Виното трябва да стане национална политика
Всяка година се изкореняват лозя, нужна е помощ, с цел да не се наложи да внасяме грозде
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е и търговски шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie от 2015 г, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата.
През 2020 имаме 20-25% общ спад на пазара на вино, прогнозата е 2021-а да е още по-тежка Очакваме приемът по програмата за подкрепяне по ковид-мерките да отвори при започване на март Потребителите се ориентираха към по-ниския и междинен клас виновност На 15 февруари започва нова мярка за разпространение на бг питиета в Европейски Съюз, споделя Йордан Чорбаджийски, ръководител на НЛВК в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Господин Чорбаджийски, по какъв начин се отрази пандемичната 2020 година на лозаро-винарския бранш?
- Пандемичната 2020 опустоши лозаро-винарския бранш, както и доста други. Изминалата година беше като никоя друга до момента - обстановката се променяше извънредно динамично. 2020 година стартира извънредно добре. Последните години се наблюдаваше наклонност на нараснало търсене и продажби на вино, само че затварянето на заведенията през март беше голям удар, тъй като в ХоРеКа канала се осъществя огромно количествo от създаденото вино, изключително за по-малките бутикови мазета. Консумацията се пренасочи в домовете на хората, а продажбите - в магазинната мрежа. През лятото имаше леко възкръсване на пазара, успяхме да наваксаме малко загубите от първата половина на годината. Въпреки че огромна част от туристите от вътрешния пазар летуваха в България, неналичието на задгранични клиенти се отрази и при виното, и при високо-алкохолните питиета. Повторното затваряне на заведенията, и то в интервал, в който осъществяваме до 20% от продажбите си - декември, беше вторият сериозен удар върху сектора. Равносметката е към 20-25% общ спад на пазара на вино за 2020 година Прогнозираме 2021-а да бъде още по-тежка за бранша.
- Получи ли браншът помощи от страната, с цел да се оправи с рецесията?
- В помощ на винопроизводителите взаимно с МЗХГ приложихме стратегия за " Кризисно предпазване на вино " - дотация, която се изплаща на производителите на питиета за тези количества течности, които не могат да се осъществят на пазара в изискванията на пандемията и следствията от нея. Интересен факт е, че тази мярка се ползва с помощта на това, че България инициира през европейските институции спор за даване на част от неизразходвания бюджет от Програмата за развиване на селските региони. Беше позволено финансово подкрепяне и за винения бранш по изключителните ковид-мерки отвън обсега на Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. Очакваме приемът по програмата да бъде отворен при започване на март, тъй като тя е работеща и нужна в обстановката на затваряне на питейни заведения и заведения за хранене.Не единствено винопроизводителите пострадаха. При гроздопроизводителите проблемите не са от през вчерашния ден и ковид-кризата заплаши съществено тяхното оцеляване. От години се изкореняват винени лозя и повода за това са високите разноски за развъждането им. Затова концентрираме напъните си в оправянето с този проблем. Договорихме две ограничения за подкрепяне с Министерството на земеделието - едната е програмата de minimis за аграрни стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза. Тя се реализира с национални средства. Програмата дава опция за подкрепяне с 25 лева на декар, само че не повече от 25 000 евро на бенефициент. Освен нея договорихме субсидиране от 30 лв. на декар за гроздопроизводителите по размер за подкрепяне " COVID-1 ". Максималната сума по нея е 7000 евро на бенефициент. Освен тях беше приложена и мярката " Резитба на зелено ", само че за жалост дребна част от гроздопроизводителите се възползваха от нея, тъй като по-голямата част към този момент бяха създали сериозна инвестиция в обработката на масивите си. Ако тя бъде отворена по-рано тази година, позволявам, че ползата към нея ще бъде по-голям.
- Има ли увеличени продажби на вино в комерсиалните мрежи?
