнообразни категории икономически играчи. Често първото се употребява за прикриване на второто, а от време на време е просто демонстрация на нелепост. От месец сме в извънредно състояние и към този момент сме очевидци на разнородни остарели и нови хрумвания в този набор. Те извират отвсякъде  – от бизнес групи, маскирани като организации и асоциации, от съдружен сътрудник в ръководството, от опозицията.

Безспорно битката с пандемията наложи тежки ограничавания пред икономическата интензивност в България и цяла Европа. Още повече, това бе внезапен потрес, който в избрани браншове означаваше почти неотложно цялостно прекъсване на активността.

Вероятно има известно съображение аргументът, че „ невидимата ръка на пазара “ не може бързо да насочи и преструктурира връзките сред търговци и консуматори, сред бизнеси, сред длъжници и кредитори. Струпването на толкоз непредвидими феномени безусловно в дни и часове може би дава учредения за ориентиране и съгласуване на част от стопанските решения с дейности на законодателите и изпълнителната власт. Въпросът е дали държавата пипа с кадифена ръкавица или разчиства същински или привидни проблеми с стоманен пестник, разрушавайки дълготрайно доверие, капитал и бизнес връзки. За благополучие не всички предложения за държавна интервенция се одобряват, само че непредвидимостта и скоростта на взимане на управнически решения не ни дават мотив да сме спокойни. 

В първите дни огромна част от „ затворените “ бизнеси, само че и част от тези, които към този момент усещаха удара от блокирането на стопанския живот в цяла Европа, се сблъска с внезапен спад на приходите. Очевидно трябваше да се търсят бързи решения и

 

неслучайно се заприказва за отсрочване на заплащания на налози

 

и обслужване на банкови заеми. Дотук добре. Но бързо се появи предложение за отлагане на заплащането на Данък добавена стойност – това е данъкът, който директно отразява приходите, или с други думи, в случай че имаш срив в приходите, имаш и съразмерно понижение на данъчното обвързване и няма какво да се отсрочва. Ресторантьорите доразвиха настояванията си – да се отсрочи влизането в действие на новите условия за касовите апарати. После непосредствено желаеха по-нисък Данък добавена стойност за заведенията на хранене. На процедура те желаеха същото, за което лобираха и преди рецесията. А е напълно явно, че по-ниският налог или по-слабият данъчен надзор върху отчитането на оборота не могат да са антикризисна мярка за бизнес, който е напълно затворен.

 

Туризмът е другият огромен губещ в битката против ковид

 

Съвсем реалистични са прогнозите за удължение на рестриктивните мерки пред пътуванията, което би довело до колапс на приходите от задгранични туристи. Съвсем разумно е да се търсят механизми за ликвидна поддръжка на фирмите в сектора – евентуално те ще могат да се възползват както от оферти общ механизъм за мораториум на заплащанията по съществуващи заеми от комерсиалните банки, по този начин и от нови заеми с държавна гаранция по схемата, към този момент утвърдена от Европейска комисия.

Независимо от тези благоприятни условия представители на сектора настояха да не връщат предплатени суми на клиентите си, а вместо това да им дават ваучери за една или две години напред. Но къде отиват тогава преимуществата на така наречен „ проведен туризъм “, за който се измислиха толкоз регулации и се съществува цяло министерство? В името на отбраната на потребителя  задължиха организациите да имат офиси единствено на сутеренен етаж и да наемат единствено чиновници с верните дипломи. А в този момент тъкмо най-естествената мярка за защита  – потребителят да си получи парите за услуга, която няма да му дават – е първото нещо, което се предлага да „ отпадне “. Къде остават правата на екскурзианта?

Междувременно още веднъж изплуваха претенции за отпадане на визите за съветски жители и за дотации за чартърните стратегии – ограничения, които непосредствено подкрепят избран сегмент от сектора. Неусетно се заприказва за освобождение на концесионерите на плажове от такса за три години, както и за опция те да „ завладяват “ свободните зони с чадъри и обекти сякаш за разреждането им – в случай, че всички ограничения се оправдават с това, че ще има прекомерно малко туристи, даже да се разхлабят противоепидемичните ограничавания и въпреки всичко някой стигне до морето. На фона на тези опити за пробутване на остарели ограничения „ в случай че мине в рецесията “, Министерството на туризма разгласи, че ще пусне мобилно приложение, с цел да могат хората да наблюдават къде има свободни чадъри и шезлонги.

Народното събрание е естествено поле за политическа изява и опълчване и няма нищо изненадващо в

 

причудливите хрумвания, които в режим на късни нощни съвещания се трансформират в закони

 

Тук е мястото да споменем за удара върху свободата и здравия разсъдък, който за благополучие бе спрян – всеобхватното фиксиране на всички цени, каквото в България не е имало даже при Жан Виденов и при Андрей Луканов. Вероятно без да осмислят какво гласоподават, депутатите не разрешиха на цените и да падат.

А прокуратурата стартира война със спекулата – първо по аптеките, след това се трансферира към търговията с горива. Това още веднъж са „ остарели борби “, те се водят без значение от обстоятелствата – да вземем за пример многократни разбори, от които се вижда, че търговията на дребно с горива е по-скоро конкурентен пазар, само че при търговията на едро има забележителна централизация. Преди дни пък излязоха данните за инфлацията за март и се видя, че в действителност цените спадат по отношение на февруари, тъй че държавните институции изхабиха запас да се борят с утопичен проблем.

 

„ Защита на родното “ е постоянно известен претекст за регулации 

 

на всички места по света, от епохи. Безспорно, възбраната за работа на заведенията за хранене нанесе неочакван удар на част от земеделските производители и производители на модифицирани храни, специализирали се в тази пазарна ниша. Правителството краткотрайно затвори и откритите пазари, което в допълнение утежни картината. Вместо да търси дългосрочни решения по какъв начин тези производители да разширят опциите за постигане до крайния консуматор, в това число посредством достъп до огромните вериги, земеделското министерство извади от арсенала остарели оръжия - непосредствено изкупуване от локални производители, обезпечени щандове, квоти. Идеята да има повече място за продажба на сезонни пресни плодове и зеленчуци има смисъл, само че допустимо ли е всеки магазин да приема доставки и да търси десетки или стотици производители, множеството от които евентуално имат количества за ден-два продажби.

Без никаква логичност се вкара условие за над 90% предложение на млечни артикули, създадени напълно с българско мляко. А от години е известно, че 

 

създаваното в България прясно мляко не доближава.

 

Тази регулация не поддържа дребните районни производители и няма нищо общо с аргумента със свръхпроизводство земеделска продукция. В същото време тя е много недодялан инструмент, посредством който някои огромни млекопреработватели ще получат фаворизиран достъп „ по втория метод “ до щандовете на супермаркетите, заобикаляйки разпоредбите и критериите, използвани за всички останали.

Общото в този развой е стремежът да се употребява рецесията за пробутване на ограничения, които изкривяват конкуренцията, дават преимущество на едни на гърба на други или насочват държавна помощ към определени. Правителството поддържа едни и отхвърля (засега) други, само че при режим на контролиране по бързата писта не може да се чака предварителна оценка на въздействието. Дано стартират да ползват най-малко здрав разсъдък и базови знания за действието на стопанската система, която ще действа и след епидемията.