- В началото се усети лек растеж в продажбите, само че в бутилки, а не в стойност, тъй като потребителите се ориентираха към по-ниския и междинен клас виновност и bag-in-box разфасовките. Към момента следим наклонност за понижаване на потреблението. Причината е несигурната икономическа обстановка и неналичието на изясненост до по кое време ще продължи пандемията и по какъв начин тя ще се отрази на семействата. Традиционно по-високият ценови клас виновност и високо-алкохолните питиета се употребяват в заведенията, както и на събития, конференции и конгреси. Но сега и заведенията са затворени, и събитията са анулирани за неустановен интервал от време. Не на последно място потреблението на домашно творби и незаконния алкохол поради по-ниската му цена ще бъде предпочетен от потребителите. Тук е моментът за следващ път да моля хората да купуват алкохол единствено от лицензирани производители, тъй като напитките в сивия бранш могат да бъдат доста рискови за здравето им. Дори в тази сложна обстановка дребната спестовност не оправдава риска за здравето.
- Бизнесът изживява доста сложен интервал, само че въпреки всичко вършат ли се вложения в лозя и рационализация на предприятията?
- За страдание всяка година се изкореняват лозя, тъй като добивът на грозде е недоходоносен за производителите. Но през 2020 са подписани контракти за над 60 плана за подкрепяне от програмата за " Преструктуриране и преработка на лозя ". Тя дава опция за реогранизация на лозовите насаждения с пресаждане на нови подобаващи площи, замяна на сортовете и модернизиране на техниките за рандеман на грозде. Производителите, които се възползват от нея, след това ще имат опция да отговорят на търсенето на пазара на други сортове и да подобрят изискванията за произвеждане на стопанствата си. Мярката е част от Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. Освен нея бяха приложени и " Застраховане на реколтата " - за първи път през този програмен интервал и " Инвестиции в предприятия ", която е отворена за банкет и сега.
- Някои мазета направиха вложения, с цел да развиват винен туризъм, комбиниран с културно-исторически и СПА. Какво е ситуацията при тях - откакто са затворени външните дестинации, може би българинът преоткрива локалните забележителности?
- Пандемията удари съществено доста бизнеси, свързани директно или индиректно с виното - хотелиерство, ресторантьорство, питейни заведения, кетъринг и най-много винения туризъм. Не бих споделил, че българинът е деен екскурзиант в актуалната обстановка. Много хотелски комплекси затвориха порти, тъй като не могат да покрият разноските си, огромна част от тях няма въобще да отворят порти. Болшинството от евентуалните туристи са обезпокоени и избират да не пътуват, да не се социализират и това е обикновено. Затова не може да се каже, че виненият туризъм е в подем. Разбира се, има светлина в тунела. Очакванията ни са втората половина на годината да стартира възобновяване дейностите на туризма, защото имунизациите стават по-широко популяризира, немалка част от хората към този момент имат и антитела. Със стоплянето на времето доста действия ще станат вероятни като пътуването, храненето навън и пр.Последните години следим наклонността на повишение на интереса към дейния туризъм, обвързван с визити за разнообразни туристически обекти отвън местоположението на настаняване. Тя ще се отрази позитивно и на винения туризъм, който в България има необикновен капацитет. При нас има цялост от история, обичаи, природа, качествена храна и отлични виновност. Всички фактори са налице. Остава само нуждата от успокоение и здраве за хората и гладко ще последва възобновяване за винения туризъм.
- На какви стратегии за развиване разчитате в този момент?
- Мярката " Инвестиции в предприятия " е отворена за банкет на документи. Тя ще даде опция на производителите да модернизират индустриалните си бази. По самодейност на сектора Министерството на земеделието предприе деяние по включване на нова мярка - " Информиране в страните членки ". Приемът по нея започва на 15 февруари. Целта на тази мярка е посредством образуване на осведомителни акции да се увеличи ползата към българските виновност. Тя ще подкрепи подобряването на имиджа на българските питиета на територията на Европейски Съюз, към които последните години има нараснал интерес поради достойното показване на страната в най-реномираните винени състезания.
- Какво се случва с износът на българско вино?
- 2019 и началото на 2020 година износът беше с растеж. Тази наклонност се дължеше на подобряването на репутацията на България като производител на виновност с отличен баланс сред цена и качество и притежател на голям брой влиятелни оценки от интернационалните състезания, както загатнах. Пандемията по подобен метод се отрази и на останалите пазари, както на българския - продажбите в ХоРеКа канала понижиха фрапантно, продажбите в комерсиалната мрежа почти се резервираха, само че и на открито потребителите се преориентираха към по-ниския клас вино. Затова предвиждаме в края на пандемията по-драстични спадове при тези производители, чиито артикули се оферират в ХоРеКа канала и по-малки при тези, които се дистрибутират в комерсиалната мрежа. Нека не забравяме, че заведенията в чужбина бяха и са затворени за по-дълъг интервал от време.
- Водеше се сложна борба за пробив на бг виновност в трети страни - в Китай, Съединени американски щати, Япония...Има ли вяра? Има ли нови пазари, на които може да се опитва и има късмет да се пробие?
- Китай, Япония и други страни в Азия се оправиха доста по-бързо с епидемията от ковид-19 и предвиждаме възкръсване на техните пазари и увеличение на интереса им към българските виновност. Затова упованията ни са ориентирани натам.
- Винените изложби са отсрочени, от Агенцията за дребни и междинни предприятия споделиха, че се приготвя такова за Дубай през февруари. Но, както знаем, в Арабските страни не употребяват вино. Има ли изключение въпреки всичко?
- Да, потреблението на алкохолни питиета е мощно лимитирана в Арабските страни, само че Дубай посреща годишно милиони туристи и посетители с търговски и бизнес интерес. Целта на един сходен конгрес е да задоволи потребностите на бизнеса за продан на контакти и информация.Миналата година бяха анулирани доста винени изложби. Получихме известия, че и тази година ще бъдат анулирани най-големите винени конгреси в Европа - ProWein в Дюселдорф и Vinexpo в Бордо. Вероятно страни от другите континенти ще се възползват от обстановката в Европа и ще провеждат различни конгреси. В това няма нищо неприятно - да вземем за пример Китай последните години влага доста старания и средства да развие производството на качествени виновност. Северна и Южна Америка, Австралия и Африка от дълго време са завоювали своето място във винения атлас на света.
- Какво може да направи страната в лицето на министерството на земеделието, с цел да подкрепи сектора в този сложен миг - с изключение на директни помощи - акции за бг виното, както да вземем за пример БХРА разчита на Министерството на туризма в акция за привличане на българите зад граница на почивка у нас?
- Надяваме се програмата за информиране в страните членки да окаже позитивен резултат върху популяризирането на българското вино. Това, от което в действителност има потребност браншът, е тактика за целеустремено подкрепяне и развиване на бранша. Особено за гроздопроизводителите. Те са от извънредно значение за бранша, тъй като създават суровината, от която се прави виното. Без качествено грозде, няма качествени питиета. Затова напъните би трябвало да концентрират в това да отговорят на потребностите на гроздопроизводителите с финансова помощ, с цел да не се окажем в обстановка, в която да се постанова да внасяме грозде. Винопроизводството би трябвало да се трансформира в национална политика.Надяваме се да се ускори контролът в сивия бранш. Както се управлява процесът на произвеждане на сдруженията, които са " на ярко ", по този начин и при дребните казани би трябвало да бъдат следени заплащането на акциза към страната, спазването на санитарните условия и контрабандата. Така ще се понижат загубите на страната от несъбрани налози.
- Какво ще пожелаете за празника Трифон Зарезан ва Вашите сътрудници - лозари и винари?
- Пожелавам на всички сътрудници сполучлива година, добра годишна продукция, здраве, успокоение и кураж да преминат през тестванията на 2021 година, които предстоят, да запазят ентусиазма и трудолюбието си!
Йордан Чорбаджийски е ръководител на УС на Националната лозаро-винарска камара /НВЛК/ и зам.-председател на Националния съвет по храните. Той е и търговски шеф и член на УС на Black Sea Gold Pomorie от 2015 г, като преди този момент е заемал и други управителни позиции в избата.
През 2020 имаме 20-25% общ спад на пазара на вино, прогнозата е 2021-а да е още по-тежка Очакваме приемът по програмата за подкрепяне по ковид-мерките да отвори при започване на март Потребителите се ориентираха към по-ниския и междинен клас виновност На 15 февруари започва нова мярка за разпространение на бг питиета в Европейски Съюз, споделя Йордан Чорбаджийски, ръководител на НЛВК в особено изявление за вестник " СТАНДАРТ "
- Господин Чорбаджийски, по какъв начин се отрази пандемичната 2020 година на лозаро-винарския бранш?
- Пандемичната 2020 опустоши лозаро-винарския бранш, както и доста други. Изминалата година беше като никоя друга до момента - обстановката се променяше извънредно динамично. 2020 година стартира извънредно добре. Последните години се наблюдаваше наклонност на нараснало търсене и продажби на вино, само че затварянето на заведенията през март беше голям удар, тъй като в ХоРеКа канала се осъществя огромно количествo от създаденото вино, изключително за по-малките бутикови мазета. Консумацията се пренасочи в домовете на хората, а продажбите - в магазинната мрежа. През лятото имаше леко възкръсване на пазара, успяхме да наваксаме малко загубите от първата половина на годината. Въпреки че огромна част от туристите от вътрешния пазар летуваха в България, неналичието на задгранични клиенти се отрази и при виното, и при високо-алкохолните питиета. Повторното затваряне на заведенията, и то в интервал, в който осъществяваме до 20% от продажбите си - декември, беше вторият сериозен удар върху сектора. Равносметката е към 20-25% общ спад на пазара на вино за 2020 година Прогнозираме 2021-а да бъде още по-тежка за бранша.
- Получи ли браншът помощи от страната, с цел да се оправи с рецесията?
- В помощ на винопроизводителите взаимно с МЗХГ приложихме стратегия за " Кризисно предпазване на вино " - дотация, която се изплаща на производителите на питиета за тези количества течности, които не могат да се осъществят на пазара в изискванията на пандемията и следствията от нея. Интересен факт е, че тази мярка се ползва с помощта на това, че България инициира през европейските институции спор за даване на част от неизразходвания бюджет от Програмата за развиване на селските региони. Беше позволено финансово подкрепяне и за винения бранш по изключителните ковид-мерки отвън обсега на Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. Очакваме приемът по програмата да бъде отворен при започване на март, тъй като тя е работеща и нужна в обстановката на затваряне на питейни заведения и заведения за хранене.Не единствено винопроизводителите пострадаха. При гроздопроизводителите проблемите не са от през вчерашния ден и ковид-кризата заплаши съществено тяхното оцеляване. От години се изкореняват винени лозя и повода за това са високите разноски за развъждането им. Затова концентрираме напъните си в оправянето с този проблем. Договорихме две ограничения за подкрепяне с Министерството на земеделието - едната е програмата de minimis за аграрни стопани, отглеждащи плодове, зеленчуци, винени лозя и маслодайна роза. Тя се реализира с национални средства. Програмата дава опция за подкрепяне с 25 лева на декар, само че не повече от 25 000 евро на бенефициент. Освен нея договорихме субсидиране от 30 лв. на декар за гроздопроизводителите по размер за подкрепяне " COVID-1 ". Максималната сума по нея е 7000 евро на бенефициент. Освен тях беше приложена и мярката " Резитба на зелено ", само че за жалост дребна част от гроздопроизводителите се възползваха от нея, тъй като по-голямата част към този момент бяха създали сериозна инвестиция в обработката на масивите си. Ако тя бъде отворена по-рано тази година, позволявам, че ползата към нея ще бъде по-голям.
- Има ли увеличени продажби на вино в комерсиалните мрежи?
- В началото се усети лек растеж в продажбите, само че в бутилки, а не в стойност, тъй като потребителите се ориентираха към по-ниския и междинен клас виновност и bag-in-box разфасовките. Към момента следим наклонност за понижаване на потреблението. Причината е несигурната икономическа обстановка и неналичието на изясненост до по кое време ще продължи пандемията и по какъв начин тя ще се отрази на семействата. Традиционно по-високият ценови клас виновност и високо-алкохолните питиета се употребяват в заведенията, както и на събития, конференции и конгреси. Но сега и заведенията са затворени, и събитията са анулирани за неустановен интервал от време. Не на последно място потреблението на домашно творби и незаконния алкохол поради по-ниската му цена ще бъде предпочетен от потребителите. Тук е моментът за следващ път да моля хората да купуват алкохол единствено от лицензирани производители, тъй като напитките в сивия бранш могат да бъдат доста рискови за здравето им. Дори в тази сложна обстановка дребната спестовност не оправдава риска за здравето.
- Бизнесът изживява доста сложен интервал, само че въпреки всичко вършат ли се вложения в лозя и рационализация на предприятията?
- За страдание всяка година се изкореняват лозя, тъй като добивът на грозде е недоходоносен за производителите. Но през 2020 са подписани контракти за над 60 плана за подкрепяне от програмата за " Преструктуриране и преработка на лозя ". Тя дава опция за реогранизация на лозовите насаждения с пресаждане на нови подобаващи площи, замяна на сортовете и модернизиране на техниките за рандеман на грозде. Производителите, които се възползват от нея, след това ще имат опция да отговорят на търсенето на пазара на други сортове и да подобрят изискванията за произвеждане на стопанствата си. Мярката е част от Националната стратегия за подкрепяне на лозаро-винарския бранш. Освен нея бяха приложени и " Застраховане на реколтата " - за първи път през този програмен интервал и " Инвестиции в предприятия ", която е отворена за банкет и сега.
- Някои мазета направиха вложения, с цел да развиват винен туризъм, комбиниран с културно-исторически и СПА. Какво е ситуацията при тях - откакто са затворени външните дестинации, може би българинът преоткрива локалните забележителности?
- Пандемията удари съществено доста бизнеси, свързани директно или индиректно с виното - хотелиерство, ресторантьорство, питейни заведения, кетъринг и най-много винения туризъм. Не бих споделил, че българинът е деен екскурзиант в актуалната обстановка. Много хотелски комплекси затвориха порти, тъй като не могат да покрият разноските си, огромна част от тях няма въобще да отворят порти. Болшинството от евентуалните туристи са обезпокоени и избират да не пътуват, да не се социализират и това е обикновено. Затова не може да се каже, че виненият туризъм е в подем. Разбира се, има светлина в тунела. Очакванията ни са втората половина на годината да стартира възобновяване дейностите на туризма, защото имунизациите стават по-широко популяризира, немалка част от хората към този момент имат и антитела. Със стоплянето на времето доста действия ще станат вероятни като пътуването, храненето навън и пр.Последните години следим наклонността на повишение на интереса към дейния туризъм, обвързван с визити за разнообразни туристически обекти отвън местоположението на настаняване. Тя ще се отрази позитивно и на винения туризъм, който в България има необикновен капацитет. При нас има цялост от история, обичаи, природа, качествена храна и отлични виновност. Всички фактори са налице. Остава само нуждата от успокоение и здраве за хората и гладко ще последва възобновяване за винения туризъм.
- На какви стратегии за развиване разчитате в този момент?
- Мярката " Инвестиции в предприятия " е отворена за банкет на документи. Тя ще даде опция на производителите да модернизират индустриалните си бази. По самодейност на сектора Министерството на земеделието предприе деяние по включване на нова мярка - " Информиране в страните членки ". Приемът по нея започва на 15 февруари. Целта на тази мярка е посредством образуване на осведомителни акции да се увеличи ползата към българските виновност. Тя ще подкрепи подобряването на имиджа на българските питиета на територията на Европейски Съюз, към които последните години има нараснал интерес поради достойното показване на страната в най-реномираните винени състезания.
- Какво се случва с износът на българско вино?
- 2019 и началото на 2020 година износът беше с растеж. Тази наклонност се дължеше на подобряването на репутацията на България като производител на виновност с отличен баланс сред цена и качество и притежател на голям брой влиятелни оценки от интернационалните състезания, както загатнах. Пандемията по подобен метод се отрази и на останалите пазари, както на българския - продажбите в ХоРеКа канала понижиха фрапантно, продажбите в комерсиалната мрежа почти се резервираха, само че и на открито потребителите се преориентираха към по-ниския клас вино. Затова предвиждаме в края на пандемията по-драстични спадове при тези производители, чиито артикули се оферират в ХоРеКа канала и по-малки при тези, които се дистрибутират в комерсиалната мрежа. Нека не забравяме, че заведенията в чужбина бяха и са затворени за по-дълъг интервал от време.
- Водеше се сложна борба за пробив на бг виновност в трети страни - в Китай, Съединени американски щати, Япония...Има ли вяра? Има ли нови пазари, на които може да се опитва и има късмет да се пробие?
- Китай, Япония и други страни в Азия се оправиха доста по-бързо с епидемията от ковид-19 и предвиждаме възкръсване на техните пазари и увеличение на интереса им към българските виновност. Затова упованията ни са ориентирани натам.
- Винените изложби са отсрочени, от Агенцията за дребни и междинни предприятия споделиха, че се приготвя такова за Дубай през февруари. Но, както знаем, в Арабските страни не употребяват вино. Има ли изключение въпреки всичко?
- Да, потреблението на алкохолни питиета е мощно лимитирана в Арабските страни, само че Дубай посреща годишно милиони туристи и посетители с търговски и бизнес интерес. Целта на един сходен конгрес е да задоволи потребностите на бизнеса за продан на контакти и информация.Миналата година бяха анулирани доста винени изложби. Получихме известия, че и тази година ще бъдат анулирани най-големите винени конгреси в Европа - ProWein в Дюселдорф и Vinexpo в Бордо. Вероятно страни от другите континенти ще се възползват от обстановката в Европа и ще провеждат различни конгреси. В това няма нищо неприятно - да вземем за пример Китай последните години влага доста старания и средства да развие производството на качествени виновност. Северна и Южна Америка, Австралия и Африка от дълго време са завоювали своето място във винения атлас на света.
- Какво може да направи страната в лицето на министерството на земеделието, с цел да подкрепи сектора в този сложен миг - с изключение на директни помощи - акции за бг виното, както да вземем за пример БХРА разчита на Министерството на туризма в акция за привличане на българите зад граница на почивка у нас?
- Надяваме се програмата за информиране в страните членки да окаже позитивен резултат върху популяризирането на българското вино. Това, от което в действителност има потребност браншът, е тактика за целеустремено подкрепяне и развиване на бранша. Особено за гроздопроизводителите. Те са от извънредно значение за бранша, тъй като създават суровината, от която се прави виното. Без качествено грозде, няма качествени питиета. Затова напъните би трябвало да концентрират в това да отговорят на потребностите на гроздопроизводителите с финансова помощ, с цел да не се окажем в обстановка, в която да се постанова да внасяме грозде. Винопроизводството би трябвало да се трансформира в национална политика.Надяваме се да се ускори контролът в сивия бранш. Както се управлява процесът на произвеждане на сдруженията, които са " на ярко ", по този начин и при дребните казани би трябвало да бъдат следени заплащането на акциза към страната, спазването на санитарните условия и контрабандата. Така ще се понижат загубите на страната от несъбрани налози.
- Какво ще пожелаете за празника Трифон Зарезан ва Вашите сътрудници - лозари и винари?
- Пожелавам на всички сътрудници сполучлива година, добра годишна продукция, здраве, успокоение и кураж да преминат през тестванията на 2021 година, които предстоят, да запазят ентусиазма и трудолюбието си!
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